Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Иво Беров с http://www.ivremena.com

              Призрак броди из България, 

       призракът на реформата

Краят на мечтите, заблудите и надеждите

„ Писна ми да слушам как няма да стане. Искам този път да стане” – каза преди време Петър Москов, който сега е министър.

При него наистина може да стане. Тоест може наистина да се случат промените в здравеопазването.

Могат и да се случат,  защото Бойко Борисов го е оставил да прави каквото си знае и ще. Здравеопазването е голямо блато, трудно някой ще се навие да го раздвижва, да хвърля в него камъни и да го джапа. И Бойко най-вероятно си е помислил : Ако Москов загуби, губи само себе си, ако спечели, печеля преди всичко аз  и само донякъде той”.

Ако Москов спечели /направи промените в здравеопазването и спечели хорското одобрение/, Борисов със сигурност ще си присвои заслугите му– нали той го е направил министър, нали той му е дал възможност за изява, проявил е разбиране, подкрепял го е,  защитавал го, най-вече защото умее да оценява и да си избира хората. Ако ли Москов се провали – хайде ритника, всички ще се възхищават на Бойковата решителност и могъщество.

Няма лошо във всичко това, политическата борба си е такава, такива са нейните правила, те са си отколе мръснички.

Забавното е, че в тия политически надхитряния и надцаквания Москов би могъл да изненада всички и най-вече Борисов. Като прояви размах, например и го надцака в политическите игрички. / Не да го прецака, такива похвати няма между нашенски съмишленици / Вече прояви размах като посочи един нашенски си / а и не само нашенски/ дерт, който всички досегашни министри и премиери притулваха и се свенуваха да назоват. Циганската престъпност. Ох, грешка, грешка, извинете, простете, разкайвам се и си посипвам думите с пепел. Тоест не всички думи, а само думата "циганска" Не циганската престъпност, а престъпността в онази малцинствена прослойка, която според социологическите проучвания има преимуществен дял – към три четири пъти повече от останалите – в битовите престъпления.  Има и такова стихче: „ Сняг се сипе на парцали, с други думи вали, той е пухкав и мек, демек - снег”- защо ли пък се сетих за него.

При всички случаи един двубой между Москов и Борисов за спечелване доверието на избирателите би бил и любопитен, и забавен, и полезен за страната.

...

Но здравеопазването е само част от нашенските кахъри, грижи, тегоби и безпокойства. И то не основната част.

Основното е справедливостта, законността, заетостта, заплатите, пенсиите и разбира се,  корупцията. Като пенсиите и заплатите са в пряка зависимост от икономическия растеж, който пък е в пряка зависимост от законността и справедливостта. Това би могло трябвало да разбере дори нашенското не толкова изкушено в осъзнаването на подобни взаимозависимости население.

И тук веднага възникват съмнения, че няма да стане. Няма да се получи. Защото за да се получи са необходими коренни преобразувания /реформи/, а не само приказки за реформи.

Изразител на политиката за коренни  преобразувания в България е Радан Кънев. Той обяснява нуждата от преобразувания съвестно, спокойно, убедително и точно. И изглежда вярва, че ще намери съмишленици и поддръжници и в обществото и в Народното събрание.

Какво е обаче действителната поддръжка, която има, или би могъл да има.

От страна на най-овластения политик Бойко Борисов - никаква - за него реформата е реформирането /поправката/ на старите магистрали и строежа на нови. Вярно е, че ГЕРБ и Реформаторския блок излязоха с общи предизборни намерения и обещания.

В България обаче намеренията, обещанията, вричанията и клетвите нямат никаква стойност, никакво значение и никакъв смисъл.

От всичките милион и нещо избиратели на ГЕРБ, тоест на Бойко Борисов със сигурност няма нито един  гласувал за ГЕРБ защото е повярвал на програмата и на обещанията й. И хората са прави да не вярвdт. Защото по стар нашенски адет първата работа на всеки нов властник е да направят точно обратното на обещаното. Точно обратното на това, което бяха обещали направиха и ГЕРБ и Реформаторският Блок  когато се настаниха във властта. /И примерът е не само с неочаквания заем/. Особено зрелищно беше извъртането на реформаторите. Но в политиката е така. Нещо може да изглежда като обещание, или вричане, или закана, а пък накрая да се окаже трик. Нещо може да изглежда като лъжа, пък то да излезе, че то въобще не е лъжа, ами е компромис, отстъпчивост,  съобразяване с действителността, далновидност, прозорливост, чувство за отговорност, мисъл за бъдещето, коалиционна култура, съпричастност към съдбините на отечеството и въобще нещо извънредно възвишено, прекрасно, благородно и достойно за възхищение, каква ти тук лъжа.  Защото е направено в името на Реформата.

...

Реформата, която дотам изгуби очертания и измерения, че замяза на привидение. Заброди като призрак из отечеството.  Върху  мъглявата му безвидност всеки маца картинките на собствената си неосведоменост и невежество . Върху безплътната му сърцевина всеки наслагва собствените си, в повечето случаи, необосновани въжделения. За едни реформата е строеж на нови магистрали и поправка на стари. За други е нов Висш Съдебен Съвет, за трети трети е стар Висш Съдебен Съвет. За едни реформата е да си отиде Цацаров, за други - да си остане. За едни е реформата е да се пенсионират по-рано, за други-по-късно. За едни е да се строи Южен поток, за други - да не се строи. Единственото, което обединява всички виждания за Реформата е, че трябва да се увеличат заплатите и пенсиите. Но на тези точно копнежи реформаторското привидение няма намерение скоро да откликне май .

...

Беше време, когато реформаторите от ДСБ думаха : " Ще напишем по ден и по час какви промени трябва да станат и ще изискваме изпълнението й. Ако ли не, то..."

Да не уточняваме сега какви чудесии щяха да са щели били да станат, може би, едва ли не, ама надали, ако властниците, или съвластниците  не изпълнят изискванията на преобразувателите. То какви ли не ги дума човек преди да дойде на власт.  По- добре да извадим сламата от реформаторското чучело и да го напълним със същност и смисъл. Да заменим привидението с образ. Да се опитаме да определим какво точно би трябвало да представлява Реформата.

...

Първа и основна задача на преобразуванията би трябвало да бъде икономически растеж. И то не какъв да е растеж, а бърз. Защото имаме да догонваме изоставане с десетилетия. С половин век и повече.

Знае се, че стопански възход може да се постигне за около седем години. При воля и желание.

Имаше едни, дето обявиха, че имат воля. Оказа се, че имат само обява.

Същите не могат да решат задачата с икономическия растеж на България, защото просто не са си я поставили. От вижданията на икономическия министър Лукарски, отразени в предизборната му програма /то пък кой ли ги е чел, и кой ли го е назначил заради тях /, личат познанията на един сравнително добър студент по икономика и толкоз. Икономическите виждания не неговия началник – министър-председателят на България Борисов си ги знаем – магистрали, а освен това нови магистрали, а също така и магистрали.  Поправяне на старите, които по стар нашенски обичаи започват да се поправят веднага след като са построени и строеж на нови. Икономическите виждания на останалите политици и партии – същото. Общи приказки, овехтели представи, никаква воля, нито желание за бърз растеж.

Че и защо ли да се пънат политиците ни. Особено управляващите. Всичко върви добре. Или по-скоро тръгна добре. Според тях.

...

Нали през първото тримесечие на 2015-та година са постигнали 2 процента икономически растеж – най-големият в Европа. А и безработицата захвана да намалява.

...

Това не ни е първица, обаче. Няколко поредни години преди  кризата, икономическият ни растеж беше по-голям от средния за Европа. То няма как да бъде иначе. В страна, където не е направено нищо, каквото и да направиш, надминаваш Европа по растеж. В Париж няма да строят тепърва метро, нали. Или да отварят цехове за производство на автомобилни кабели за Пежо.

...

Освен това този растеж от два процента не са го постигнали управляващите. Постигна го Европа, която започна да излиза от кризата. В следствие на което поръчките към България се увеличиха, увеличи се и износа ни – ето всичкото обяснение за „дръпването напред”.

А за истинското „дръпване напред” липсва основното.

Ама как пък никой дори не го споменава, нито се сеща за него. За основното. Камо ли пък да си го постави като задача и като цел. А то е знайно.

Вложения. Инвестиции. Няма икономически растеж без инвестиции. Камо ли пък бърз икономически растеж.

Само че търсенето и привличането на инвестиции /вложения/ не си поставя като задача нито една партия в България.

...

Мозъците на всичките ни партии, всичките ни политици, че и всичките ни икономисти /добре де, с едно-две изключения/ са заразени със социалистически представи и разбирания. Любимият на съвкупното българско природонаселение наш министър-председател например си мисли, че работата се урежда с връзки, приятелства и партийни другарства. Затова шушне на Меркел. Вероятно следното : " Аре бе, всички сме наши, десни, помогнете нещо там, направете в България едно заводче на Мерцедес". И вдига телефона Меркел - както си го представя нашичкият - звъни на съответните вложители и те като разберат кой им звъни, хукват да инвестират в България.  Същото шушнене и с милионерите от Катар.

Останалите пък партийни умници и икономисти са решили, че ще привлекат инвестиции с плоски данъци и евтина работна ръка. Щото така пише по книгите на Маркс и защото е такава е природата на империализма и капитализма, където експлоататорите печелят от експлоатацията на трудещите се маси и от липса на държава, която да прибира по-голямата част от печалбите им.

Още си стоят, миличките разбирачи в началото на миналия век при филмите на Чарли Чаплин  и човечето от конвейра. Времената, когато хващаш когото и да било неграмотника от села и паланки, тургаш го до машината, показваш му какви движения да прави и той ги прави цял живот срещу никакви пари.

Много са ви остарели представите и понятията, байновци. Живеем в свят на високите технологии. Вложителите не търсят яки, прости и евтини бачкатори. Търсят образовани, умни и можещи хора. Точно такива в България почти няма. Или ако ги има, са избутани из кюшетата на обществения ни живот. Точно тях нашите прокопсали работодатели не търсят.

...

Прокопсалите ни работодатели…Прокопсали наистина. Явно добрали се до средствата за производство не с умения , знания и предприемчивост, а с хитрости, далавери, измами и мошеничества. И затова не влагат печалбите си в производство, за това се искат умения и познания, които те нямат. Влагат ги в чужбински ценни книжа, в банки и офшорки . Което си е признание за посредственост и некадърност. Все едно заявяват  „ Аз съм спечелил парите си с далавери и не знам какво да правя с тях „ / . Или пък купуват земя /то за това не се иска много акъл/, или пък заливат природата ни с бетон / и за това не се иска много акъл, напротив, иска се малко акъл и много бетонджии/

Могат да се оправдаят, разбира се, и с нашенските си дадености. Липсата на законност, не на закони. Защото за да има законност трябва да се спазват законите. А при нашето си условия кой да ги спазва – Борисов, Цветанов, Ахмед Доган, или Лютви Местан. Законите се празнословие и пустописие, ако гражданите, особено овластените такива, не ги спазват. Никакви промени в конституцията няма да имат смисъл, ако няма хора като румънската прокурорка. По време на сталинските репресии е действала конституцията на Бухарин - призната от правистите като изключително хуманна.

...

Законност, сигурност, премахване на корупцията, вложения /инвестиции/ и като следствие - бърз икономически растеж. Кой би могъл да се пребори за тези неща ? Кой има такива цели и стремежи ? Кой би могъл да си постави подобни задачи поне, ако не да ги реши. Коя политическа сила, кое обществено образувание ?

На пръв поглед – единствено Реформаторския блок. След малко по-задълбочен размисъл – никой.

...

Реформаторският Блок влезе в политиката доста шумно и след като пошумоля известно време - утихна. Бойко Борисов го утеши и приласка. И преобразувателите спряха да се заканват, отказаха се от високите си цели и стремежи. В името на, разбира се. След което „на” започва изброяването на разните му там обяснения и оправдания, в името на които политиците се отмята от думите и обещанията си : стабилност, обществено благо, национални интереси, бюджет, реформи, каквото и да означава това, пари по европейски програми, да не вземе да стане по-лошо и такива лакърдии.

Истинското оправдание рядко или никога почти не се изказва.

То е, че Реформаторският Блок и неговата сърцевина - политиците от Демократи за Силна България нямат необходимата и достатъчна обществена подкрепа за да действат решително и смело / При условие, че са имали желание да действат така, нещо което не е съвсем сигурно / . А то ще рече, че и самото ни общество не си поставя задачата за бърз стопански растеж и достигане на европейските показатели на производство, заплати, пенсии и потребление.

Вместо да поставя изисквания към управниците, обществото ни като цяло мрънка, хленчи, излива дребната си злобичка към всички и към всичко и придиря например  на Борисов, че похарчил две хиляди лева за бензин, при условие, че Лукойл печели стотици хиляди от необявени печалби.

...

Не че е станало по-зле. Сегашната власт при всички случаи е по-добра от тази на социалистите и тройните коалиционери. Особено като общополитическа насоченост и европейска обвързаност.

Останалото, обаче, е застой. Блато. В известни отношения дори уютно блато. В което ще си кютим, ще се плацикаме, ще се влачим след Европата и ще мрънкаме.

А надеждите за възход, за бърз стопански растеж, за излизане от задния двор на Европа ? С тях вече е свършено. Край на мечтите за Силна България. Край на заблудите, че тези неща са постижими.

С преобразователите /реформаторите/ и особено с тези от Демократи за Силна България, които бяха изразители на тези мечти и надежди неочаквано се случиха очаквани преобразувания. Взорът им зарозовя. И  колкото по-дълго са във властта толкова по-розов ще става взорът им. Колкото по-високо се изкачват толкова по-прелестни гледки ще им се привиждат.  Ще растат заплатите и пенсиите /отделен е въпросът за сравнението с тези в Европа/. Ще има икономически растеж /отделен е въпросът, че той ще е три пъти по-малко от необходимото за да се достигнат европейските равнища / Все повече магистрали ще се строят. / отделен е въпросът кой и какво ще се вози по тях /. Ще има стабилност /отделен е въпросът за какво ще служи тя/ България ще става все по-добро място за живот и творчество. Светът ще става все по-прекрасен, а хората все по-щастливи. Ама това май беше от една приказка, коя ли ?...

И накрая ще се появи плахата надежда, че някой ден, може би, едва ли не, би могло, ама надали, ще достигнем Румъния.

http://www.ivremena.com/

baraban.bg ©

Top Desktop version