Божидар Здравков: Кметуването е творческо дело

baraban.bg

Божидар Здравков: Кметуването е творческо дело

   Ако някой от днешните кметове трябва да определя характера на работата си, по-скоро би казал, че кметуването е лавиране между различни интереси, но няма да признае, че на първо място е личният интерес. В което обикновено ги подозират гражданите. Гражданите отпреди 70-80 години, т.е. от времето на пловдивския кмет Божидар Здравков, не са били по-различни. Но не са имали подобни подозрения през двата мандата (1932 – 1939) на кмета си в навечерието на Втората световна война. Напротив, за Пловдив това остава „Епохата на Божидар Здравков”.

   За пловдивския кмет Божидар Здравков трябва да се говори, убедени са съставителите на книгата „Кметът Божидар Здравков” проф. Радка Колева и Анастасия Толева, както и нейните издатели. Тя съдържа автобиография, лични документи и снимки, публикации за дейността на кмета в тогавашните вестници. „Ако всички кметове на Пловдив са направили това, което Здравков е направил, градът щеше да е несравнимо по-хубав”, смята проф. Колева. А според неговия внук със същото име – Божидар Здравков – проблемите, описани от дядо му, са абсолютно същите като сегашните. „Според някои, България в края на 30-те години е в подем – казва Здравков, - но това не е точно така. Цял квартал в Пловдив – Кючюк Париж – е населен с бежанци от Македония, които живеят в бедност и при ужасни условия.” Няколко училища им строи кметът и благоустроява квартала, със заеми, от които публично отчита всяка стотинка. Като работи в същата корупционна среда, като сегашната. Какво толкова, биха казали днешните кметове – и ние се отчитаме. И ние избягваме да се облажаваме от общото. Мярката обаче е различна.

   Ето някои примери, на които днешните кметове биха погледнали с насмешка, но тогава са били признак на морал.

   И тогава е имало работници по чистотата (които сега са наспорили по всички градове и села). Една сутрин семейството на кмета Здравков било събудено от гюрултия и поглеждайки навън, видяли, че цяла тълпа чистачи размахват метли пред къщата. Кметът излязъл, за да им забрани да метат първо неговата улица – това те можели да направят, след като са помели всички останали пловдивски улици. Кметът лично ги обикалял сутрин и имал пълното право да казва: „И кучетата в Пловдив ме познават”. (Ние от няколко мандата познаваме едни и същи кучета на сливенското ларго, но не и кмет, който да минава по него –б.а.)

   Веднъж на кмета Здравков занесли чувалче липов цвят, набрано от градските липи. Той го препратил в сградата на пожарната команда, за да пият чай пожарникарите. (Днес такъв „евтин” подарък би се сметнал за обида и от подаряващите, и от получателя.)

   Пловдивската община притежавала зеленчукова градина и в началото на кметуването на Здравков градинарят, по навик, отнесъл в дома му кошничка с пресни домати и краставички. Той ги отказал, след което наказал и всички общински шефове, които били свикнали на тази обичайна дажба.

   Да приемеш тези подаръци, някога се е смятало за корупция, представете си. Съгласете се, че мярката е различна... Не защото апетитите или възможностите за присвояване са били по-малки. Кметът Здравков например води дълга борба, за да спаси (и залеси) пловдивските тепета – срещу каменоломно дружество, което след като е превърнало вече в чакъл едно тепе, иска концесия за добив за още 50 години. Не я получава. А сигурно е било готово да плати.

   След Пловдив, Сливен остава любимият град на Божидар Здравков. Тук той съдийства около две години и доброто отношение е заради тогавашната предприемчивост на сливналии, заради духа, който има този град и атмосферата, която създава тогавашната сливенска интелигенция, но най-вече заради любовта, която среща тук, в лицето на Щилияна/Стела Кутева. От Сливен семейството отива да живее в Пловдив и там Стела Здравкова, не само заради положението си на кметша, става фактор в културната история на Пловдив. В голяма степен на нея Пловдив дължи музикалното си училище, операта и началото на опазването и реставрацията на Стария град.

   Стела Здравкова е и една от големите дарители и културни дейци на Сливен, отдавна забравена в родния си град. Затова пък в държавния архив в Пловдив само описанието на личния й архив е десет страници. Вероятността е по-скоро пловдивчани да осветлят нейната личност, още повече, че Община Пловдив спонсорира поредица от книги „Памет за Пловдив”, като „Кметът Божидар Здравков” е една от тях.

   Божидар Здравков е роден в попадналия след Берлинския договор в Сърбия Пирот на 30 януари 1884 г. След Сръбско-българската война семейството му емигрира в България. От 1905 до 1907 година Здравков учи право в Софийския университет. След скандала с освиркването на цар Фердинанд в 1907 година и закриването на университета, заминава да учи в Загребския университет, който завършва в 1909 г. Връща се в България и работи като съдия в Ямбол и Сливен. От 1914 г. живее в Пловдив.

Избиран е за кмет на града от 1932 до 1935 и от 1936 до 1939 година. Има големи заслуги за модернизацията на града и утвърждаването на международния мострен панаир. През времето на неговото управление в града се осъществяват редица благоустройствени мероприятия. Строи общински дом, съдебна палата, мостът „Ландос“ над река Марица,общински дневни детски домове, старчески дом, дом за просяци, жилища за бездомници, родилен дом, туберкулозна болница, квартални бани, колодрум, нови хали, изложбени палати и пр.

   Дори и да доживеем сливенската община да спонсорира „Памет за Сливен”, трудно ще намерим сливенски кмет, който да е оставил 40 папки с документи и ръчно изписани материали, при това на толкова свеж и одухотворен език. Над 7 000 страници наследство от Божидар Здравков са прегледали съставителите (много от кметовете ни дори не са прочели толкова страници в живота си), за да издадат книгата от 300 страници. И все пак... Специалистите казват, че книгата „Кметът Божидар Здравков” може да служи за модел за представянето на подобни личности.

   Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version