Неделен гост
Категория: България Посещения: 2155
Блогът на нервната акула
http://nervousshark.wordpress.com/
ПРа, акциите, рейтинга и ние
От дни следя освен „заложническата драма в Сливен“ и мненията около нея в интернет и на приятели и честно казано, доста се изненадах колко от тях къде на майтап, къде полу-наистина коментират, че това е поредната ПР акция на правителството.
Повечето от нас вече до такава степен сме приели всички действия на управляващите ни от ГЕРБ и особено на министър председателя, вътрешния министър и земеделския министър за ПР акции, че един банков обир автоматично за хората се превръща в „акция“, имаща за цел да вдигне сриващия се рейтинг на правителството и водещите му фигури, да замаже скандалите около Лукойл, да прикрие неспособността им да се справят със завръщащата се криза и всеобщото недоволство от галопиращи цени при свиващи се доходи.
Повече от година и половина ставаме свидетели на безброй операции, акции, публични арести, кампании и прочие с безподобни имена, които излизат извън рамките на благоприличието, например „Дупетата“, или пък „Пеперудите“, „Кърлежите“ и днешната „Кама Сутра“, всички от които предизвикват вълна от публикации в медиите, струват огромни суми на данъкоплатците и в крайна сметка не водят нито до ефективни присъди, нито до намаляване на престъпността.
За това допринасят и услужливите медии, които се държат като придворни дами, а цялата показност и театрални действия на Борисов и Цветанов, водещи до невъзможност на съответните експерти да изпълняват задълженията си (което в Сливен можеше да доведе и до трагичен резултат) лъсна с пълна сила през последните 2 дни, като Йово Николов проследява интеракциите между отговорни лица и медии в блога на Капитал, и честно казано четивото не е от най-приятните, особено ако пресметнем какви разходи са направени за военни самолети, хеликоптери, пренос-превоз на министри, транспортиране на техниката (бронетранспортьори ?) на спец частите, отцепване на пътя София-Сливен, и всичко това, за да се атакува един (!) похитител с един (!) пистолет.
С подобна техника спокойно може да се атакува и Кадафи и всъщност е повече от нормално целокупното население да заподозре измама, прах, пушилка и ПР в това, което се случи. Не е нормално обаче правителството да не върши нищо друго, а при директни въпроси двете най-силни фигури да се държат като избягали от психо-диспансер (на което за малко да се хванем).
Скоро с приятели си говорихме и стигнахме до заключението, че до изборите рейтингът на това правителство толкова ще се срине, че ще трябва да си направят неуспешен опит за покушение срещу „знакова“ фигура, за да спасят положението.
Така де, говорим си пълни глупости, по-притеснителното обаче е, че всички си ги мислим.
П.С. Изказване от устата на министър председателя Борисов от вида „ако ме чува, дето се вика няма да има кой един шамар да му удари“ е индиректно признание за полицейско насилие у нас, но това е тема на един друг разговор.