Не че казвам нещо неизвестно, но това българинът е лошо животно – малко да си насмогне на хала и лъмва да глътне земята. А изглежда доста българи са си насмогнали на хала. Говоря за българите-варвари край един конкретно язовир – Батак, бреговете на който познавам добре и от години. Не толкова брегът откъм Цигов чарк, която местност се превърна в подобие на Слънчев бряг и по тази причина я избягвам, а брегът от противоположната страна – Дъното (т.е. около язовирната стена), която е по-гориста и по-красива. И всяка година се заричам, че няма да идвам повече заради безкрайните огради, които се опънаха покрай боровете и затрудняват достъпа до водата (придружени от табела, че парцелът е частен и строго се забранява минаването през него), и всяка година виждам, че трите общини (Батак, Пещера, Ракитово) се надпреварват да продадат още и още от крайбрежието.

   И така, новите собственици почват да ровят земята с тежки машини, за да издигнат поредния билдинг с размерите на средновековен замък, но далеч по-луксозен. Проблемът е, че боровете растат на гъсто и обикновено пречат на размаха. Ако за всяко премахнато дърво следва да се изисква разрешение от общината, работата става сложна. Някои са му намерили цаката. Десетки дървета са посечени отдолу – с каква ли друга цел, освен да изсъхнат. До някои пък е пален огън, за да обгорят, други са и сечени, и горени. Предполагам, че за премахване на изсъхнало дърво разрешение се взема по-лесно, а някои може да паднат и от вятъра.