Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Неизвестни страници от новата българска история

  

   Недостатък на нашата историография е, че  се ограничава в изучаване предимно  на събитията,  станали в политическите граници на държавата. А знаем, че тези граници се променят, дори  на два пъти изобщо биваме заличени от политическата карта. Трябва да се изучава историята на българския народ, а не само на държавата. Защото народът е съществувал и преди нея, и без нея , и извън нея. И сега част от народа ни продължава да съществува извън границите на България. Искам да ви запозная с някой малкоизвестни трагични  страници от нашата история. Става въпрос за тази черна дата – 16 юни 1913 г. (начало на Междусъюзническата война – б.р.) и последиците от нея. Както и да я погледнем, тя поставя началото на срива на България за 20 век. Грандоманските амбиции на цар Фердинанд, слабото разузнаване,некадърната дипломация, довеждат до небивали страдания на българското население в току-що  освободената част на Македония и Тракия. Ще ви покажа част от пленените писма на гръцки войници, писани през юли 1913 г.

Пламен МАРИНОВ

pismo

Вулгарос нами мини / Българин да не остане...

Извадки
от писма, намерени в пощата на 19-ия полк на VІІ гръцка дивизия, хваната от българските войски в Разлог на 14 юли 1913 г.

   „Тази война беше много жестока. Ние изгорихме всички изоставени от българите села. Те опожаряват гръцките села, а ние — българските. Те колят, но и ние колим, и всички от тази нечестна нация, които попаднаха [в ръцете ни], опитаха манлихерката. От 1 200 затворени от нас в Нигрита, не останаха повече от 41 в тъмниците и навсякъде, гдето минахме, не сме оставили ни корен от тази раса."
 Целувам Ви нeжно,

 ваш брат и съпруг

 Спилиотопулус Филипос

Г-н Панаги Левенти

Доктор Аливерион

(Евбея)

„ ....... Прилагам тук също поздравителното писмо на моят командант г-н Контогири; той в него хвали моя взвод, който във време на краткото няколкодневно спиране на нашата дивизия 6е получил заповед да настъпи на север от Сер, та завързахме сражение с българските комитаджии, които разпръснахме, след като убихме по-голямата част, опожарихме двете села Даутли и Баница, застреляхме опасните комитаджии и прекарахме под огън и нож всичко, освен жените, децата, старците и църквите, и всичко туй без съжаление ни милост, със жестоко сърце, изпълнявайки една още по-жестока присъда.

Мерокостеница, 12 юли 1913

 

Г-н Сотир Папайоану

в село Витциано, община Итику,

Трикала в Тесалия

 

Река Несто, 12 юли 1913

„ ..... Тук в Броди (Вронду) заловихме 5 българи и едно младо момиче от Сер. Затворихме ги и задържахме в един каракол (полицейски участък-б.р.). Момичето е убито; българите също се настрадаха: още приживе им извадихме очите.

 

Целувам ви, Кости

  

Зисис Кутумас на Никола Кутумас

   „ ...... Пиша ви сега върху войната, която отворихме на българите. Ние ги победихме и завзехме турско-българските граници. В местата, които окупирахме, не остана нито един българин. Те избягаха в България, а ние изклахме тези, които останаха. Освен това опожарихме селата. Не остана нито един българин. Но само Господ знае, какво ще стане. Няма какво друго да ви пиша. Аз, ваш син, Зисис Кутумас.

Много поздрави от страна на Тимиос. Той е добре, както и всички млади хора, които са тук.

12 юли 1913

 

  

Юли, 15 1913.

Брате Сотире,

   „До момента, в който ти пиша, аз съм, слава Богу, добре. Ние се намираме на границите на България и Тракия.

 

   Колкото се отнася до войната, не мога да ти опиша положението и това, което става: работите, които се вършат, не са вършени след Исуса Христа: гръцката армия опожарява всякъде, гдето намери български села и коли всички, които среща. Това, което се върши, е неописуемо. Господ знае, как ще се завърши тази история, времето да..... се е повърнало за да се изядем помежду си.
 ........”

Целувам те твой брат Панагис Бегликис
Пиша Ви набързо

 

Г-н Димитър Хр. Тцигариди 

в Мексиата 

Хипати—Фтиот

Коприва, 11 юли 1913.

„Дадоха ми 16 пленника за да ги предам на дивизията, а аз доведох само двама. Другите бяха погълнати от тъмнината, изклани от мене.”

Нико Теофилатос

 

Господин
Георги П. Сумбли
Мегали Анастасова
Алагония Каламас.

                                                                                                                                                    Родопи, 12 юли, 1913


„Драги родители,

Ние ходихме в Неврокоп, там също ни чакаха, защото също и там ние водихме сражение през целия ден и ги преследвахме до едно място, гдето ги атакувахме на нож и им взехме 18 топа и 6 митралиози. Те можаха да избягат и ние не успяхме да ги пленим. Ние хванахме само няколко, които убихме, защото такива заповеди имаме. Където се намери българско село, подпалваме го и го изгаряме, за да не може отново да се възроди тази мръсна българска раса.

Сега сме на българската граница, и ако не искат да се поправят, ще идем в София.

Прегръщам ви”

Ваш син, Перикли Сумблис, 7 дивизия, 19 полк, 12-та рота Солун

  

 

 

   „Имахме малко сражение близо при Струма, с бежанците от Кукуш и от Лахна. Артилерията ги колеше по пътя. Трябваше да вземем моста, който те изгориха в тяхното отстъпление към Серес.

Това писмо е изпратено от Мехомия.

Поздравлявам ви”

Е. Н. Логиядис

 

 

Баница, 11 юли 1913

 

„Драги ми Леонидис, здравей.

„.............. Не намирам книга, за да ти пиша, защото тука всичките села са български и всичкото население бяга. Ние изгаряме всичките техни села, не срещаме жива душа. Известявам ти, че се намираме съвсем близо до старите граници на България. Ние окупирахме цяла Македония, без Тракия.”

Чакам бърз отговор.Капорал Георг Коркоци,

 

 

Откъслеци от писма, писани от гръцки войници от 19-ия полк, чийто куриер бил заловен от 6-та рота на подпоручик Футеков (57-и полк, 11-та дивизия) при Добринище (Разлог),  могат да дадат на безпристрастния читател ясна идея за всичките деяния, извършени от гръцките войски в населените с българи области, които те са преминали. Тези писма донасят неопровержимо доказателство, че гърците, които вменяваха във вина на българите жестоки и варварски действия, са се предавали на жестокости много по-лоши от тия, в каквито обвиняваха тези последните, като имаха свръх това възможност да представят на света своите собствени злодеяния за дело на българите. Тази възможност те я имаха поради твърди продължителната си окупация на териториите, които те бяха преминали, а също поради обстоятелството, че България, изолирана от останалия свят, не знаеше за обвиненията, които й отправяха та нито можеше да се защитава, нито да възстанови истината. При все това официални гръцки личности се опитаха чрез чуждестранната преса и особено чрез французката да обявят за нищожна автентичността на публикуваните от нас писма-документи. Няма да полемизираме по този въпрос.

Карнегиева фондация за международен мир,

Из ДОКЛАД НА МЕЖДУНАРОДНАТА КОМИСИЯ за разследване причините и провеждането на БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ

baraban.bg ©

Top Desktop version