Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Турция, Кюрдистан и Европейския съюз 

Недовършен разговор - бележки от едно пътуване из югоизточната ни съседка, извън Истанбул, Мармарис и Кушадасъ

1-Ku                            *

-          Колко струва един декар маслини?

-          Един килограм струва около пет лири.

-          Не килограм, декар...

                                     *

-          Признай си, тук е сниман филма„Флинстоун”?

-          Разбира се, едва ли на друго място по света режисьорът би намерил толкова много камъни…

                                     *

-          През тези пет дни трябваше да си говорим така повече.

-          Защо, нали цяла седмица сме заедно...

-          Но много въпроси още не съм ти задал...

-          Какви?

-          Например защо децата в училище не учат  и кюрдски език.

-         О, това е забранена тема.  Има асимилация...

                                        *

    Истинско предизвикателство е в дни, в които представители на турската държава на различни нива в упор поставят въпроса за бъдещото членство на Турция в Европейския съюз, а министър председателят й посвети цял ден в София на този въпрос, ние, трима учители и двама ученици от училището в Шивачево, да сме една седмица в област Мардин на Република Турция. Намерете този град и тази област на картата на южната ни съседка – тя е в най-отдалечната от нас точка – на границата със Сирия, в началото на Месопотамия или в сърцето на друг един историко-географски топос, чието име тук продължава да е табу – Кюрдистан. Един близо тридесетмилионен народ остава по волята на съдбата (разбирай Великите сили) без държава и днес обитава обширна територия в четири съседни страни – Турция, Сирия, Ирак и Иран. Ето защо и не уточнявам с кой колега от местното училище водя този разговор – последното изречение очевидно е проява на смелост от негова (нейна) страна.

      В рамките на проект „Образование, култура, история” по програма „Коменски” в първата седмица на  октомври трима учители и двама ученици от СОУ „Георги Каравелов” – гр. Шивачево посетихме  Vatan Primary school  в гр. Мардин – Турция. Освен нашата група,  във визитата участваха и групи учители и ученици от училищата-партньори по този проект от гр. Яш – Румъния и гр. Кивиоли – Естония.  Домакините предложиха интензивна програма, чрез която се запознахме с много аспекти на образованието, културата и историята на тази страна и този регион. Посетихме древни християнски църкви и манастири, джамии, военни съоръжения, некрополи и други исторически паметници в градовете Мардин, Казълтепе, Нусайбин и Мидиат, както и в  села около тях, като живописното, крайно бедно днес, но с богата история Дара. Освен предварително организираните посещения, имахме възможност да разговоряваме и да обменяме идеи с местни учители и директори, както и с колегите от другите страни.

       За хора като нас, посещаващи за пръв път такива земи, впечатленията са силни. Първо усетихме липсата на зеленина  – нещо, с което окото ни през цялото време не можа да свикне. Селцата, пръснати сякаш в пустошта,  представляват каменни къщи, струпани върху голи баири. Топлият въздух от време на време се раздвижва за да обсипе с червен прах всичко наоколо. От градовете, през които преминаваме с двата специално обозначени с логото на проекта микробуси,  виждаме поредица от магазинчета, разположени в приземните етажи на постройките. В тях  има всичко – злато, сребро, различни накити, всякакви подправки, екзотични плодове, сладкиши, зеленчуци, пъстри шалове, други дребни предмети, много заведения за хранене, бръснарници, каквито у нас имаше преди 30-40 години.  Всичко е отворено до късно вечерта.  Продавачите от няколко обекта обикновено са събрали столовете си на улицата пред един от тях. На масичката са неизменните чаши силен чай. Така денят им минава в  чакане на клиенти. Освен селското стопанство, за което очевидно водата като важен ресурс става все по-оскъдна, търговията  и занаятите са други основни поминъци тук.

   Портретите и статуите на Кемал Ататюрк са навсякъде. Навсякъде са и стандартните предупредителни табели за забрана на пушенето. Интересното е, че в тези абсолютно еднакви табели, които срещаме на летищата, автогарите, в хотела, в ресторанта, в училищата... размерът на глобата е различен -  варира от 67 до 70 турски лири, равняващи се на 67-70 български лева. И навсякъде тази забрана се спазва. Алкохол, включително бира, почти не се намира. На официалната вечеря с домакините искаме от сервитьорите да отворят двете останали бутилки „Шато Шивачево” и те изпадат в паника, защото в големия иначе ресторант няма нито един тирбушон. Справят се някак, но  виното не стига  за всички, които желаят с охота да му се насладят. Колегите-учители задължително са с костюми и вратовръзки, а дамите - със строги костюми. Повечето жени, които виждаме по улиците обаче са със забрадки, срещат се тук там и плътно покрити загадъчни фигури, хванали за ръце едно или две деца – тук носенето на т.нар. хиджаб впечатлява само нас. Нещо повече – на някои от витрините на магазините за облекло манекените са облечени по този начин.  Част от необичайния за нас пейзаж тук са и полицаите с автомати на входа на градовете, патрулиращите военни джипове с насочено оръжие, бронетраспортьорите, от които войници следят пътния трафик. Навсякъде срещаме деца, които работят като разнасят различни стоки или помагат в работилничките на родителите си, сервират в ресторантите и кафенетата. Изпълват с различните цветове на униформите си улиците след края на учебния ден. Когато се опитваме да влезем в диалог с някои от тях, като използваме научените вече няколко турски думи и цели изречения, малките ученици ни гледат недоумяващо. Не познават още турския език достатъчно.

    В  турското училище-наш партньор в Мардин, сега учат 1 200 ученици и работят около 80 души персонал. В рамките на визитата посетихме още две училища – много старото Gazipasa Primary School в центъра на стария Мардин и Surekli ilkogretim okulu  в бедното кюрдско село Сюрекли, разположено в низината на Западна Месопотамия. Други елементи от образователната среда тук, които ни впечатлиха, са многото млади учители, преобладаващо мъже, силният  акцент върху патриотичните моменти в училищната украса – двор, фоайе, коридори и класни стаи, много доброто ниво на  обучение по английски език. Визитата ни съвпадна с момента на ротация на училищните директори. След пет години в това училище, познатият ни колега е преназначен в друго. Посреща ни нов директор. В повечето срещи се включи и предишният. Долавяме известно напрежение, свързано с промяната, както у двамата, така и сред членовете на екипа, който ни придружава. Колегите-учители леко се притесняват, когато искаме да споделят повече неща за своята работа. Спомняме си, че и ние при първите  визити имахме подобни страхове. Забелязваме още, че информационните технологии не само не са завзели както при нас голяма част от образователния процес, но са в съвсем начален етап на навлизането им.

   Пример за добър синхрон между училище и местна власт ни бе даден на границата със Сирия – бяхме приети от кметицата на  стохилядния град  Нусейбин, невисока жена на средна възраст, с отличен английски, с богата политическа биография, с модерни виждания за ролята на жената в турското общество. След посещението при нея някак не случайно домакините ни водят в сградата на кюрдския културен център – великолепна в архитектурно отношение сграда, която у нас обаче оставя впечатлението, че повече служи да покаже променящото  се след 2002 г. отношение на турската държава към кюрдския проблем.

    Като жители на страна, желаеща по-скорошно присъединяване към Европейския съюз,  домакините ревностно представяха обекти и реликви на своята история и настояще, доказващи верска толерантност, търпимост и спазване на човешките права. В лични разговори с някои от колегите-домакини обаче съвсем предпазливо се стигаше до големия проблем на Турция в този район, в който преобладаваща част от населението са кюрди и училището е основен елемент от асимилационната политика на държавата.

                                                      *

    В последните ни  разговори един от младите ни домакини ме пита директно:

    - Съгласен ли си Турция да стане член на Европейския съюз?

    Въпросът не ме изненадва. Търся обаче по-дипломатичен отговор и казвам:

    - Българският ми опит подсказва, че това няма да стане веднага. Налага се да се извърви един път, да забравим едни навици, да приемем едни нови правила и … да се срещаме и разговаряме с теб, приятелю още няколко пъти.

    И  чувам колежката-координаторка на проекта, която уточнява, че разговорът ни може да продължи в края на ноември, когато в Шивачево ще домакинстваме на поредната среща.

                         

     Жельо Радев

     директор на СОУ „Георги Каравелов” – гр. Шивачево

* Партньорството по програма Коменски се финансира по линия на Програмата за учене през целия живот, приета с решение на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.Отговорност за съдържанието на тази публикация носи  единствено нейният автор. Тя не отразява мнението на Европейския съюз. Европейската комисия не носи отговорност за каквото и да е използуване на информацията, съдържащата се в тази публикация.

2-Ku     

  

  

  

  

  

  

  

  

 

 

 

 

 

  

 

 3-Ku

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4-Ku

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5-Ku

 

 

 

 

  На снимките:

  1. Снимка за спомен от училището в село Сюрекли, Западна Месопотамия.
  2. Ритуалът по посрещането в училището-партньор включва поливането на ръцете с благовонна течност.
  3. В кабинета на Айше Гьоккан – кмет на граничния град Нусейбин.
  4. Чаят ще дойде след малко. Снимката-закачка е опит да опознаем ориенталските табиети край бистроструйната и ледена река Beyazsu.
  5. Три от най-младите представителки на един тридесетмилионен етнос.

 

baraban.bg ©

Top Desktop version