Зунг - виетнамецът, който обичаше Сливен
Категория: Имена Посещения: 5992
Внезапно, при инцидент с велосипеда си, почина Зунг – виетнамецът, когото половината Сливен познаваше и уважаваше. Много изстрадал човек, но нетаящ злоба към никого, невероятно работлив и много мъдър.
Пускам тук част от интервюто, което направих с него за подготвяната втора книга „Сливналии“. Радвам се, че го направих, защото той обичаше Сливен и бе повече сливналия от мнозина родени тук.
...
– Споменахте вече, но да питам пак: Като цяло какъв е сега животът във Виетнам – по лош или по-добър, отколкото в България?
– Животът е долу-горе като в България. Както казах, и там има бедни и богати. Но като цяло, честно казано, може и да е малко по-добър, отколкото в България. Има храна, има работа. Разбира се, хората винаги искат повече...
Като в България, и не съвсем – Зунг дълго и подробно ми обяснява как например е организирано земеделието: Земята е държавна, и на всяко семейство се дава толкова, колкото би могло да обработи, според броя на членовете си. За предоставената му земя семейството плаща такса, която не е твърда, а се мени всяка година, според средния добив от реколтата. Останалото от урожая семейството може да продаде на когото и както намери за изгодно. Селата са живи и многолюдни, защото безработица няма.
Долу-горе същото е и при дребните занаятчии – шивачи, фризьори, собственици на магазинчета и пр. Всеки работи свободно, а държавните чиновници минават и събират месечна такса. Просто и ефективно.
– Вие обаче сте уредили живота си в България и нямате намерение да я напускате. Разбирам, че имате приятели, сред тях и група активни колоездачи. Разкажете, ако обичате, повече за това си занимание... Откога карате колело?
– Като малък във Виетнам съм карал колело. И поднових това си занимание преди четири години, покрай един съсед по офис, който въртял педалите самичък и ме извика да му правя компания. Аз нямах колело, един приятел ми продаде български велосипед „бегач“. За пръв път го карах от къщата на този приятел в квартал „Ново село“ до моста на село Бяла. И така почнах. Сега една група от двайсетина човека се събираме и изминаваме различни маршрути всяка седмица в събота или неделя, според времето.
– Харесва ли Ви Сливен? Чувствате ли се на мястото си в него?
– Аз съм вече тукашен, гражданин на Сливен. Обикнах този град, харесва ми да живея в него.
– За 35 години, откакто сте тук, Сливен изпадна доста назад в класацията на българските градове. Как, според Вас, може да се преодолее това?
– Пак ме карате да говоря като политик. Ето какво ще кажа и то не се отнася само за Сливен. Политиката на България сега е такава, че чака само на Европа. За развитието се разчита само на европейски пари и на заеми. За друго няма условия. Ако аз съм един чужденец, да кажем виетнамец, с много пари и искам да направя инвестиция в България, как ще постъпя? Ще дойда тук, разбира се, да се запозная с условията. Понеже не знам езика, ще отида първо в посолството и ще питам посланика каква е ситуацията в България в момента. И посланикът ще ми рече: „Господине, ако ти направиш инвестиция тук, за пет години ще фалираш“. Ако питам защо, той ще ми отговори: Първо, в България има корупция. Второ – има крадци. Трето – хората са мързеливи. Четвърто – законите не се спазват. Пето – не можеш да разчиташ на справедливо съдопроизводство. “ Мога да дам много примери, че това е истинското положение. Отделно пък, че в България народът не е много. Ако аз искам да открия фирма и да наема 5000 работници, няма да ги намеря. Народът е останал пет милиона, от които сигурно три милиона са пенсионери и деца. От останалите, 700 000 души са чиновници. А и дори да направя фирма, която да произвежда примерно 5000 якета, в България ще намеря пазар само за 50.
Йорданка Раданчева
Според съобщение от семейството, тези, които искат да се простят с нашия съгражданин, могат да го направят днес след 15 ч. в дома му на ул. Витоша 3-Б в Сливен.