Съдбата на Стария ще се реши през пролетта...
Категория: Имена Посещения: 2720
Старият бряст, символ на Сливен и дърво на Европа за 2014 г., вече е почти изсъхнал – това се вижда от всички граждани-неспециалисти. Днес се събраха и специалисти от цяла България, поканени от кмета Стефан Радев.
Представителката на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Стара Загора каза, че много се радва на срещата – и сигурно е редно да се радва, явно най-добрите в България бяха в Сливен. Казаха, че болникът си умира нормално... Редно беше да похвалят и общината, зер 33 хиляди лева досега са взели от нея за лечението. Журналистити, общо взето, чуха това, което знаеха. Рашид Рашид, представител на фирма „Фортис визио“, която се е заела с лечението от 2014 г. припомни, че през 2015 г. най-добрият европейски специалист (някой си Франклин) обследва дървото и постави диагнозата, според която фирмата е предприела необходимите мерки, сред които и ваксинирането с широкоспектърна ваксина. Вторият експерт, който дойде от Германия, го овърза с въжета. Т.е. лечението е избрано от най-добрите специалисти в Европа и се извършва стриктно. Съобщение от пресслужбата на общината от 13 юли 2016 г. ни информира: „Старият бряст в Сливен днес беше инжектиран за втори път тази година срещу заболяването трахеомикоза, т.н. холандска болест. Лечението се извършва от доц. Стефан Мирчев от Лесотехническия университет, в екип с г-н Рашид Рашид, който организира цялостната дейност по диагностика на състоянието, лечение и профилактика на дървото.“ И напук на това, през последната есен Старият взел, че развил точно трахеомикоза. Сега г-н Рашид дава малка надежда: съществували два щама на болестта и ако е по-лекият, имало шанс някой клон да се раззелени. Затова ще трябва да изчакаме следващата пролет. При по-тежкия вариант на заболяването, нямало надежда. Лабораторните изследвания ще са готови до седмица.
Специалистите, естествено, не са съгласни с мнението на повечето сливенски граждани, че дървото видимо зазля след ваксинациите. „Експертите са направили почти всичко, което е могло да се направи“, смята и Димитър Захариев, консултант на фондация „Стария бряст“ и специалист по грижи за дърветата в градска среда. Според него въпросът не е Какво, а Кога – т.е. мерките са закъснели...
Да поясним като за неспециалисти: гъбичното заболяване не позволявало на влагата да върви от корените към клоните и листата и затова дървото съхне. Настоящите мерки, които се препоръчват, са обезопасяване на изсъхналите клони и поливане. (Само дано корените не вземат да изгният от толкоз вода, но ако стане, специалистите ще ни го обяснят.)
Високото събрание се въздържа̀ да посочи вариант, ако заболяването е от острата форма, но бе загатнато, че всички сме смъртни. Разбира се, специалистите говориха за дървото просто като за дърво, а не като за организиращ градското пространство културен, социален и политически топос, символ на устойчивия Сливен.
Впрочем поетът Христо Батинков дойде на срещата с готово стихотворение, което завършва така:
И ден и нощ аз за едно сега копнея –
сърце самотно в куха пазва от набръчкана кора:
Ако не ме оставихте спокойно да живея,
то оставете ме спокоен да умра.
Така е изглеждал Старият бряст през 30-те години на миналия век, пък после някакси се е въззел...
Йорданка Раданчева