Кога новозагорският музей ще се сдобие с истински отговорен директор?

baraban.bg

Кога новозагорският музей ще се сдобие с истински отговорен директор?

   Със значителния си фонд от над 40 000 фондови единици, новозагорският исторически музей се смята за един от големите исторически музеи в България. Водещо място заемат археологическите и нумизматичните материали, следвани от историческите документи и фотографиите от периода на Възраждането и новата история, етнографските и палеонтологическите материали.

   Тези и още много хвалебствени думи ще откриете за новозагорския исторически музей в Уикипедия, в различни туристически справочници, та дори и в сайта на Община Нова Загора. Казвам „дори“, защото община Нова Загора от години полага усилия да затрие историческия си музей, създаден навремето от ентусиасти като Никола Койчев, развиван десетилетия от дългогодишния директор Митьо Кънчев, имащ щастието и понастоящем да разполага с квалифицирани специалисти. Ако за Нова Загора и Новозагорския край се е чуло нещо по света, то е като за благословен от Бога район, в който най-старите обитатели на Европа са избрали да живеят дотолкова интензивно, че са го превърнали в „Мека на праисторията“, рай за всички археолози по света, които са идвали тук и са откривали по нещо от миналото, та покрай това и други хора да поискат да посетят Нова Загора. 

   И нека уточним – не общината, разбира се, а кметове на общината от години водят война с единствената институция, която ги вкарва с положителна информация в централните медии (освен ако не се гордеят с вещерските си занимания като ръсенето на захар по пътищата или с несъвместимата с православието идея да се прави параклис, посветен на пророка дядо Влайчо в родното му Коньово).

   Та, войната е с над 10-годишна давност...

   По принцип, има го този феномен в България – в подобни културни институции да се назначават „наши“ хора, изпаднали по ред причини от ръководни постове, или пък съпруги, дъщери, племенници и пр. пак на същите „наши“ хора. Помня го от времето на социализма, когато работех в музея на малък град, но той сега шества още по-триумфално, тъй като за управляващите сферата на културата и съответстващите й институции си остават нещо като пето колело -  ненужно, но пък когато ти потрябва, може да влезе в употреба.

   Не знам кога и от кого е назначаван един от бившите директори на новозагорския музей - Иван Желев – но си спомням, че месеци наред той се беше барикадирал в музея и даваше отпор на подопечните си специалисти, на музейни уредници и археолози от цяла България, както и на цялата културна общественост, след като веднъж уволнен за некадърност и безстопанственост (2003 г.), бе възстановен на поста си от Върховния касационен съд (следващ обичайната практика при подобни казуси на българските съдилища). Тогава ставаше въпрос за липси, унищожени етнографски и други материали, бракувани картини и пр. неуредици, причинени от попаднал не на мястото си човек.

   Колко вреди е нанесъл Желев, докато всеки ден и напук дълги години отстояваше мястото си на директор на музея, не е ясно. Ясно е обаче, че поука за вредата от подобни назначения, не е извлечена. Когато след последните парламентарни избори последва смяна на ръководствата на областните управи, от поста заместник областен управител на Сливен трябваше да си иде и новозагорецът Пейчо Пейчев. И къде-къде да му се намери място – директор на музея в Нова Загора. Колко вреди и колко пропуснати ползи заради това назначение има, не би могла да установи и най-компетентната комисия, но въпросът този път стигна и до Народното събрание. За неправомерното назначение от парламентарната трибуна алармира депутатът проф. Станислав Станилов. Съгласно Закона за културното наследство, директор на общински музей може да бъде само лице със степен „магистър” по специалност от съответното професионално направление (история и археология) и притежаващ тригодишен професионален опит. Пейчо Пеев няма нито ден професионален опит и е магистър по педагогика. Назначен е без конкурс, в нарушение на чл. 28, ал.6 от Закона за културното наследство и чл. 8 от Закона за закрила и развитие на културата. И двата закона предвиждат участие на Министерството на културата при конкурса за музеен директор.

   След официално зададения въпрос, последва проверка от министерството, в резултат на която на кмета на Община Нова Загора Николай Грозев е издадена принудителна административна мярка. В срок до 30 работни дни той следва „да предприеме действия по спиране изпълнението на функциите на Пейчо Пейчев като директор на ИМ – Нова Загора и да осигури управлението на музея от лице, което отговаря на изискванията по чл. 28 ал. 5 от ЗКН, като издаде заповед за временно изпълняващ длъжността директор на Исторически музей – Нова Загора... до провеждане на конкурс за същата длъжност; В срок до 60 работни дни Кметът на Община Нова Загора да издаде заповед за провеждане на конкурс за длъжността „Директор“...“ И единият, и другият срок вече са изтекли, тъй като административната мярка е издадена на 3 юли т.г.

   Покрай непрестанните „главоболия“(протест, стачка, гражданско неподчинение, питания), които колективът на музея създава на новозагорските кметове с борбата си за адекватно съхранение, управление и социализиране на богатото историческо наследство в общината, той, колективът, казват, влязал в очите на общинската управа като непослушен и неподдаващ се на заповеди свише. Наказанието е музейните уредници винаги да са с възможно най-минималната заплата – понастоящем 450 лева.

   В настоящия момент кметът на Нова Загора Николай Грозев сигурно има по-неотложни задачи от тази да организира конкурси за нещо, което е пето колело в неговите приоритети. Осигуряването на следващ мандат е такава неотложна задача. Презумпцията явно е, че Министерството, музеят и всички, които мислят за съхраняване на културно-историческото наследство, могат да почакат. Колкото до санкцията за неизпълнение на наложената  принудителна административна мярка – глоба от 2 000 до 5 000 лв. за физическо лице и от 5 000 до 10 000 лв. за едноличен търговец или юридическо лице – пари все ще се намерят. Ако се стигне до нея, де...

Йорданка Раданчева

 

baraban.bg ©

Top Desktop version