Сайтът на гражданското общество

baraban.bg

Мнения

От Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“ – ПРОЩАЛНО за актьора МИХАИЛ ИЛИЙКОВ

ПОЧИНА СЛИВЕНСКИЯТ МИСТЪР АСКЕЕР

   С дълбока скръб съобщаваме на театралната общност, на нашата публика и всички приятели на театъра, че на 78-годишна възраст напусна този свят актьорът от трупата на Сливенския драматичен театър Михаил Илийков, носител на две големи театрални награди – „Аскеер“ за мъжка роля и „Икар“ за чест и достойнство.

   Роденият в Златоград родопчанин Михаил Илийков се гордееше, че записа в артистичната си биография над 40 години на сцената на Сливенския театър и пет сезона в състава на театралната работилница „Сфумато“. За кратко време той е бил актьор и в театрите на Смолян, Габрово, Бургас, Ямбол и Бургас.

   Връх в творческата биография на Михаил Илийков е ролята му в спектакъла „Джендем хан“ на Иван Добчев, по мотиви на книгата на Екатерина Томова „Забравени от небето“, с която той стигна до първата си национална театрална награда „Аскеер’92“, за водеща мъжка роля. „Джендем хан“ с Мишо Илийков записва в историята си 70 представления.

   Той обаче припознаваше като свой образ Йовковия Златил. Когато през 2014 г. Михаил Илийков получи наградата на САБ „Икар“ за чест и достойнство, той каза: „Аз съм Златил на българския театър!“. Имаше дълбоко основание за това. В образа на Златил се превъплъщава два пъти – играе в представлението на „Сфумато“ „Грехът на Златил“ на режисьорката Маргарита Младенова, а по-късно е разпределен за тази роля в спектакъла „Боряна“ на Иван Урумов. Златил за него беше моралният стожер, който се опитва да съхрани разпадащия се около него свят. 

Посещения: 126

Неделен гост: Златко Енев

Елитният човек

Home - „Либерален преглед“ (librev.com)

   Започвам този текст със сравнително ясното съзнание, че чрез него ще осъществя някаква ултимативна версия на онзи първороден философски грях – contradictio in adjecto, противоречие в определението. Елитността, такава каквато я чувствам – и каквато ще се опитам да я представя по-долу – се състои именно в пълното отрицание на каквото и да е говорене, дори мислене на… м-да, елитността. Да говоря за нея, следователно, не е нищо друго освен акт на осъзнавана, заявявана и директно поддържана анти-елитност, не-елитност. Такова поне е намерението ми. Говорейки за елитността, аз по неизбежност се разграничавам от нея. И това е добре точно така, именно така.

   Но защо все пак го правя? Причините са комплексни, но аз ще се опитам да направя отговора прост. Първо – защото прекалено много хора през последните години започнаха да ме питат дали възприемам себе си като принадлежащ към някакъв вид елит. И второ, защото изпитвам остра потребност от разчистване на сметките с човечето вътре в мен, което би желало да се види облечено в… дрехите на краля, предполагам. 

Посещения: 1015

Неделен гост: Футурологът Сергей Переслегин

 От www.vpk-news.ru  

Оригинално заглавие: Пандемия: Започна блицкриг на управлението чрез катастрофи. Новата реалност на задаващото се преразпределение на света 

   Преди войната беше социална катастрофа.

   Днес социалната катастрофа стана война.

   Преди се стремяха да представят гражданската война като световна. Сега световната война ще бъде институционализирана като гражданска. А къде е гражданската война? Тя ще започне малко по-късно, когато нивото на разорение, постигнало страните, ще бъде окончателно осъзнато. И не толкова от народните маси, колкото от дребната буржоазия, която попадна под ножа във война без война. Задачата на тези елити, които ще спечелят от катастрофата, ще бъде да удържат войната в рамките на „хладна“. Тоест, да я водят в юридическото пространство, в семантиката, във виртуалната и допълнената реалности. Но самата тази война под формата на народни бунтове и антитерористични операции ще бъде просто прикритие за борбата в съвършено различни пространства. Да ги изброим. Преди всичко това е юридическото пространство. Опитът с коронавируса показа, че всички конституционни гаранции на гражданите, а следователно и всички членове на зконите, опиращи се на тези гаранции, не струват и хартията, на която са напечатани. Това се отнася и за международното право, и за националните закони. От една страна това означава, че елитите се канят да управляват, опрайки се на грубата сила, тоест нас ни заплашва информационен фашизъм, медицински фашизъм, или даже обикновен фашизъм. От друга страна, силата като единствен инструмент на властта е недълговечна. Рано или късно „законът на джунглата“ ще се смени с една или друга форма на легитимност. “Новият закон“ ще определи победителите и загубилите в глобалната гражданска война. 

Посещения: 1146

Подкатегории

baraban.bg ©

Top Desktop version