Сайтът на гражданското общество

baraban.bg

Мнения

Неделен гост: Владимир Виденов

НЕРОН В ПЕРУНИК

От Фейсбук

Виждам в съня си - на кон -
иде в Перуник Нерон.

Жадният кон изморен е -
пие вода от "Ледена".
Кой да пести от водата?
Не и един император!
Пий, коньо, клето животно -
както мужик пие водка,
пий с ненаситна муцуна,
пий отривисто, до дъно.--

Конят със пълен търбух е,
а пък "Ледена" пресъхна...
.....
После Нерон - рече шоп -
малко преди да замине,
вместо "След мен и потоп!",
викна: "След мен и пустиня!".

   Героите, местата и събитията са измислени и са плод на творческото въображение на автора. Авторът няма да толерира обидни квалификации към реални личности и ще трие безкомпромисно всеки коментар с обидно съдържание. Чувството за хумор е и мерило за интелект. Благодаря за разбирането.

Посещения: 121

Юбилейна изложба на Светлозара Курдова

   Ако в Сливен все пак са останали дами, първата от тях несъмнено е Зара Курдова. Още с името – Светлозара – явно са я орисали да е светла, благородна, позитивна, творческа личност. Светът ѝ е населен с изкуство, със спомени за творци, с книги и приказни герои, с ръкотворство – и с много котки. Галерия „Йордан Кювлиев“ отбелязва юбилея ѝ с картини и фотографии – и с добри думи, които тази вечер изрекоха приятели.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

          

 

  

Нейната юбилейна годишнина е повод да публикуваме тук и интервюто, с което тя е представена в книгата „Сливналии“ (2018).

 

 СВЕТЛОЗАРА КУРДОВА

    Все повече губим атмосферата на оня Сливен, с който се гордеем – а той е възрожденският и следосвобожденският град с неговата промишленост, с неговата интелигенция, идваща от признатите европейски столици на културата, с неговите предприемчиви жители. Малцина все още пазят в дома си част от очарованието на изгубения Сливен. Светлозара Курдова е една от тях. 

Посещения: 172

Неделен гост: Ники Комедвенска

Време за нови традиции

   Светът пощуря по старото. Старото е модерно. Чрез старото търсим изгубената си идентичност в страшния водовъртеж на световния глобализъм. Колкото по-стара е всяка изровена традиция, толкова по-сериозно е доказателството за нашата устойчивост и неотменното ни право на светло бъдеще.

   Да, традициите са хубаво нещо. Те са отличителният белег на всяка една нация, осъзнаваща себе си като такава. Затова е похвално старанието, с което се предават от поколение на поколение – като жива и неугасваща памет на един народ.

   Само че увлечени да разравяме миналото, възкресявайки древни ритуали и доказателствата за тяхната автентичност, забравяме нещо много важно: тези ритуали имат свое начало, все някога са се случили за първи път като жизненоважна необходимост. После са се повтаряли и потретвали, докато се превърнат в традиция.

   И друго забравяме: да попитаме защо. Защо са възникнали тези ритуали? Защо се е появило хорото като като групов танц, обвързал в здрава връзка хора, които до този момент може би не са подозирали за съществуването на другия. И изведнъж този непознат ти става близък. Нещо повече даже, ближен, докато го държиш за ръката и той стиска твоята тъй, сякаш животът му зависи от тази връзка.

Посещения: 1727

Подкатегории

baraban.bg ©

Top Desktop version