Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Институтът по овощарство, заради остарелите сортове в българските градини

doc.Jivondov

   Новите сортове праскови, създадени в Института по овощарство в Пловдив, бяха представени по време на „Златна праскова” в края на юли в сливенското село Гавраилово. Това са пет сорта десертни праскови – „Филина”, „Флавия”, „Пълдин”, „Ласкава” и „Евмолпия”, за които институтът вече има сертификат от Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол (ИАСАС). Създаден е и първият български нектаринен сорт – „Гергана”.

   Празникът „Златна праскова” се проведе за девети пореден път. И тази година организаторите бяха поставили акцента върху семинара за производители. Освен с нови сортове, те се запознаха с основните болести по насажденията и борбата с тях, с новите технологични моменти и иновативни технологии, както и с възможностите за подпомагане от страна на държавата и европейските фондове. Лекторите бяха освен от Института по овощарство, от Аграрния университет в Пловдив, ГД „Съвети в земеделието - НССЗ", Агробиоинститут – София.

 

   Селекцията в овощарството е бавен процес, до представянето си някои от сортовете са извървяли 20-годишен път на развитие (като се има предвид, че при прасковите все пак времето е доста по-кратко от необходимото за други видове). По-лошото е, че понякога също толкова бавен процес е налагането на новите сортове в производството. Не е тайна, че голяма част от българските овощари все още залагат на „традицията” – на познати отпреди 30 – 40 години сортове, които може и да са били добри за времето си, но не са това, с което можем да се наложим на световния пазар.

   А българското овощарство наистина е с традиции. В 60-годишната история на пловдивския институт, са създадени 45 български сорта праскови, сред които и някои от най-известните досега – Юлска едра, Петричка, Пловдив 2. Напредъкът в развитието на биотехнологиите предоставя по-големи възможности за комбинирано прилагане на конвенционална селекция и ин витро методи, обясняват специалистите. Разговаряме с двама от водещите научни работници в този раздел на растениевъдството.

 

Ако сега правите прасковена градина, на кои сортове бихте заложили?

 

Доц. д-р Аргир Живондов, директор на Институт по овощарство в Пловдив:

   Ако аз лично трябва да си правя градина от праскови, ще се ориентирам задължително към устойчивите на болестите брашнеста мана и къдравост сортове – Ласкава и Евмолпия.

 

А бихте ли характеризирали накратко всеки от новосъздадените сортове?

 

Доц. д-р Аргир Живондов: Световна тенденция е да се създават сортове, устойчиви на болести и на абиотични фактори, каквато е например сушата. Новата селекционна програма на института за подобряване на прасковения сортимент е стартирана през 1989 г. Нейна основна цел е да удължи календарния срок на узряване на прасковите в България, чрез създаване на сортове с много ранен и много късен срок на зреене на плодовете, с по-добър сензорен профил и повишена устойчивост на болести. Допълнителните цели са създаване на сортове с бяло плодово месо, както и със специфичен тип корона – пилар, пендула и джуджевидна. С новопризнатите сортове решаваме някои от тези задачи.

   Флавия е сорт, който узрява 3-4 дни преди световния стандарт за ранни десертни праскови Мейкрест, при това е с 30 – 40 грама по едра. Достига и до 200 грама. Заслужава да се отбележи консистенцията на плодовото месо, която не е типично десертна – много плътна е, което я прави по-устойчива при заготовка, съхраняване и транспортиране. Изключително вкусен сорт, неводнист, с плътен вкус, за разлика от останалите по-ранни сортове. Поради високата си родовитост, получавана без особености при отглеждането, заслужава да навлезе в нашите градини и смятам, че производителите ще са доволни от нея както като качество, така и като количество на добива.

   Филина е вторият по време на зреене от новите сортове (узрява 3 – 4 дни след Мейкрест). Сортът е с изцяло червени плодове. Кожицата е покрита с плътна червенина – нещо, което се цени на световния пазар. Овласяването е фино, а не досадно, като при стария сорт „Хале”. Създадена е от много добра родителска комбинация и превъзхожда световния стандарт Мейкрест също с 30 – 40 грама. Изключително подходящ за консумация в свежо състояние. Чрез този сорт удължаваме веригата на зреене на ранната група сортове: Флавия – Мейкрест - Филина.

   Пълдин е получен чрез самоопрашване на Джулай Лейди – един изключително красив сорт, с много добра форма. Пълдин е наследил тези качества, но зрее 3 – 4 дни по-късно. Има много малка костилка, която се отделя лесно, без кухина около нея. Изключително богат на вкус, с перфектно съчетание на захари и киселини. Плодовете са със средна маса 150 – 200 г, която е оптималната, тъй като най-едрите праскови не се тачат вече особено, заради неудобства при консумацията. На световния пазар се предпочита една по-средна фракция. Пълдин е сорт с изключителна сухоустойчивост. Той се справя успешно при липсата на редовни поливки. Ще ви кажа само, че изходното семеначе, от което тръгна да се размножава сортът, е вече 17-годишно и никога не е поливано. Това говори достатъчно за неговата сухоустойчивост – нещо рядко при прасковата. Тя е култура, която изисква задължително напояване. Разбира се, това не означава, че дръвчетата няма да се развиват по-добре с поливки, но в случай на невъзможност, сортът може да мине и без тях – особено ако се подбере подходяща за целта подложка, каквато е бадемовата.

   Ласкава е създаден чрез междувидова хибритизация – един много по-сложен процес. Това е изключително едър сорт (250 – 260 г), с висока родовитост, почти изцяло покрит с червенина и с много добри вкусови качества. Най-важното обаче е неговата изключителна устойчивост на болестта, срещу която най-много се пръскат прасковените насаждения – брашнестата мана. При Ласкава пръсканията се свеждат до минимум, тъй като тази устойчивост е зададена генетически. Поради това производството ще е  много по-евтино, при много добри резултати като качество и количество на добива. Сортът е с отделяща се костилка, по всички правила на десертната група праскови, с много представителна външност. Узрява около 5 – 10 август, т.е. една седмица след Редхейвън и една седмица преди Глоухейвън. Смятам, че сортът Ласкава заслужава голямо внимание.

   Евмолпия е сортът, устойчив на другата най-разпространена болест при прасковата – къдравост. Това е болест, която се преодолява с две зимни пръскания, но защо да ги правим, когато имаме Евмолпия? Особено като се знае, че плодовете са изключително вкусни, с правилна форма и представителна външност, зреещи по „орехово” време – т.е. в средата на септември, когато се брулят орехите.

   Целта ни сега е да съчетаем устойчивостите на Евмолпия и Ласкава, за да получим сортове, устойчиви на двете болести едновременно. След като разходите за препарати за растителна защита ще са далеч по-малки, тези сортове ще дават по евтина от една страна, а от друга - и по-„чиста” продукция.

   В процедура на утвърждаване е и нов консервен сорт праскови, наречен „Спасена”.

 

Не си представях, че досега не е имало български сорт нектарина...

 

Доц. д-р Аргир Живондов: Така беше доскоро и аз и моите колеги, по време на различни форуми в чужина, се изчервявахме от неудобство на въпроса кои са българските сортове нектарини... Първият български нектаринен сорт сме нарекли „Гергана”. Той е награден със златен медал и грамота на „Агра 2010” – за това, че поне се разписахме в световната листа с тези сортове. Плодовете на Гергана узряват рано, около 10 юли и все още са с неотделяща се костилка (по принцип отделящите се костилки при прасковите и нектарините  идват при плодовете, зреещи след 15 юли). Работим върху това, да направим ранен сорт с отделяща се костилка, което би било голям напредък в селекцията. Днешните молекулярни технологии и развитието на геномиката позволяват по-бързи резултати от работата на селекционерите. Иначе Гергана е с едри, красиви плодове с овална форма, много сочно плодово месо с жълто оцветяване и смятам, че ще намери заслужено място в нашите производствени насаждения.

 

Направиха се доста нови градини, но българската праскова я няма на световния пазар, пък и на българския има конкуренция – защо?

 

Доц. д-р Аргир Живондов: Защото в Гърция има дотации и на нашите търговци излиза по-изгодно да търгуват с гръцки праскови. Тази причина не е никак малка и достатъчно обърква българските производители. С вноса оправяме положението на гърци, македонци и турци, вместо да подпомагаме нашия производител да си пласира стоката.

 

Сортовата структура ли е слабото място на българските градини?

 

doc.RankovaДоц. д-р Заря Ранкова, заместник директор на Институт по овощарство - Пловдив: Това, което съм забелязала е, че нашите производители наистина не познават сортовия състав. Често пъти те отиват към търсенето на стари, познати сортове, които колкото и да са хубави, вече не са това, което ще ги изведе на световния пазар. Успехът в овощарството идва както с избирането на подходящ сорт, така и с прилагането на съвременна агротехника. Агротехниката на отглеждане на културата е от особено значение за постигането на качествени добиви. Върху това също имат да наблегнат българските производители.

 

Добивите, включително от новите градини, изостават, в сравнение с най-добрите постижения в света. Коя е основната агротехническа грешка, която допускат нашите градинари?

 

Доц. д-р Заря Ранкова: Невземането на почвени проби, от които да се разбере доколко една площ е пригодна за овощна градина. Другият ключов момент е растителната защита – непознаването на някои неприятели, на новите продукти за защита. Понякога се търсят по-евтини заместители, които не винаги са ефикасни. Причина за това разбира се е и липсата на достатъчно пари, но също и липсата на навик у нашите земеделци да се допитват до специалисти. Обучението на фермерите е много важен момент за успеха на българското земеделие. Разбира се, има една категория млади фермери, които имат желание да се учат и вземат под внимание указанията, които им се дават.

   Основен проблем в овощните градини е заплевеляването. Оттам идва и необходимостта от обработките, внасянето на хербициди. Необходимите средства са значителни. При това,  въпреки дадените пари, ако не се спазват някои технологични моменти, борбата с плевелите става много трудна. Внасянето на почвени хербициди през младенческия период на прасковата е рисков момент и може да доведе включително до загиване на дръвчетата. На съвременния етап в младите насаждения се препоръчват главно механичните средства – плитки обработки на почвата и употреба на селективните противожитни хербициди. Не винаги обаче те са напълно достатъчни, особено когато една млада градина е силно заплевелена с коренищни и кореновоиздънкови плевели. Тогава честите обработки с фреза накъсват коренищата и вместо да унищожават, спомага за по-силното разпространяване на плевелите. В съвременното овощарство интерес представлява възможността да се употребяват почвени хербициди, за които не се изисква обработка на почвата.

 

Как да бъдем максимално полезни на производителите на праскови?

 

Доц. д-р Заря Ранкова: Мога да кажа за тези, които не са присъствали на семинара, да имат предвид, че на него бяха представители на областните служби за съвети в земеделието, които могат да ги информират за постиженията на науката в този сектор. А могат да попълнят знанията си и от едно сравнително ново издание на нашия институт – „Наръчник по овощарство” – книга за съвременното овощарство от 200 страници, с цветни илюстрации, в която са и всички прасковени сортове, технологиите за отглеждането им и икономическата ефективност от тази дейност.

   Колкото до фиданки от новите по-перспективни сортове праскови, те вече са заложени за производство и ще могат да се закупуват от следващата година.

 

Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version