В какво ли не са ме обвинявали... Преди години (преди още да ни нападне демокрацията) някой питал – бе таз журналистка да не е циганка, много защитава циганите. Сега, като участвам в походите за мир, други ме обявиха за русофилка. Време е да ме припознаете и като туркофилка, защото ще кажа, че Движението за права и свободи е партията, която най-много се грижи за избирателите си. Е как да не го кажеш, като то ти боде очите. Колкото и да ги затварям, поредната ми обиколка из Родопите ми го навира отвсякъде.

   В тази наша райска планина, както знаете, се редуват села и градчета на българи мюсюлмани, турци мюсюлмани, българи – православни християни и протестанти. Щом видиш изрядно асфалтирани пътища, десетки табели за осъществени с европейско финансиране проекти, спортни зали като за поне областен град, внушителни обществени сгради (обикновено полупразни), фонтани и водни каскади, нови къщи като училища, но и запазени откъм население селища, няма какво да питаш – местната управа е от ДПС. И сега някой ще каже – то е, защото от тая партия много крадат. Не знам колко крадат, ама явно и заделят по нещо за развитие на районите, които ги подкрепят. Ако и по-многолюдните партии правеха същото (т.е. да заделят от откраднатото), България щеше да е малко по-подредена.