Село Бояджик е създадено след 15-и век. По това време в близките села Каторжен и Тюркмен върлувала чума и жителите им потърсили по-сигурно място. Като изсекли част от гората, те положили основите на новото селище Бояджик. Основното му население винаги е било българско.

   През 1829 г. селото е освободено от турско робство, но съгласно сключения в Одрин договор, руските войски се изтеглят. Българите, които участват при похода на генерал Дибич, тръгват с войската му. От 105-те български семейства 36 потеглят към Бесарабия и се установяват там. По-късно една част от тях се връщат, но земите са им отнети от турците.

   От 1830 г. селото става център на подоколия Нахия в Сливнската кааза и се нарича Новай. То е богато, хората му са трудолюбиви, силно е развито скотовъдството.

   Едно от най-големите събития, станали по времето на Априлското въстание, е избиването на българското население от село Бояджик, известно всред населението от нашия край под името Бояджишкото клане или Бояджишката яма.

   Бояджишкото клане е определено от историците като второто по размери след клането в Батак. Всъщност то е третото по броя на жертвите, след Старозагорското клане, при което турците избиват 14 500 души.

   Непосредствено преди Априлското въстание в селото е имало и малка турска махала и един чифлик, собственост на хаджи Емин. Жителите на селото, трудолюбиви и пестеливи български селяни, притежавали значителни количества движими богатства – стада, волове, крави, биволи, коне и особено много овце. Всред жителите на съседните на Бояджик села, то е минавало за най-богатото в този район.

   Първият носител на новоучредената награда „Д-р Симеон Табаков“ е известният сливенски историк Васил Дечев, съобщават от  Регионалния исторически музей. Наградата се дава за изключителен принос в проучването на културноисторическото наследство и развитието на музейното дело в Сливен и Сливенско. Тя представлява плакет с образа на д-р Симеон Табаков и грамота. Връчването ще стане на 18 май в 17.00 часа, пред сградата на музея.

   По този повод публикуваме интервюто със заслужилия наш съгражданин от книгата „Сливналии“ (изд. „Фабер“, 2018 г.) 

   Васил Дечев, по общоприето мнение, е човекът, най-добре запознат с историята на Сливен и Сливенско. В годините, откакто го познавам, не съм чула някой да се усъмни в това, освен самият той – но няма как да е иначе, като се има предвид, че другото му общопризнато качество е скромността. Как е придобил обширните си познания – дали освен упоритост, любознателност и много труд през много години има и нещо друго? В родословието му като че ли нищо не е подсказвало, че ще се насочи точно към историята... 

   Роден в Сливен на 25 ноември 1929 г. в семейството на предприемчив занаятчия, Васил Дечев завършва гимназия „Добри Чинтулов“, първоначално тръгва в различна посока, но за щастие, в крайна сметка завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сравнително бързо се ориентира и в друго – че учителствуването не е неговото призвание, и започва работа в Историческия музей. По него време фактически се поставя началото на научния подход към музейната дейност. Освен събирателството на експонати, Дечев започва тяхната инвентаризация и научна обработка, създава научно-спомагателен фонд и научен архив към тогавашния отдел „Възраждане и националноосвободителни борби“. Темите, по които работи, са хайдушкото движение, старият план на Сливен, отделните негови махали и сливенските села в тяхното историческо развитие (за което  изработва стотици карти), четата на Хаджи Димитър, революционния комитет и Априлското въстание в Сливенско, текстилното производство, оръжепроизводството, Освобождението на региона, интересува се от топонимика, родословни дървета и всичко, свързано с историята на Сливен, Сливенския край и оставилите диря в някаква област сливналии. След 30 години работа в музея не е прекъснал заниманието си нито за ден и продължава проучванията си. Автор е на книги, на над 150 статии, повечето с приносен характер, на тематико-експозиционни планове за редица музейни обекти. 

   Васил Дечев е носител на орден „Кирил и Методий“ І, ІІ и ІІІ степен, на златен медал от националното честване „Прослава на хайдутството“ през 1968 г., а през 1993 г. е удостоен с наградата „Д-р Иван Селимински“ на Сливенската община за принос в историческото изследване, краеведческата дейност и опазване на културно-историческото наследство на Сливен и Сливенския край. Почетен гражданин на Сливен е от 2003 г.

   – Г-н Дечев, да тръгнем от началото... Според официалното Ви родословие, по бащина и майчина линия произхождате от стари сливенски родове, но баща Ви всъщност е роден в с. Блатец и осиновен в Сливен – как се стига до това?

    – Историята е дълга... Официалния си дядо, който е осиновил баща ми и който е потомък на сливенския род, аз не помня, тъй като е починал, когато съм бил на една година, а баба ми, неговата съпруга – още по-рано. Смътно си спомням и бащата на майка ми, поминал се, когато съм бил три-четири годишен. 

   Истинските родители на баща ми са от Блатец. Дядо ми, Киро Дечев, беше повече земеделец и имаше един брат, Минко, който пък се занимавал повече с овчарлък. (Този дядо Минко, впрочем, е далечен предшественик на футболиста и по-сетне сливенски кмет Йордан Лечков.)

    – Дядо Ви Киро Дечев не е неизвестна личност, записан е в историята на селото...