Неделен гост
Категория: България Посещения: 3132
Българското село
В млечното говедовъдство фермите са намалели почти наполовина
Когато тръгнах да правя този материал, идеята ми беше да се срещна с представители на дребните говедовъди, които имат намерение до края на годината да повишат хигиената на млекодобива, да приведат сградния си фонд и оборудването в съответствие с изискванията на регламент 853/2004/ЕС и през следващата година да продължат безпроблемно да предават произведеното мляко на преработвателите. Не би! В три села безуспешно търсих такива мераклии.
В Драгоданово, Сливенско, кметът Атанас Петров ме препрати към най-близкия фермер, току до кметството, в центъра на селото, като указанията му бяха: «По миризмата ще се ориентирате». Фермата, обаче, оказа се, е категоризирана в първа категория и стопаните й, общо взето, са си свършили работата. Остава да развиват бизнеса си. В едно от най-големите села - Жельо войвода, кметът Крум Крумов не можа да се сети за човек, който има намерение да преобразява личното си стопанство според изискванията, за да го превърне в евроферма, а няколкото крави на мой стар познайник, когото потърсих, се бяха преселили, под формата на суджук, във вечните зелени полета. В с. Коньово, Новозагорско, възрастните жители все още предпочитат мляко от крава, вместо от кутия и оставят пластмасовите си бутилки за пълнене при свой съселянин с две-три крави, нито категоризиран, нито регистриран като земеделски производител. Когато питам за ферма обаче, всички ме препращат към местен ветеринарен лекар, в стопанството на когото се предполага, че всичко е изрядно. Междувременно, докато обикалям в търсене на драпащия към категоризация на стопанството си среден български селянин, в Сливен пристигна министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов, поканен от председателката на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева, за да посети образцовата ферма на Иван Хлебаров в близкото село Сотиря. Найденов оповести и актуалните данни за броя на кравефермите в България – 46 000. Разликата с цитираните доскоро 85 000 ферми, е очебийна. Излиза, че «невидимата ръка» на пазара (по-вярно – стриктната регулация на европейското земеделие) са си свършили работата. Дребният говедовъд си е направил сметката, че трудно ще се добере до качеството на големите «заводи за мляко» и сам се е оттеглил. От регистрираните ферми само 2 000 са първа категория. Намалелият брой, смята министър Найденов, се дължи и на окрупняване. Въпреки това, около 40 000 застрашени от изпадане, си е тревожно число. Това обаче, според него, не означава намаляване на количеството произведено мляко, засега означава само мляко, неотговарящо на евростандартите. Или поне така изглежда на този етап...
Какво казват тези, които са успели
Съби Железчев от с. Драгоданово: Нашето е семеен бизнес. Синът ми Тодор основно движи нещата - дни наред обикаля, носи проби от млякото, докато изготви всички документи, после да уреди заем от 45 000 лв., но сега фермата ни е категоризирана в първа категория. Животните ни са малко – 35 заедно с теленцата, но защото и мястото ни тука, в старата плевня в двора, е малко. С парите купихме овчарник извън селото и до края на годината трябва да изведем животните. Намерението ни е оттам нататък да им увеличаваме бройката – в новата база има място и за 500 животни. Като начало ще гледаме да ги направим 50-60, до 100. За юници и крави оставяме нашите телета, по-евтино е. Изкупуването на млякото е осигурено – вземат го всеки ден, засега по 60 стотинки. Но, да ви кажа, проблемите ни са големи. Предстои да уреждаме въпроса с водата. А пък и тука ни третират като другоселци. Аз съм преселник от Ново село, което остана на територията на военния полигон. Купих къща в това село, но кметът гледа на нас като на външни хора. Нито декар не ни даде от общинското пасище, а в селото сме само двама, дето имаме повече животни. И двама овчари има с повече овце, но и на единия от тях не дадоха пасище. Своя земя само 10 дка имам. Всичко купувам. За пашата вземам ливади под наем или карам кравите чак към балкана, в горския фонд. Блъскане голямо... Аз съм чиракът, а снахата е по доенето. Нямаме пари на външни хора да плащаме, гледаме първо вноските към банката да осигурим, а за нас – ако останат... Понякога, като не стига доходът от фермата, донадам от пенсията. Иначе банката ще дойде и ще ни вземе сградата.
Георги Божилов, с. Коньово: Пенсионирах се по болест и се занимавам със свои животни, ветеринарни услуги вече не извършвам. То и за останалите ветеринари няма работа – животните намаляха. Преди 20 години едрите животни в селото ни стигаха 2 000, преди 10 години дойните крави бяха 250. Сега на паша излизат 40 животни – моите 25 и още 15. Т.е. освен мен, още седем човека имат по 1-2, до 4 крави. Изключвам трите ферми първа категория, които не извеждат животните на паша. Млякото от моята ферма, като първа категория, се изкупува по 62 стотинки. Все още изкупуват и от останалите дребни собственици, но под 50 стотинки за литър. И това е справедливо, защото млякото е некачествено. Според мен, дори и в големите ферми, с доилни зали, в които съм работил, не може да се поддържа хигиената на безупречно ниво. Така или иначе, в нашето село няма ферми II категория, нито хора, които да са амбицирани да си развият стопанството според изискванията. Аз лично все още се занимавам с крави, понеже като заварено положение са ме категоризирали с ферма в рамките на населеното място. Облагодетелстван съм, че съм на края на селото и никой от съседите ми не се е оплакал, а и имам възможност да си организирам торище извън селото, в собствено място. Но ако до време кажат да изнасям стопанството вън от населеното място, просто ще се откажа. Засега издържам, понеже всички фуражи си произвеждам сам, а и разчитам основно на собствен труд. Но ако говорим честно – и далеч по-големи фермери се затрудняват да наемат работна ръка по правилата. Обикновено се използва помощта на роми, без трудов договор и осигуровки.
Иван Хлебаров, с. Сотиря: Имам 150 животни в кравефермата. Дойните крави са 60, останалите са подрастващи. Тук сега са дойните крави и сукалчетата, останалите са на горска паша. В семейната ферма имаме и овчарник. Животновъдството е скъпо хоби и човек трябва да работи много странични неща, за да може да дотира животновъдните обекти сам. Но аз изплащам и много заеми. Работя на няколко места, съпругата ми също е на нелоша заплата, спечеленото от синовете ми в чужбина – всичко се влага във фермата. Все още не можем да акумулираме печалба. Лошото е, че не произвеждаме краен продукт. Купуваме суровина и продаваме суровина. Така че ни се диктува цената и на фуража, и на произведената от нас продукция – и мляко, и месо. Това ни прави много рисков сектор. В Сливенска област има 25 000 крави, от които 10 000 са във ферми I категория, 15 000 са II и III. По мои сметки, ако половината от покрилите категорията фалират, ще останем с 5 000 крави...
И сметките на министър Найденов: Избрах фермата на Иван Хлебаров и съм тук, за да покажа и на животновъди, и на журналисти, че не е необходимо фермата да е лъскава, с алуминиева дограма едва ли не. Нужно е да изпълнява изискванията за соматични клетки и за микробиологичен състав на млякото. Този човек успява да ги изпълни, затова и неговото мляко се изкупува по 75 стотинки, т.е. два пъти повече от млякото на фермите II и III категория. Изискванията за тях са свързани най-вече с хигиена и хигиенният добив на мляко не е недостижима цел. А на хора като Иван Хлебаров искаме да помогнем, за да смени старите си камиони и трактор «Болгар» с нова техника. Осигурихме допълнителни 20 млн. лв., които ще стигнат до тях по схемата «де минимис». За пореден път разсрочихме и взетите от ДФ «Земеделие» нисколихвени кредити. Тези хора трябва да съхраним, за да имаме прясно мляко за нашите деца. А другите, които не са отговорили на условията и няма да отговорят до Нова година, ще получат нова отсрочка, но този път за последно и на етапи, обвързани със срокове. Т.е. след 1 януари догодина няма да затваряме ничия ферма, но който е III категория, ще има половин година да стане II (или какъвто срок договорим с Европейската комисия) и ако не стане – затваряме. Тези, които са II категория – също. Ще стане това, което стана с млекопреработвателните предприятия – ще почнем да затваряме от най-ниската категория. Добрата новина е, че променихме наредбата, най-вече по настояване на животновъдите и те ще получават субсидии дори да имат задължения към НАП (преди промяната засегнати бяха 12 000 бенефициенти).
Още мерки, които не струват пари
Естествено, срещата на министър Найденов в Сливен бе с най-успешните земеделците в региона, които знаят пътищата към европарите и държавното подпомагане. Животновъдите сред тях отдавна са отговорили на изискванията на Брюксел, но точно те знаят и какво още може да стори държавата така, че да помогне и на тях, и на колегите им, които имат да ги догонват. Ето някои от исканията им, касаещи животновъдния сектор:
- Да се премахне ограничението за предаване на млякото на повече от една мандра – т.е. да се мине към пазарния принцип
- Да се търси механизъм за ограничаване възможността за картелни споразумения между млекопреработвателите, с цел задържане изкупната цена на млякото
- Неусвоените пари по някои мерки да се прехвърлят – доколкото е възможно – по други (като мярка 121), където парите са свършили.
Йорданка Раданчева