Любослава Русева в reduta.bg

Потният вал на вдъхновението

„Браво, браво и пак браво! Браво на Борисов, браво на Кънев, браво на Кунева, браво на Симеонов, браво на Първанов! Едно голямо браво за всички онези политици, които през изминалия месец допринесоха да има съгласие за новото българско правителство и за новото реформаторско парламентарно мнозинство.“ 

Блогът на Иво Инджев

Борисов (почти) като Арафат

   Бойко Борисов все повече ми прилича на Ясер Арафат. Но донякъде.

   Лидерът на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) имаше един коронен номер за налагане на личните си решения на ръководената от него и вечно раздирана от противоречия между отделните, понякога воюващи буквално помежду си, фракции. Оставяше ги да спорят, да се карат, да се блокират взаимно до пълно изтощение. Напълно съзнателно!

   Арафат изслушваше ( мълчаливо или не съвсем) препирните, обвиненията, нападките и безкрайните среднощни спорове по време на върховния форум на организацията под формата на Палестински съвет ( нещо като парламент в изгнание, нещо като лидерска среща). Ако трябва, това продължаваше с дни и най-вече нощи. Накрая, когато пълното отчаяние от невъзможността да бъде намерено решение на някой от въпросите, обсъждани на форума, при вечното разногласие за тактиката и дори стратегията на ООП, Арафат се спускаше като орел върху изтощена публика, вадеше свое предложение и някоя сутрин всички щастливо се пробуждаха след поредното безсъние в караници около това решение като един вид спасителен изход от безизходицата.