Както в началото на миналия век сливенски вестник съобщил, че на 28 км югоизточно от Сливен са открити минерални води, визирайки извора, който бликнал в центъра на Ямбол, така и аз да съобщя, че на 28 км от нас често има концерти за орган, посещавани и от доста сливенци. Става въпрос за органа, инсталиран в залата на културно-информационния център „Безистен“, на който (за разлика от сливенския, дето дигахме доста шум около инсталирането му), гласът се чува. Чест гост е органистката Мария Славова. Просто следете програмата на центъра.

Впрочем в светлата зала на тази прастара сграда и сега може да разгледате творбите на акварелисти от пет континента, участващи в III Международно триенале „Духът на акварела“. Другата част от акварелите в тази пътуваща изложба е в Арт галерия „Кирил Кръстев“ и ще останат в Ямбол до 10 февруари.

   Колкото до интерактивния музей в приземието на Безистена – рекламирала съм го и друг път. Подобен в България аз поне не съм виждала. Часове и дни наред може да разглеждате визуализирани в в 3D формат исторически личности, които разказват за живота си, историята на региона, на отделни сгради, събития, туристически маршрути и всякакви интересни историйки около ямболския цепелин, първия в България трамвай (конски), интересни икони от Странджанската школа в иконописта и пр., и пр. Горещо препоръчвам! 

„Желез Добрев Железчев /Жельо войвода/. Активен участник в хайдушкото движение и войвода на хайдушка дружина. 1810 – 21.IV.1878“

   Това пише на плочата. Чете се трудно, не защото надписът е поизронен, а защото доста клечки, клонки и треволяк следва да отмахнеш, за да стигнеш до него. Още по-лошото е, че и някои от възрастните жители на днешното село Жельо войвода не знаят, че там, в най-старото селско гробище, е погребан съселянинът им, чието име са си присвоили, уж да го почетат. Младите няма и да научат. То и гробището комай е трудно достъпно. Е, да, има паметник в центъра на селото, но едва ли много от питомците на местното училище са обърнали внимание на надписа или са чували нещо за човека. Откъде зная ли – ами питала съм ги.

   Патриоти сме, дами и господа – ама не чак дотам.

Йорданка Раданчева

   (А заглавието си откраднах – не знам кой пръв го е казал.)