Сайтът на гражданското общество

baraban.bg

Мнения

Неделен гост

Тракийският кораб „Одрис“

 

 

 

 

 

 

 

  Той е резултат на експерименталната археология и се очаква до края на този месец да бъде на вода в язовир „Копринка“, над потопената столица на одрисите – Севтополис.

   Платноходът, който е и с гребла, е реплика на древен тракийски кораб. При строителството изцяло се ползват тракийската и античната технология на изработка. Плавателният съд е дълъг 19 метра. Направен е от над 300 елемента, сглобявани на ръка, от дърво (дъб), боров катран, ръчно тъкано платно. Предполага се, че това е автентично копие на т.н. птицеглав кораб тракийски боен кораб от Одриското царство. Според ръководителя на проекта Атанас Димитров, корабът е изработен по изображения на Слънчева ладия (боен речно-морски кораб със симетрични два носа), с която се предполага са пътували по Тунджа, а после и по море нашите предци траките. За изработената от бронз птица на двата носа е използвано копие от украсата на шлема на одриския владетел Севт ІІІ.

 

Посещения: 32

Емилиян Станев е живял в хижа Буковец, а не в село Буковец

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Като почне да се мултиплицира една грешка (което вече е много лесно), та край няма. Иди сега убеждавай, че писателят Емилиян Станев е бил ловен надзирател в ловното стопанство Буковец, а не в село Буковец, Ловешко, както пише в повечето биографични бележки за него, пръснати из Интернет. (В България впрочем, според справките пак там, имало пет села с името Буковец – в областите Велико Търново, Видин, Враца, Монтана и София, но не и в област Ловеч).

   Ловното стопанство „Буковец“ е на границата между общините Елена и Твърдица. Хижа „Буковец“ е разположена в едноименната местност на 1100 м н.в. и  на 500 м от връхната точка на прохода Твърдица – Елена. Сега действащата хижа е строена през 1963-1968 г., но много по-стилна като архитектура е едноименната, изоставена сега по-стара хижа, на метри от новата. В тази по-стара каменна постройка две години (от 1944 г.) е живял и работил като ловен надзирател писателят Емилиян Станев. В нея е написал „Повест за една гора“, както и „Когато скрежът се топи“, в която книга той описва хижата: „Преди петнадесет години работех в едно ловно стопанство. Там се развъждаха на свобода елени и сърни, а в просторните гори наоколо се срещаше всякакъв дивеч. По него време не беше лесно да се намери работа в града и аз приех с голямо задоволство да стана лововъд. За щастие, моята служба се оказа много приятна и интересна, хиляди пъти по-добра от службата на дребен чиновник в някое данъчно или общинско управление.

Посещения: 53

Неделен гост

Една наистина хубава ограда

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Тя огражда 120 декара силно пресечена местност – стръмни баири и дълбоки дерета, покрити с гъста гора, слънчеви полянки, езерца. Висока е 3.20 м, а от вътрешната страна има електропастир (с дължина 26 608 м). Теренът е разделен на седем сектора, между които са алеите за посетители. Това е Паркът за танцуващи мечки в Рила планина, на 12 км от град Белица. В него живеят 25 мечки от България, Сърбия и Албания, освободени от веригите и от тормоза на бившите си стопани. Макар и увредени от общуването с човека, те доста добре са се адаптирали към живота, естествен за вида им – някои сами си копаят бърлоги, а всички вече са се върнали към зимния сън. Обслужващият персонал е изцяло от местни хора, явно обичащи животните.

   Но понеже напоследък в България на мода са оградите, идеята ми е да рекламирам оградата на парка, а не спокойния живот на мечките в него. Ами – хубава е. Би могла да бъде преграда и за диви прасета (е, ако не са силно разтревожени), и за бежанци. Според мен, направена е не толкова за защита на посетителите (все пак животните са живяли сред хора, а и явно предпочитат да гризат моркови), колкото за защита на мечките от посетители. Направена е очевидно с много пари, но все пак с парите на две фондации – „Четири лапи“ и „Бриджит Бардо“. По-бедна ли е българската държава от тях, че прави такива смешни огради по границите си?

Посещения: 83

Подкатегории

baraban.bg ©

Top Desktop version