Хаджи МИНА ПАШЕВ – сливенският родолюбец (и неизпълненият дълг на потомците)
Категория: Имена Посещения: 2868
На Общинския пазар в Сливен, на не много видно място, е поставена скромна плоча, която гласи, че за модернизирането на пазара са използвани средства от продадената след 1990 г. сграда, собственост на Сливенското училищно настоятелство и част от наследството, оставено от Хаджи Мина Пашев. Съгласно написаното, част от приходите на фирма „Общински пазари“ би следвало да се използват за издръжката на сливенските училища. Но кой е Хаджи Мина Пашев и как така и до днес оставеното от него наследство би трябвало да подпомага образованието в града.
По ирония на съдбата Хаджи Мина Пашев се ражда на 18 януари 1838 г. в Йерусалим, в който родителите му са отишли на поклонение и умира внезапно преди 135 години на 6 декември 1881 г., отново далеч от родината – в Петербург.
Материално обезпечен, Мина Пашев завършва четвъртокласното сливенско училище, след което работи и трупа опит в търговски къщи в Румъния и Цариград. Установяването му в Цариград довежда неминуемо до участието му във Великденската акция през 1860 г. Сближаването на Пашев с Драган Цанков го отвежда в лагера на “униятите”, където значима фигура е и сливенецът д-р Георги Миркович. След 1868 г. напуска Цариград и се установява в Одеса, при търговеца Никола Тошков.
Когато през 1877 г. се обявява Руско-турската Освободителна война, Хаджи Мина Пашев вече притежава своя фирма и тази фирма започва да доставя храни за руската армия, отначало в ограничени количества, а в края на войната тя е основен доставчик на цялата руска армия в българските земи. След сключване на мирния договор, Пашев продължава да живее в Русия и неуредените сметки с руското правителство го отвеждат през 1881 г. в Петербург, за изплащането на една немалка сума, която според историографа на Сливен Симеон Табаков е в размер на 2,5 милиона рубли. Тук именно смъртта внезапно го застига, като несемейният Хаджи Мина Пашев оставя като преки наследници на натрупаното богатството братята си Коста и Михал Пашеви и сестра си Мария Милкова.
Наследниците успяват да пристигнат в Петербург едва в началото на март 1882 г. Според техни сведения, за издирване и уреждане на наследството е потърсен сливенеца ген. Вълнаров, който обаче отказва и ги насочва към Константин Кесяков, българин от Пловдив, завършил Московския университет и военно училище, участник в Руско-турската Освободителна война, като командир на І опълченска дружина. На 2 декември 1882 г., в присъствие на наследниците и пред Петербургски нотариус, Кесяков дава отчет за наследството на Пашев, приет от братята и сестра му. По тяхно искане се отделят 100 000 рубли в полза на образованието в Сливен – нещо което е било намерение на Хаджи Мина Пашев още приживе.
Оставените на съхранение 100 000 рубли при К. Кесяков са внесени в Руската държавна банка и годишната лихва от тях почти редовно се привежда чрез Хр. Тъпчилещов в Цариград на Сливенската община, която използва средствата за издръжка на сливенските училища.
Родният Сливен отдава дължимото на благодетеля Хаджи Мина, като на 12 февруари 1884 г. е отслужена панихида от митрополит Серафим в присъствието на учениците от сливенските училища и множество граждани. Тържествено на 10 юни 1884 г. се полага основния камък на девическото училище, наречено “Пашево”, поради факта, че се строи с лихвите от завещаните 100 000 рубли. На 18 февруари 1884 г. ген. Кесяков, е провъзгласен за почетен гражданин на Сливен – обстоятелство, приемано нееднозначно от съвременниците на събитието.
Преписката по прехвърляне на оставените на съхранение в Кесяков пари от наследството на Пашев продължава над десет години. Едва през май 1898 г. представители на Сливенското българско училищно настоятелство и на наследниците на Мина Пашев постигат съгласие за начина, по който да се прехвърли в България дарената сума. Настоятелството се задължава при никакви условия да не намалява сумата, наследниците да могат да контролират разходването на приходите и на представители от Пашевия род да се отпускат стипендии за следване в чужбина. На следващата 1899 г. в София пристига ген. Кесяков и след размяна на мнения се достига до сключването на специален договор (съглашение) на 2 април 1899 г. Според съглашението, ген. Кесяков отстъпва на Сливенската община собственото си здание в София срещу Княжеския дворец от 539 кв. м и на стойност 167 000 златни лева. Освен това внася в БНБ на името на общината капитал от 100 000 лв. златни. Условието е от капитала да се използват само лихвите, а от зданието – приходите от наемите, които да се използват изключително за училищното дело в Сливен и за издръжка на младежи при образованието им в Русия. В началото на 1900 г. Сливенската община получава крепостен акт за зданието в София, което започва да носи от наеми 10 200 златни лева, а внесеният капитал носи от годишната лихва 6 000 златни лева. Тези средства се превръщат в значително перо в общинския бюджет.
Съгласно решение на Училищното настоятелство от май 1898 г., ежегодно се отделят средства и за стипендия за продължаване образованието на членове от Пашевия род. Но с годините нарастват проблемите на Общината и Училищното настоятелство по поддържането на сградата в София, като доходите от нея намаляват, а се увеличават средствата за ремонти и данъчните тежести. От друга страна, по типично българска традиция, се разгарят страстите за ползване на стипендията измежду наследниците на Хаджи Мина Пашев. Училищното настоятелство също допринася в това отношение, след като през 1929 г. решава, че стипендията не е предназначена само за представители на Пашевия род, а и за бедни и достойни сливенски младежи.
Нарастналите разходи по зданието в София карат Сливенската община да търси варианти за продажбата или замяната му с друг по-доходен имот. Но бомбардировката на 30 март 1944 г. опожарява горния етаж на сградата и го прави негоден за използване. От протокол на Училищното настоятелство с дата 29 февруари 1948 г. става ясно, че имота в София е пред отнемане от Министерството на строежите и пътищата. Нещо, което неизбежно се и случва.
И докато по запазването на имота Общината и Настоятелството трудно могат да се винят, то не така стои въпросът по изпълнение на приетите от тях условия пред наследниците на Хаджи Мина Пашев. Не достига времето за да се съберат средства за пренасяне тленните останки на благодетеля Пашев от Русия и за построяване на паметник при „Пашевото“ училище. В писмо с дата 29 декември 1907 г. до Сливенското общинско управление, Министерството на външните работи констатира и безнадежно закъснелия опит да се открие къде точно е погребан Хаджи Мина Пашев. От направените справки чрез консулството в Петербург се уточнява, че сливенският дарител е погребан на 30 декември 1881 г. на “Никольском кладбище” при Александро-Невската лавра, но от надписите нищо не е оцеляло и поради това не може да се определи кой е неговия гроб.
Така и въпросът с наследството от Хаджи Мина Пашев стои открит, както е недовършено дължимото пред човека, от чието наследство градът се ползва десетки години.
Ради Радев
Държавен архив - Сливен