Сайтът на гражданското общество

baraban.bg

Мнения

Археологическо лято`2009

Сливен

    Втора тракийска могила проучва екипът на ТЕМП, съвместно с Регионалния исторически музей. Тя е край сливенското село Крушаре и понеже досега е била безименна, получи името на покойния ръководител на експедицията – д-р Георги Китов, обясни Диана Димитрова от Националния археологически институт с музей, която сега ръководи разкопките, а преди това дълги години е работила в ТЕМП.

   В проучената вече Попова могила в района на с. Трапоклово, бяха разкрити тракийско погребение чрез трупоизгаряне от ІV в. пр.н.е. и вторичен гроб от ІІ в. след Христа с трупоизгаряне на място и положени богати гробни дарове. Сред тях са дървено сандъче с украса от слонова кост, златен пръстен с камък Тигрово око, обработен като гема, костени игли за коса, съдове, както и добре запазени обувки-мокасини от кожа и плат,  с големина, подходяща за дете или жена.

pr.jpg1

 

 

Нова Загора

   И това лято най-активно работят археолозите в Новозагорско – причината е и бъдещата магистрала Тракия, която предстои да премине през редица археологически обекти.

   Един от най-интересните обекти е селище от ранната и късната желязна епоха. Миналата година там бяха направени сондажи, сега се проучва цялостно, но едва ли ще бъде завършен. Марлена Кръстева от Националния археологически музей и Татяна Кънчева-Русева от Историческия музей в Нова Загора, проучват двете части от селището, разделено с река. Разкрити са частично жилища от късната желязна епоха - с голямо количество стенна мазилка, основи на пещи и много керамика. Част от съдовете са на място.

Nova_Zagora

Посещения: 1482

Михаил Любосердов: Ако до няколко години българските плодове и зеленчуци не се върнат на руския пазар, никой няма да ги помни

 Luboserdov                                      Михаил Любосердов е съветник в посолството на Русия в България и представител на Министерството на селското стопанство на Руската федерация. Руското земеделско ведомство е решило, че има нужда от свой представител тук, заради новите взаимоотношения, възникнали с приемането на Българие в Европейския съюз. Една от задачите на министерството е да разучи новите условия и да ги представи пред руските инвеститори, както и да създаде условия на българските производители свободно да работят на руския пазар. Има големи възможности за износ на българска продукция, въпрос на организация от страна на износителите е, смята Михаил Любосердов. Ето какво още каза той за БАРАБАН.

 

- За съжаление, трябва да кажа, че отдавна не съм виждал българска стока в Русия – или поне тя не се явява там под собствени брандове. Ние, руснаците, не виждаме традиционната българска продукция, която беше любима на много хора. А що се отнася до българското вино, то заема най-ниската ценова ниша и в нея, естествено, вината са от най-лошите – т.н. второ, трето, че и четвърто вино, което не е точно вино.

Причината за това положение е, че многото добри, но сравнително малки винарски изби в България (а и предприятия в други браншове), не могат да си позволят средствата, с които да излязат на руския пазар. Става въпрос за представителства, маркетинг, реклама... Дори по-големите винзаводи не могат да го правят сами. Българският бизнес може да прониква в Русия чрез изложенията, които се организират и на които има павилиони на отделните държави. Но е необходимо производителите от даден бранш да се обединят, за да имат сили да се представят, а и да отговорят на изискванията за обем на продукцията. Сдруженията, които бяха създадени в България, засега не могат да се справят със задачата. А аз смятам, че България не трябва да пропуска момента да се върне на руския пазар. Този момент са следващите няколко години, през които все още може да разчита на носталгията на средното и по-старото поколение към българските плодове, зеленчуци, консерви и други стоки. За тези поколения „българско” значеше хубаво. За младото поколение традиционните български стоки са непознати. 

Йорданка Раданчева

Посещения: 1711

Знатна тракийка в Китова могила?

d-dimitrova11С още една стела (възпоменателна плоча) се обогати историческото ни наследство. Мраморната плоча е с изображението на жена в хитон, с два диска в дясната ръка, а с лявата опряна на главата на малко момиче.  Открита е в тракийска могила край сливенското село Крушаре, проучвана от експедиция ТЕМП и Регионалния исторически музей в Сливен, под ръководството на археоложката Диана Димитрова от Националния археологически институт. Стелата обозначава гроб, вероятно на знатна тракийка, в който са положени и богати гробни дарове – разпръснат ритуален златен венец, златни масивни гривни, обеци, пръстен и две пластини. Има различни съдове за козметика, каквато са употребявали тракийските аристократи, със запазена течност в два от тях, бронзов свещник, стъклен ритон и др. По някои от находките погребението се датира в края на ІІ – началото на ІІІ в. от н.е. Проучването продължава. Могилата, която досега е била безименна, е наречена на основателя и дългогодишен ръководител на ТЕМП д-р Георги Китов – Китова могила.

Посещения: 1409

Подкатегории

baraban.bg ©

Top Desktop version