В ход са промените, предвидени в поправения в края на миналата година Закон за водите. Някои от тях вече бяха разкритикувани от хора от бизнеса, като поредното ненужно раздробяване и усложняване на ВиК системата.

Има се предвид основно забраната за концесиониране на язовири и критиката, естествено, идва от кандидат-концесионерите. Народонаселението като че ли засега все още вярва повече на държавата, отколкото на частника и затова подкрепя мярката. Законът предвижда още цялата водопреносна и канализиционна инфраструктура и язовирите да се извадят от капитала на ВиК дружествата, а след това да им се дадат обратно, но само за експлоатация. Заварените дружества могат да продължат да стопанисват ВиК мрежата най-много за 10 години, като договорът може да бъде прекратен и предсрочно. Трябва да бъдат разработени планове за управлението и начините за модернизиране на ВиК мрежите в различните райони на страната – т.нар. мастър планове. Законът предвижда ВиК-асоциация, която да развива политиката в сектора и да оптимизира дейностите. В момента, в който се смени завареният опаратор  обаче, единствената правна възможност за бъдещата форма на стопанисване на ВиК системата, наистина остава само концесията. Така че ако не сега, проблемът може да възникне на по-късен етап – кой ще иска ВиК система без източник на вода...

   Новият закон дели собствеността на водопроводи, пречиствателни станции, водоеми и съоръжения по териториален принцип. Ако едно съоръжение се намира на територията само на една община, то става общинска собственост, но ако обхваща територията на две и повече общини, съоръжението става публично-държавна собственост.

Дяловото участие на държавата в Асоциацията ще бъде 35 процента (в досегашните ВиК-дружества 51%), а останалите 65 процента ще се разпределят между общините в областта. Разпределението се извършва на базата на населението в съответната община.

   Следва общините да изготвят списъци с  подробно описание на ВиК активите и съоръженията на своята територия. Готовите списъци трябва да бъдат представени в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с оглед последващо разпореждане с тях от страна на министъра.