Назад към бъдещето

baraban.bg

Назад към бъдещето

kasi4ka   Лидерите на ЕС договориха пакт в размер на 120 млрд. евро.  У нас новината бе обявена в аванс. Още в началото на седмицата, по време на конференция в Русенския университет, лидерът на БСП и председател на ПЕС оповести победата. И дори подчерта, че европейските социалисти имат стратегия, която ще намали младежката безработица наполовина още до 2020 година.
   Има защо да бъде доволен лидерът на българските социалисти. Преди двайсетина години България така и не пожела да тръгне по пътя на демократичния социализим, но пък днес Европа може да го направи.
   За да разберете за какво става дума, най-добре е да пренесем инициативата на Брюксел на наша почва. Представете си, че българският парламент вземе идентично решение и създаде пакт за растеж за заетост в размер на 1 процент от БВП на страната. И българският премиер каже като Херман ван Ромпой, че е постигнал съгласие за финансиране на българската икономика с едни 800 млн. лв., предназначени за незабавни мерки са растеж. От тук нататък въпросната сума да бъде разпределена в програми, насочени към предприемачеството и безработните. Парите, разбира се, няма да се раздават на калпак, а по строго определени правила. А над правилата ще бдят чиновници, чиито заплати ще плаща същата тази програма. До тук добре. Но има една малка подробност. Така, както в българския парламент няма правила за оценка на разходи и ползи за внесените законопроекти, така и правителството няма навик да отчита ефекта от своите социални програми. Било то за ромската интеграция, било то по отношение на безработицата. Тук, разбира се, нямам предвид обезщенията и социалните помощи, които произтичат от съответното законодателство.
   В случая, непременно трябва да отчетете още една подробност – тези 800 млн. лева трябва да бъдат от данъци. Не че не е възможно. Както е казал един незнаен мислител – никое друго изкуство не овладяват толкова бързо управляващите, колкото това да изтръскват джобовете на гражданите под формата на данъци. Ето защо, въпросната сума означава или по-високи акцизи, или по-голяма осигурителна тежест. Резултатът: стотици и хиляди фирми, които или ще освободят работници, или пък няма да отворят нови работни места.

   По тази причина съдбата на брюкселския пакт за растеж няма да е по-различна. Бъдещето на Европа не зависи от тези 120 млрд. евро, а от петкратно по-голямата сума, необходима за рекапитализация на закъсали държави и банки в Южна Европа.

   Дали пък не е дошло време Европа да извърви обратния път – от политиката към пазара? Т.е. от Европейския съюз към Общия пазар.
Както някога се наричаше богатият и благоденстващ клуб на континента.

 Виктор Киселов

baraban.bg ©

Top Desktop version