Сайтът на гражданското общество

baraban.bg

Мнения

Почина проф. Николай Евров

   На 3 юни е починал проф. Николай Евров. Светъл да е пътят му в отвъдното!

   Интервюто, което следва, е от книгата "Сливналии" (2018 г.)

 

 

   Проф. Николай Евров е роден на 18 ноември 1936 г. в Сливен. През 1960 г. завършва пиано в Българската държавна консерватория при проф. Люба Енчева. След това специализира при проф. Генрих Нейгауз в Москва. От 1967 г. отново е в Консерваторията в София, вече преподавател, като от 1976 г. е доцент, а през 1986 г. е избран за професор. Изнася концерти в почти всички страни на Европа, в Куба, Мексико, Тунис, Австралия, Нова Зеландия, Япония, Близкия изток. Работи с диригентите Кирил Кондрашин, Пиетро Ардженто, Жорж Зипин, Теодор Кучар, Пиеро Гамба, Йосиф Конта, Дьорд Лехел, Владислав Словак, Лудовит Райтер, Николас Брайтуайт, Мануел Дучесне и др., както и с всички български диригенти. Свири на известни международни фестивали („Пражка пролет“, „Сервантино“ в Мексико, Биеналето на съвременна музика в Берлин, „Варненско лято“, „Мартенски музикални дни“ в Русе, Фестивалът на камерната музика в Пловдив и др.) и в известни концертни зали (Берлинската филхармония, зала „Гаво“ в Париж, „Чайковски“ в Москва, „Сметана“ в Прага, залата на Ленинградската филхармония, на операта в Сидни, и др.)

   От 1986 г. Николай Евров е преподавател в клавирния отдел на Консерваторията в Сидни. Той е дългогодишен член на клавирното жури на Международния конкурс за пианисти и цигулари „Панчо Владигеров“ в Шумен, бил е и председател. Провежда майсторски класове в София, Токио и Сидни.

   Проф. Николай Евров е носител на голямата награда за изкуство и култура „Добри Чинтулов“, почетен гражданин на Сливен. Отличен е с ордените „Кирил и Методий“ I степен (златен), „Народна република България“ III степен. През 2007 г. Съюзът на българските музикални и танцови дейци му връчва годишната си награда – купата „Кристална лира“. За изключителните му творчески постижения и родолюбива дейност Държавната агенция за българите в чужбина го удостоява с паметен медал „Иван Вазов“.

 

   В алманаха „1000 причини да се гордеем, че сме българи“,издание на фондация „Българска гордост“ (2008 г.) под № 682, в компания с мнозина като д-р Никола Пиколо, Джон Атанасов, Николай Гяуров, виртуозът Минчо Минчев, световно известния физик проф. Минко Балкански, стоматолога акад. Николай Попов (също сливналия, впрочем) и още знаменитости, е вписан проф. Николай Евров. Определян някога като „детето чудо“, той сигурно е свикнал на суперлативи.  „Необикновено надарен човек, виртуоз, изключително прецизен”, „един зрял майстор”, „музикант с място между изключителните майстори”, „нюансирано изпълнение с прокрадване на ирония и нежност”… са част от определенията на критиката за световноизвестния пианист. (в. „Трета възраст“, 27 Юли 2017 г.) А иначе той се оказва много достъпен събеседник, разговорлив, с прекрасна памет за случки и събития, някои от най-ранното му детство в Сливен. Разговаряме по Skype, преодолявайки деветчасовата разлика във времето между България и далечна Австралия, където Евров живее през последните десетилетия.  

 

   – Г-н Евров, казвали сте в интервю, че родната Ви къща е гледала към хълма „Свети Георги“ – къде беше тя?

   – Да, аз, както се знае, съм роден в Сливен, родителите ми, бабите и дядовците ми – също. Но съм напуснал града твърде малък, едва тригодишен. После, по време на бомбардировките над София, се върнахме за известен период, но то беше пак по времето на ранното ми детство, така че не мога да се ориентирам в сливенските квартали. Но знам от разговорите по-сетне, че сме живели под наем в къщата на Любомир Стоянов. Там съм и роден. Брат ми Георги, който е с три години по-голям от мене, е роден в болница, но поради някакви родителски съображения, аз съм роден вкъщи. Кръстен съм на дядо си Никола, но вероятно от желание за осъвременяване на името, съм станал Николай. От рождението си, разбира се, нямам спомени, но имам поне два спомена, които са от този ми ранен сливенски период. Явно случките са ми направили шокиращо впечатление, за да ги запомня. И сега като че ли се виждам как падам, нещо се изкривих и си счупих крака. Бил съм на година и половина. Дойде някакъв човек, слага ми един картон и следващия момент от този спомен е, че съм в някакво голямо помещение с много легла, по които лежаха хора, а майка ми седеше на моето легло. Т.е. бил съм в болница. Другият ми спомен е от времето, когато бях на две и половина години. Бях на двора, играех си с някакви картинки и изведнъж пътната врата се отвори, навлязоха няколко човека, между които един свещеник, а двама младежи носеха казан. Дойдоха и други непознати хора... и както ми обясниха после, това е било моето кръщение. Това са по-скоро някакви моментни снимки, защото самото кръщение аз не си спомням, помня само, че като влязоха, се уплаших и се разплаках. И да, къщата явно е гледала към хълма „Свети Георги“, тъй като майка ми показваше един зелен баир и някъде в средата му малка къщичка, явно параклиса, който е там. Следващият ми спомен вече е пътуването с влак към София, което ми се стори безкрайно дълго и то сигурно е било такова.

 

   – Преместването в София свързано с работата на родителите Ви ли беше?

   – Баща ми, Константин Николов Евров, цял живот е бил банков чиновник – счетоводител. Преместването ни вероятно е било и поради желанието му да работи в столицата. Първата ни квартира беше в близост до Руски паметник, в пресечка на „Скобелев“. Помня някои картинки от стара София, например как сутрин по улицата минаваше зарзаватчия с количка. Случвало се е майка ни да излезе, заръчвайки ни да чакаме зарзаватчията, и щом чуехме виковете му, с брат ми от втория етаж спускахме с въже кошничка, в която имаше бележка и пари, оставени от майка ни. Човекът слагаше зеленчуците, връщаше рестото и ние ги изтегляхме нагоре. По улиците все още се спираха и откриваха импровизираните си работилнички калайджии, минаваха циганки с плетени кошове и панери.

 

   – Имаше ли в детството Ви податки, които да са Ви насочили към музиката?

   – След преместването ни в София брат ми Георги, кръстен на другия ми дядо, бащата на майка ми, започна да свири на цигулка. Негов учител стана Любомир Евров, първи братовчед на баща ми, който до пенсионирането си свиреше в оркестъра на Софийската народна опера. Той по принцип не даваше уроци, но се съгласи да учи брат ми и аз много често отивах с него – не за друго, а защото той обикновено ме викаше, за да му нося цигулката. После, когато по време на бомбардировките се върнахме в Сливен, Георги продължи да взема уроци при Мишо Тодоров. (По-късно, след завръщането ни в София, той изостави музиката и се насочи към рисуването, което стана негова професия.)

Т   а така, посредством брат ми, станаха моите първите съприкосновения с музиката. Нещо друго особено не се е случило в ранния ми софийски период, тъй като и още не ходех на училище. Всъщност тръгнах на детска градина и там имаше една интересна подробност. Вече живеехме в друг квартал, на ул. „Фритьоф Нансен“, в района на училище „Неофит Рилски“, и в детската градина към него имаше един специален чин, отделен малко от другите, за който знаехме, че е чинът на Симеончо, който също беше записан в тази детска градина. Така всички наричаха престолонаследника – Симеончо, но това умалително име се произнасяше с любов. Разбира се, докато аз бях там, той не дойде нито веднъж в градината. 

Посещения: 365

Неделен гост: Обителта на свети Димитър Басарбовски – поредният манастир в плен на Мамона

   Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира на 8-9 километра от град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята "Славнобългарска история" сочи 1685 г. навярно като година на смъртта му.

   Според св. Паисий, той бил цивилно лице. Живеел просто. Имал няколко овци. Засадил си малко лозе до река Русенски Лом. Там си направил малка колиба. Прекарал целия си живот сам. Със светия си живот угодил на Бога. На същото място умрял и там бил погребан. По-късно Бог открил на някои човеци неговите мощи. Последните били пренесени в село Басарбово, Русенско. Край тях ставали изцеления. Така с простото си житие св. Димитрий просиял всред българския народ. Бог го прославил посмъртно с много чудеса.

   Общо взето, по подобен начин описват живота на светеца различните му жития. Днес мощите му са в Букурещ, а Басарбовския манастир ние рекламираме като единствения действащ скален манастир. И естествено, сме го превърнали в място за печалба на някои човеци – вероятно и на Българската православна църква.

Посещения: 192

Спортен лагер край морето за 50 деца от сливенски училища

   Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните продължава реализирането на спортни програми по училищата в Сливен като част от нейната превантивна работа.

   През учебната 2018/2019 година на територията на пет училища в Сливен се реализираха тренировки по различни видове спорт – лека атлетика, волейбол, футбол, олимпийско карате, спортни игри, като през програмата са преминали близо 150 ученици.

   За финал на програмата Комисията организира спортен летен лагер край морето от 30 май до 2 юни, в който участие ще вземат 50 ученици, участвали най-активно в провеждането на тренировките, показали положителни резултати и редовно посещаващи учебни занятия. На лагера ще се извършват общи тренировки по всички видове спорт, съвместно с ръководителите, като всеки от участниците ще има възможност да покаже напредъка и постиженията си. Някои от децата ще видят море за пръв път. За 1 юни – Ден на детето, са предвидени изненади за всички. 

 

Посещения: 181

Подкатегории

baraban.bg ©

Top Desktop version