Неделен гост

Категория: Имена Публикувана на Неделя, 13 Декември 2009 01:54 Посещения: 3002

Веселин Кирилов, с памет за 20-те години на СДС

 

   Отбелязахме 20 години от създаването на СДС – организацията двигател и символ на прехода към демократично общество, събрала тогава ентусиазъм и надежди, някои останали си надежди и досега (при това без ентусиазъм). На годишнината в столицата се бяха събрали представители на всички 14 организации, които през декември 1989 сформираха антикомунистическата опозиция. Без днешните лидери на СДС и ДСБ, не пропуснаха да отбележат медиите, както и че Константин Тренчев е единственият останал досега тогавашен ръководител на организация-учредител (КТ "Подкрепа"). За онова време – романтично за някои, сгодно за други, разговаряме с Веселин Кирилов, един от малцината, останали в сливенската организация на СДС от създаването й до ден днешен. Защо? Въпрос на родова принадлежност, на образование, възпитание, житейска съдба, светоглед или защото независимо от всички тези неща, някои хора просто са си такива.

   Електроинженер по професия, по майчина и бащина линия от известните сливенски родове Султанови и Муткурови, Веселин Кирилов обяснява за пристрастието (покрай съпругата и дъщеря си) към музиката, за работата си като съдебен експерт. И това, че ако нещо не се разкаже, запише, фотографира, то се забравя.

 

   - Промените в обществено-политическия живот настъпиха когато вече бях в края на трудовата си кариера, с 32 години стаж в електроламповия завод зад гърба си. И тогава, по покана на мои колеги, се включих в работата на КТ „Подкрепа”, който вече беше създаден. По случайност присъствах на първите му мероприятия до църквата „Св. Димитър”. Вероятно е било 8 - 9 или 10 ноември, когато няколко души изнесоха плакат, написан на ръка, свързан със защита на природата. Имаше и една масичка, на която се събираха подписи, и хора, които се питаха какво става с България. Тогава трима души бяха арестувани. Двамата са вече покойници, третият е Ганчо Делев. Той беше вкаран в следствения арест. Покрай работата си като съдебен експерт, влязох в стаята на следователя, който го разпитваше – коректен човек, и той вече покойник – и се ръкувах с Ганчо Делев. Следователят остана много изненадан, че се ръкувам с „престъпника”.

 

 А как бе създаден СДС в Сливен?

   - След случилото се на 10 ноември 1989 г. много хора си спомниха, че някога, преди 40 години, те или техните бащи и дядовци са били членове на някаква партия, различна от тази, която пишехме с главна буква. Така започнаха да се възстановяват Социалдемократическа партия, Демократическа партия. Тези възстановени партии бяха едната част от Съюза на демократичните сили. Другата бяха новосформираните, по подобие на съществуващите в Западна Европа партии – Екогласност, Зелена и т.н. Третата част бяха гражданските движения, също новосъздадени. Аз например членувах в Движение за гражданска инициатива на Любомир Собаджиев. Този конгломерат се образува преди официалната регистрация на Съюза на демократичните сили. Всички  партии и движения имаха свои представители и в Сливен и между тях се създаде едно единение, без да имаме клубове или някакви мероприятия. Първият голям организиран митинг, който направихме, стана на площадката на днешния битак, за където ни дадоха разрешение. Митингите в центъра на града бяха по-късно. Няколко се проведоха на стълбището на театъра.

 

Спомняте ли си някои от лозунгите на първите митинги?

   - Те, общо взето, идваха от столицата. Повечето сливенци по него време не бяха чели конституцията, за да издигат лозунг за премахването на чл.1 – за ръководната роля на БКП. Но много добре си спомням, когато се съобщи, че Комунистическата партия се преименува на Социалистическа. Тогава излязоха по медиите юристи и казаха, че това не може да стане, тъй като партията изобщо я няма в правния мир – т.е. тя не е регистрирана с някакво име, та да бъде преименувана. И така, през нощта партията беше регистрирана, за да може да се пререгистрира.

 

Какво беше настроението сред хората?

   - В тази обстановка всеки се оглеждаше и ослушваше, но общо взето покрай СДС виждах две прослойки: едните бяха хора с известно реноме – юристи, лекари, учители, които се интересуваха и вълнуваха от случващото се. Имаше други, които вълната беше изхвърлила като пяна. Те смятаха, че сега е времето покрай една нова партия да се облагодетелстват по същия начин, по който бяха успели да го направят при комунистическата власт. Тази прослойка влезе в съюза и беше много активна, крайна в изказванията си.

 

А настроението в новосформирания съюз?

   - Участвал съм в заседанията на общинския съвет на този новосформиран конгломерат СДС (партиите в него по едно време стигнаха 16) – те продължаваха дълго, имаше големи спорове, изявяваха се много оратори, стигаше се почти до бой. Принципът на вземане на решения беше доста нерационален, но демократичен, според тогавашните представи – всеки член на координационния съвет имаше един глас, независимо дали представлява 150 души или само своя семеен кръг. Манипулациите не бяха чужди на някои от тези борещи се за влияние групи. Години наред например бях председател на ревизионната комисия и си спомням на една конференция, след като при влизане делегатите да се регистрираха, поисках да се регистрират и след почивката. Една партия, която беше дошла с 37 делегати, не можа да пререгистрира и 9. Т.е. събираха се хора, колкото да се покаже членска маса. Но в първите години на демокрацията Съюзът на демократичните сили печелеше избори не от своите членове, а бих казал даже въпреки тях, от ентусиазма на своите симпатизанти. И смятам, че те не сбъркаха в избора си. Може би не отговорихме напълно на тяхните очаквания, но все пак бяхме силата, която се нагърби с тежестите на прехода. Спомнете си например когато един млад тогава човек като Соломон Паси излезе пред Народното събрание и каза, че нашето бъдеще е в НАТО и всички го освиркваха...

 

Припомнете първия председател на Координационния съвет на СДС в Сливен...

   - Първият председател беше адвокатът Руси Големанов. След него отново юрист – Атанас Железчев стана председател. Председател беше после и адвокатът Тодор Бобев... Но като говорим сега, че никой не е очаквал, че БКП ще падне от власт, може би не е точно така. Спомням си клиенти на Атанас Железчев, които бяха дошли при него с пожълтели от времето нотариални актове за земеделски земи, за да им съдейства да ги възстановят. Дотогава тези хора бяха на трибуната на манифестациите на 1 май и 9 септември, дефилирахме пред тях, но са си пазели документите за някогашната собственост. Ще рече, че те никога не са вярвали в това, което приказваха и никога не са били верни привърженици на предишната власт. Този случай няма да забравя, защото беше показателен за мисленето на някои партийни членове. Това мислене впрочем се пренесе и в СДС, с навлизането на много хора, заради очакването съюзът да дойде на власт. По-късно Иван Костов съвсем правилно ги нарече с новата дума „клиентелисти”. Такива неща и такива хора минаха през СДС и нанесоха доста сериозни поражения.

 

Какво стана обаче с хората, които влязоха в СДС с чисто сърце, за да работят за демократизирането на държавата?

   - Да, имаше такива хора. Но дълбоко вярвам, че в СДС бяха дошли и хора с партийно поръчение. Това не бяха хора, които са били партийни членове, но са били симпатизанти на отминалото време и изпълниха до голяма степен възложеното им поръчение. По-късно част от тези хора се оттеглиха по предпазливост, да не бъдат разкрити. Ако ви прави впечатление, сега вече за досиетата се говори смело. Моята (непроверена) версия е, че една част от тях са изнесени. Други хора, тези, за които говорите, се оттеглиха наистина по убеждение. Но не всички излезли от СДС са го направили заради разочарование. Част от бившите членове се развиха много добре като ръководители на предприятия, бизнесмени. Но те явно също са били само клиенти на СДС.

 

А коя според Вас беше по-удачната форма на функциониране на СДС – като коалиция от партии и организации или като партия, каквато е от 1997 г.?

   - Трудно може категорично да се отговори на този въпрос. Но моите уважения към Иван Костов, включително и за това, че той разбра как този конгломерат, в който бяха почнали едни отлюспвания, ще продължи да се тресе от вътрешни противоречия и няма как да бъде управляван. Той направо закри клубовете по интереси, които съществуваха дотогава и създаде клубовете по изборни райони и секции.

 

Понеже вече стана въпрос за Ганчо Делев, смятате ли, че на местно ниво той стана изкупителна жертва и обра негативи, натрупани не само от него, а от много хора, подвизавали се в редиците на СДС? Но  за разлика от тях, той влезе в затвора...

   - Да. То е и заради характера и темперамента му, до голяма степен. Ганчо Делев действаше много експулсивно. В речника му битуваха изрази „ще ги изколим”, „ще ги изтрепем”, „ще ги изхвърлим”. Като съдебен експерт съм правил проверки и съм се натъквал на много по-големи нарушения при ликвидирането на ТКЗС-тата, но в крайна сметка хванаха Ганчо Делев и го посочиха за назидание. Така той, несправедливо може би, остана в спомените като най-лошия председател на ликвидационен съвет (в с.Крушаре), направил най-много поразии. Както и с кравата Кина.

 

А има ли вина СДС за това, че направи професионални депутати и политици хора като Марио Тагарински?

   - Има, да. Аз си спомням, че когато трябваше да издигаме кандидатурата му, поставих на моите съпартийци въпроса: Ако е толкова добър защо не го издигнат в Ямбол? Но и той, и Иван Димов, са от така наречените парашутисти, спуснати от централното ръководство в София. Марио Тагарински ми направи лошо впечатление още тогава, когато ние бяхме събрани на конференция в малката зала на театъра и един час го чакахме да дойде от Ямбол, след като пътят е половин час. Това за мен е израз на неуважение. А за Иван Димов общинският съвет не искаше да гласува. Тогавашният ни председател сновеше непрекъснато до телефона, кандидатът чакаше в канцеларията си да чуе дали ще го включим в листата. След 20 ч. вече председателят каза, че от София са настояли да го включим и гласувахме. Но това са хора, на които историята ще намери мястото.

 

Последните избори за лидер на СДС обаче не показаха ли същото боричкане за лидерството, каквото казвате, че е било и в началото?

   - Не бих казал. Нима на последния конгрес на БСП нямаше боричкане за лидерството? Разликата е, че в СДС лидерът бе избран с директни избори.

 

Как виждате бъдещето на СДС? Имат ли бъдеще изобщо партиите, доколкото младите хора не се интересуват особено от политика?

   - Ако ми бъде позволено да направя паралел с една вековна институция като църквата – нима всички християни са членове на синодалната църква? Важното е да са вярващи. Такова е смятам бъдещето и на партията - да прогласява тенденции, идеи. Смятам, че ще идем към американския модел, където има две елитарни партии, борещи се за влияние. Това впрочем е древният модел, още от асиро-вавилонската религия, базиращ се на дуализма, на доброто и злото. Една партия е обещала нещо добро, но докато управлява, автоматично става лоша, така че на следващите избори избират другата.

Йорданка Раданчева