Неделен гост
Категория: Имена Посещения: 3106
Матей Шопкин: Работи и бъди извисен!
В Деня на будителите един поет е подходящ гост, особено пък като десетилетия наред е бил призван – от Партията и по убеждение - да освестява младежта на България. Но той не е от тези, дето са решили, че искат да са точно поети или писатели и Партията ги е обявила за такива. Матей Шопкин не е поет, защото е обявен за „най-младия от априлските поети”, а защото се е родил такъв.
Какъв съм бил? Какъв съм днес?
Все тези глупави въпроси!...
.............................................
Поет съм бил! Поет съм днес!
И утре пак поет ще бъда!...
Г-н Шопкин, в едно интервю казвате: Не изпитвам носталгия по предишната власт, а по младостта си. Как мислите – по Ваше време ли беше по-добре да си млад или сега?
- Мисля, че в онова време беше по-хубаво, по-смислено, по-красиво да бъдеш млад човек. Може би защото аз самият съм бил млад, може би защото съм имал много мечти, светли и хубави амбиции и за живота, и за поезията.
Това не е ли правило – всеки човек да харесва повече времето на младостта си, независимо дали животът се е променил към по-добро или към по-лошо?
- Естествено, че човек ще харесва младостта си. И не случайно мнозина – и не само писатели – в зряла възраст се връщат към детските и юношеските си години. По някакви необясними закони на паметта, тогава, когато човек е преминал отдавна-отдавна на попрището жизнено средата, в паметта му възкръсват забравени неща. Такива, които е преживял в детските и юношеските години, след това паметта ги е изоставила на друга страна и в една късна възраст, в старите му години, те се връщат. Аз избягвам да казвам „стари години”, но старостта си е старост.
Очаквах да ми отговорите, че сега времето предоставя повече възможности пред младите хора – не смятате ли, че е така?
- Аз не смятам, че това време дава по-големи възможности за младите хора.
Все пак, няма ли нещо хубаво, което да се е случило през последните двайсет години?
- А, естествено. Много хубави неща се случиха – и в обществения, и в личния ми живот. Не бих отрекъл тези двайсет години, както някои тотално ги отричат. Както пък някои сегашни политици тотално отричат ония години, в които ние бяхме млади и които били еди какви си.
Ако се върнем към поезията – колцина сега, по Ваши наблюдения, четат поезия?
- О-о, абсолютно нисък процент. По принцип поезията малко се чете. През 50-те – 60-те години на миналия век у нас имаше огромен интерес към поезията и сред младежта, и сред по-възрастните поколения. По тези Празници на поезията, които се провеждаха от 1959-та насетне, години наред около 1 октомври, салоните бяха препълнени, където и да отидем. Където и да идат български поети. Това до голяма степен дойде и от Съветския съюз, чрез съветската велика тройка – Евгений Евтушенко, Роберт Рождественски, Андрей Вознесенски. Всъщност и Бела Ахмадулина, и много други големи имена. Ние, младите тогава поети, се интересувахме, вълнувахме се от това, което става там. Който е имал възможност да иде в Москва и да присъства на техни рецитали, се връщаше очарован, разказваше... И у нас, в България, го имаше интереса. При това не само към поезията на големите, известните поети, но и към по-младите, поетите-студенти, сред които бях и аз. Ние сме чели пред препълнени аудитории.
Добре, а сега след като не се чете – защо толкова много хора пишат и издават поезия?
- Защото поезията е една необяснена и необяснима магия. Независимо от това, че няма къде да се публикува в момента и много трудно се издават книги. Който може да намери пари, издава.
Това не е ли другият голям проблем – че всеки, който има пари, може да издаде...
- Не виждам кой знае каква трагедия в това, че излизат и слаби книги. Винаги са излизали слаби книги - и преди години, когато имаше толкова редактори и редакционни комисии. Поетът Георги Константинов има два великолепни стиха: Не всеки пуснал брада е войвода, не всеки хванал перо е поет.
Имали сте рецитали пред българи в Сърбия – защо сега българската традиция като че ли повече се пази от българите в чужбина?
- Не мога да кажа. Да, имах рецитали в Босилеград и Димитровград при голям интерес. Не съм ходил на други места, но в тези два града наистина интересът беше огромен. Предполагам не защото съм Матей Шопкин, а защото съм представител на България.
Имате ли стих, който най-точно да отразява философията Ви за живота?
- Работи и бъди извисен.
Разговора води
Йорданка Раданчева