Неделен гост: Георги Цанков

baraban.bg

Неделен гост: Георги Цанков

Из Книжните четвъртъци в сп. „Либерален преглед“

http://librev.com/index.php

   Прочетох някъде из пресата заглавие „Да си само англичанин, германец или французин означава да си провинциалист“. Тази мисъл се приписва на големия испански философ Хосе Ортега и Гасет.

   Все повече се убеждавам, че немалко наши съвременни интелектуалци сякаш са почетни делегати на поредния конгрес на Интернационала. Те охотно подаряват на македонците родната история, възторжено приемат трансджендърите (не че имам нещо против тях, стига да не се опитват да ми навират в очите превъзходството си на „свободни хора“), научават изумително бързо политкоректния език и предпочитат „инсталациите“ пред човешкото изкуство.

   По бащина линия родът ми е от Охрид, бил съм в къщата, където се е родила моята баба, по майчина – от Велес, затова няма как да ме принудят да се откажа от страдалницата Македония, по която са марширували ослепените Самуилови войници, скитали са рамо до рамо Яворов и Гоце, без дори да подозират, че след столетие ще се намерят верни слуги на Коминтерна и на титовизма, които ще се опитат да ги разделят.

   Но първо да се върна към испанеца. Той наистина е бил пророк. Едно от най-важните му съображения е неприемането на патетичното говорене за човечеството, разбирай за глобализма. „Този навик да се говори за човечеството, който е най-висшата и следователно най-ненавистна форма на демагогията, е бил възприет към 1750 година от заблудени интелектуалци, невежи относно собствените си граници и които поради това, че по занятие са хора на словото, на logos-а, са си служили с него без уважение и предпазливост, без да си дават сметка, че словото е тайнство с много деликатно причастие.“ И за да не би някой да не го разбере, на друго място обяснява: „Романтикът се е влюбвал в другите народи именно защото са други и в най-странния и неразбираем обичай е откривал тайни, изпълнени с велика мъдрост.“

   Нашите герои-глобалисти нямат нужда от подобни мъдрости – за тях, както и за предшественика им „татко Сталин“ (впрочем, удивително често цитиран от самия господин Сорос, който май в нечии умове минава за десен мислител) трябва да забравим откъде произлизаме и единствените различия между нас не бива да са други освен … сексуални. И за да им отговоря отново с написаното от Ортега и Гасет, който по времето на болшевизма лежеше натикан в спец-отделите на библиотеките: „Бунтът на масите е причина за изумителното повишаване на жизненото равнище на хората в наши дни. Но обратната страна на същото това явление е ужасяваща: погледнато откъм нея, бунтът на масите означава радикална деморализация на човечеството.“ Така мисля и аз. Този бунт на масите – и заради нацистите, и заради болшевиките, но и заради глобалистите, струва на всички нас стотици милиони попилени животи. За съжаление той продължава: с квотите за показване на малцинства в изкуствата, с опитите за окончателно унищожаване на класическата образност, с напъните за безвъзвратното изчезване на автора и с обявяването на антипоезията за истинска поезия… Това са само някои от пораженията в културата. А тези в обществения живот: срастването на мафията и на властта; очакването на месии, които да ни водят; в крайна сметка, нежеланието да мислим със собствените си глави! Ето, поради тези „невчесани мисли“ (както би казал Станислав Йежи Лец) хората, които одобряват моите „книжни четвъртъци“ намаляват, но аз ги правя заради верните приятели на духовността, а и заради себе си. Пораженията, нанасяни от говорителите на Оруеловския „новоезик“ са не по-малки от ранните „пакости“ на комисарите и на нацистите – и те забраняваха книги, компрометираха личности, опитваха се да изтриват от лицето на земята националности…Ако човек не извика в кладенеца какви са ушите на царя, то за какво са ни думите? „Отхвърли от себе си лъжливостта на устата, и лукавството на езика от себе си отдалечи“, ни е завещал Соломон и трябва да го послушаме, каквото и да ни струва това. Не защото непременно сме прави, опазил ни Господ, а защото истината ни нашепват и разумът, и чувствата.

 

   Георги Цанков е роден през 1950 г. Завършил е българска и френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в Института за литература при БАН. Автор е на книгите „В мига на избора“ (награда „Южна пролет“, 1987), „Отвъд бариерата“ (1988), „Доктор Кръстьо Кръстев“ (1989), „Рицарят на родовата памет“ (за писателя Здравко Дафинов, 2001; 2004), „Сеячът на златни зърна“ (за издателя Славчо Атанасов, 2004) и на монографията „Диаманти от короната на Франция“ (2013). Превел е много книги от френски, сред които произведения на Брантом, Алфред дьо Мюсе, Мирча Елиаде, Филип Ариес и двата тома на „Черната книга на комунизма“. Лауреат на Националната награда „Христо Г. Данов“ за 2001 г. Своите „Книжни четвъртъци“ води в сп. „Либерален преглед“. Текстът по-горе е увод към представянето на книгите в част 7-ма.

baraban.bg ©

Top Desktop version