За Димо Лучианов, Христо Танев и паметника на Добрович
Категория: Имена Посещения: 1101
Има в Сливен един паметник, който дълги години беше до художествената галерия „Димитър Добрович“ в Сливен, после изчезна оттам – ако изобщо сте забелязали, за да се появи в двора на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“. Някои може би са се досещали, че това е Димитър Добрович (1816 – 1905), патронът на галерията и на гимназията, първият български художник с академично образование, макар че име на постамента, нито около него, няма. Надявам се, че учениците на гимназията го знаят.
Този паметник си има интересна история и някои хора я помнят. Ето как, с малко предисловие, я разказва историкът Павел Павлов, по него време служител в общината:
„През 2014 година, по разпореждане на кмета Кольо Милев, посетих София за среща със скулптора Христо Танев. Срещнахме се в една сладкарница в кв. Редута, около Румънското посолство. Познахме се и тръгнахме към неговия дом. Спряхме пред една къща с един огромен 3-4-метров гипсов кон. По-късно разбрах, че я наричат „Къщата с коня“. Кварталът бе изграден за хора с обществено положение преди 1989 г. Казах на Христо Танев, че съм от Сливен и по заръка на кмета Милев съм дошъл да се срещна с него. Той направо мина на въпроса, по който идвах: Къде са скулпторите на моста на Розова градина. Тогава се очакваше да започне изграждането на кръговото кръстовище в този район и Танев се вълнуваше. Автор на изпълнението е неговата съпруга-покойница, Надежда Якова Петренко, а той е бил автор на пространствения проект. Скулпторката Надя Петренко е сестра на известния Димитър Кавръков и дъщеря на иконописеца Атанас Кавръков. Поговорихме за тези проекти, а от дума на дума се обадихме и на Георги Йорданов (знае се кой е той за Сливен). Поводът бе, че Христо Танев искаше да дойде в Сливен. Предвид възрастта, не му го препоръчах (скулпторът е роден през 1930 г. – б.р.), но Георги Йорданов обеща да му осигури превоз, за да види мястото и съдбата на фигурите на моста.
Имах и един личен въпрос, който не бе част от командировката ми в София, а именно: Кой е авторът на паметника на художника Димитър Добрович, който стои в двора на Националната художествена гимназия. Позволих си да го попитам.
Танев ми отговори: Историята на този паметник е следната. Георги Йорданов, мой приятел, ми звъни по телефона и ми казва: „Бай Христо, искаме да направим един бюст-паметник на Димитър Добрович, чието име носи скоро създадената сливенска художествена галерия. Аз му отговорих : „Георге, добре сте решили, но знайте ,че силата на скулптора Димо Лучианов е в направата на фигури в цял ръст“. Георги Йорданов ми благодари за съвета и след няколко дена ми се обади,че са дали поръчката на Димо Лучианов.“
Тук прекъсвам разказа на Павел Павлов, за да кажа няколко думи за известния на времето си, но малко познат днес скулптор, подписвал се с фамилията Лучианов, Лучиянов, но и Лучанов, и по-точно – Лучановъ, според правописа до 1945 г. Не знам защо, но докато четях писаното от малцината, които са споделили за познанството си с него, си мислех, че има съдбата на Пеньо Пенев – „поетът с ватенка“, който макар да е недолюбван, е използван от социалистическата пропаганда. Лучианов също е използван – за да върши работата в модерните за времето творчески колективи, начело на които стои някой любимец на властта.
Той е роден през 1912 г. в Казанлък. Завършва скулптура в Държавната художествена академия през 1934 г. при проф. Иван Лазаров. Работи като асистент в академията. Автор е на монументални паметници и няколко великолепни скулптурни портрета. Не става ясно с какво биографията или личността му не са пасвали на управляващите, но има свидетели (или поне е имало), че и преди, и след 9. IX. 1944 г., Димо Лучианов е бил използван като „скулптурен донор“.
„– Димо Лучанов като майстор на портрета е „преотстъпвал“ свои работи на млади колеги, за да се представят за скулптори.
– Димо Лучианов, владеещ формата, състоянието и приликата, е „помагал“ при завършването на много бюстове и паметници на свои колеги.
– Това „донорство“ е било толкова често, че се е приело за нещо нормално. След смъртта на Димо Лучиянов ателието му е разграбено, а идеите за много паметници буквално откраднати или изкопирани.“ („Димо Лучанов – необходимата жертва“, материал в Интернет на Института за изследване на изкуствата към БАН). И пак там, ето какво твърди „един възрастен и известен скулптор“: „…Димо Лучанов правеше много хубави портрети, много добър портретист, по добър от Марко Марков... Много тих и скромен, много благ човек... Димо Лучанов е работил в общината като скулптор повече от година. През това време както и преди това е правил всичките работи на Васил Зидаров, който е бил главен скулптор в общината , „Еленче”, мечката в Борисовата градина и др. …“
През 1952 г. Димо Лучианов напуска академията „доброволно", същата година – и Съюза на художниците „доброволно". За изследователите на този период „доброволно“ значи всичко друго , само не и доброволно, отбелязва се в цитираното изследване. В разцвета на жизнените и творческите си сили оставен без работа и принуден да работи в „колектив", Димо Лучанов се самоубива на 12 януари 1967 г.
И продължавам със спомена на Павел Павлов, за казаното му от скулптора Христо Танев: „ ... мина време, бях позабравил за поръчката, докато един ден разбрах, че скулпторът Димо Лучианов е намерен починал в ателието си. При огледа на ателието му е открита глинена фигура, около 30-35 см, на поръчката му за Димитър Добрович. Отново чрез Георги Йорданов ми се възложи да завърша проекта. Има технология, която позволява от тези малки размери да се постигне внушителен размер на скулптората. И така, завърших я тази поръчка и я монтирахме в центъра на Сливен, до сградата на сливенската галерия (т.н. Узунова къща)."
И нещо, което все пак е хубав завършек на цялата история с перипетиите около паметника. Ръководството на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ вече е предприело мерки за оформяне на пространството около него. Направен е подстъп, а предстои да бъде изградена и стена, която да предостави един по-добър фон на скулптурната фигура, върху която стена ще има кратки биографични данни за изобразения, а предполага се – и името на скулптора.
Портрет на Димо Лучианов
от Васил Радославов
Йорданка Раданчева