Да се преразгледа проекта за здравна карта на Сливенска област, предложен от Министерството на здравеопазването, искат всички заинтересовани страни. Българският лекарски съюз в Сливен вече изпрати декларация до инстанциите, които имат отношение към проблема, писма до Националното сдружение на общините и РЗИ срещу предложенията за промяна е отправил кметът на Община Сливен Стефан Радев, категорично против са от най-голямото лечебно заведение – областната болница „Д-р Иван Селимински“ и от пациентските организации. На организираната днес пресконференция по темата отсъства само представител на областната администрация, след като именно Областната комисия по здравеопазване под председателството на областния управител следва да защити интересите на жителите на областта пред Националната комисия, която работи към Министъра на здравеопазването.

   Според проекта, болничните легла в Област Сливен от 1 012 ще трябва да останат 874, т.е. със 138 по-малко ( което донякъде е оправдано предвид факта, че населението в областта намалява непрекъснато). По-лошото е, че картата предвижда намаляване нивото на компетентност, т.е. леглата се трансформират от по-високото ниво на компетентност (III ниво) в по ниските (II и I), което означава, че болницата се лишава от възможността да извършва лечение, изискващо по-сложни операции и процедури (те няма да бъдат заплащани от Здравната каса), което пък би прогонило лекарите-специалисти. По-малко легла ще има в тежки и важни за Сливен направления като акушер-гинекология, неонатология, инфекциозни болести, кардиология. Ще бъде закрито отделението на областната болница в Котел.

Националното изложение по животновъдство Сливен`2018 и след него...

Ще се срещнат ли дребните животновъди с дребния потребител

   В историята е и тазгодишното Национално изложение по животновъдство в Сливен (27-29 април). На него всеки видя или представи това, което искаше: селскостопанските специалисти – докладите си (международната научна конференция в рамките на изложението, под знака на българското европредседателство, бе мащабна – над 30 лектори от над десет държави, дано да е била и полезна за многобройните участници); министър Румен Порожанов – политиката на ведомството си, което обещава съвсем скоро да отдели истинските млечни продукти от ментетата; животновъдните асоциации – идеята да направят мястото на изложението край Сливенските минерални бани постоянно действаща борса за добитък...  Над 700-те елитни животни, повечето готови да станат „мис“ или „мистър“ в своите категории, не се изказаха за впечатленията си, а техните стопани бяха само малко по-словоохотливи. Защото от години журналистите ги питат едно и също, и те от години отговарят почти едно и също. (Доколкото има различия в отговорите, те идват от различията в двете групи: големи животновъдни ферми, оформили се и развиващи се предимно с европейски пари и дребни селски стопани, разчитащи на държавната субсидия.) Но посетителите на изложението, които са и потребители на селскостопанска продукция, също задават въпроси. Например

Кога в нашите магазини ще има качествено телешко на достъпна цена

   Ако черношарените и червеношарените крави са „млекоцентралите“ и заслужават искрено възхищение, все пак зрителите-туристи се трупаха най-вече пред боксовете с будещите страхопочитание мощни бици, особено тези от месодайните породи. Наистина впечатляваха биците от породите Пиемонт и Кианина с тегло около тон, а някои и доста повече, докарани от ветеринаря Кирил Богданов от Ковачица, Община Лом. Също бици за разплод от месодайната порода Блек ангъс представи фирма „Трейс Ангъс фарм“ ЕООД, от с. Доктор Йосифово, Монтанско. Собственикът Борис Лазаров обяснява, че месото от тази порода е номер едно в света, търсено от ценителите заради уникалните му вкусови качества. Положението с българския пазар обаче е различно: телешкото месо е далеч от масовия потребител. Вярно, че вкусът се възпитава, но липсата на качествено месо на прилична цена спъва потреблението. Според Борис Лазаров, за да се оформи траен сектор на пазара, е необходимо да се създаде асоциация от група производители, и прекупвачът да престане да бъде важната фигура. От три години Лазаров има ферма със 176 животни, основно за разплод. Предлага качествени бикове на всички, желаещи да се занимават с месодайно животновъдство. Смята, че това животновъдство все още не е развито в България, но има перспектива. „Щом го правят в европейските страни, и след като ние имаме по-добри условия от тях, би следвало да става и при нас – казва той. – Това, че аз имам 170 животни като бизнес, не означава нищо. Би следвало месодайното животновъдство да се развива в национален мащаб....“ Специалистите твърдят, че в последните години то се развива интензивно, но истината е, че