„Път през голямата игра“ – пътят на Димитър Карапчански
Категория: Имена Посещения: 589
Димитър Здравков Карапчански (30.04.1947 г. – 06. 03. 2021 г.) – строителен инженер, шахматен треньор и съдия, колекционер на шахматна литература, републикански шампион по кореспондентен шах (1981), по практически шах (1986), олимпийски вицешампион по кореспондентен шах с отбора на България (1976), международен майстор по кореспондентен шах, победител в различни турнири – това и още много неща е нашият съгражданин, напуснал ни преждевременно през миналата година.
„Път през голямата игра“ е книгата, която заедно с него създадохме преди дванайсет години. Той имаше желанието да разкаже за житейския си път, който, при всичките си криволици, винаги е бил свързан с шахматната игра. Карапчански беше със запазено място в шахматната общност на България, известен и на многобройни шахматисти по света. В общия ни труд неговата работа бе да си спомня, да разказва, понякога да сверява спомените с вече документираното, а моята – да насочвам и записвам разказа, да добавя някои бележки. Към интервютата притурих впечатленията на приятели и специалисти – не толкова за човека, колкото за шахматиста Димитър Карапчански, такъв, какъвто са го видели в отделни моменти на неговата спортна биография. А той самият добави нещо ценно за млади и по-възрастни – съвети към начинаещите любители на древната игра. Така, струва ми се, книгата придобива истинската си стойност и предназначение – да служи не само като пример за последователно преследвана и достигната цел, но и като напътствие. С това, надявам се, да е изпълнен поне отчасти и първоначалният замисъл на моя събеседник. За себе си отчитам удоволствието от интересните разговори и не без доза самоласкателство – приносът те да придобият формата на завършен продукт.
За съжаление, написаното не можа да види бял свят приживе на своя герой. Все пак отраден факт е, че книгата вече е налице, със съществената помощ и на Общинския фонд „Култура“.
Несъмнена истина е, че животът на събеседника ми в тази книга-анкета е белязан от чернобелите фигури – на пръв поглед ограничени в 64 квадратчета, а в действителност с неизброими възможности и необятно поле за действие. Така, както е с живота на всеки човек – уж предопределен от редица дадености, но със свободата да го преустрои и подреди според собствената си воля (ако я има). Струва ми се че опитът, споделен от Димитър Карапчански – житейски и натрупан за седемдесет години пред шахматната дъска, ще е интересен, а и полезен за младите шахматисти и всички, които се интересуват от играта. Защото, както някой някъде е казал, „шахът, както и любовта, е заразен във всяка възраст“.
Йорданка Раданчева