Неделен гост
Категория: Имена Посещения: 3390
Михаил Тенев, заради възрожденския му дух
Ако си мислите, че тотално е изчезнала атмосферата на Джаковото или Ганковото кафене, в която Вазовите „чичовци” пият кафе, играят табла, четат вестници, бистрят политика сред предмети, които напомнят хаджи Генчовия „музей”, не сте прави. Има в Сливен място, където да намерите на куп и кафенето, и всичките му възрожденски салтанати - арт-кафето на Мишо Тенев. То е изпаднало кой знае как от времето истинско възрожденско кафене, защото съчетава различни дейности, а с това създава атмосфера за обща битийност на група хора. Стопанинът ги определя като „търсачи”.
Михаил Тенев е познат на сливенци от много години. Ако днес търсехме потомци на едновремешните, описани вече в книжки сливенски „чешити”, той щеше да е един от тях. Инженер-геодезист по професия, покрай работата си в американски компании пообикаля света, основно частта му, наречена Южна Америка. Повече е известен като председател на клуб „Културен туризъм”, покрай който от седем години е отворил къщата си на ул. „Михаил Колони” и в дълбокия зимник показва я изложба на фотограф или художник, я предмети от собствената си разнородна колекция. А от три години в пристройката в двора обслужва и кафенето. Водим общ разговор с него и постоянни посетители-приятели на една от трите маси, и чувството е, че по-скоро си на гости.
Завиждам ти, че правиш точно това, но от какво се изхранваш?
- Да, кафенето, общо взето, е на загуба. Преподавам испански език на половин щат в хуманитарната гимназия и – добре че жена ми работи. Но съм принуден от време на време да обявявам по нещо за продан.
И върви ли?
- Към последната разпродажба, която обявих преди Коледа – стари мебели, картини - никой не прояви интерес.
И защо всъщност губиш време с тези непечеливши дейности?
- Харесва ми да показвам на хората артефактите, което съм открил и събрал. Археологическата сбирка ми е за показване, за продан обявявам картини, някои етнографски материали.
Как ги събираш?
- Ето, сега за Нова година бяхме в Боженци и си донесох тези две джезвета и икона. Купих ги много евтино от един възрастен човек. Някои от нещата няма кой друг да ги запази. Наскоро спасих две възрожденски колони от старинна сливенска къща. Донесоха ми ги цигани и искаха по 50 лв. Трябваше да търся пари, за да ги запазя, иначе щяха да ги изгорят. Те по принцип струват поне по 150 – 200 лв. Имало е още три колони, но като отидох да видя къщата, вече бяха унищожени.
Имаш и много материали от Централна и Южна Америка…
- Да. Три години работих в Куба, там беше много интересно, но старинни предмети кой знае какви нямат. В Аржентина работих 12 години и оттам ходихме на гости у приятели в Перу. Виж, там е нещо уникално. Куско, Мачу Пикчу, Уарас… Посещавал съм също Чили, Бразилия, Боливия.
Оттам как придоби тези експонати?
- И там, както и тук, има иманяри на дребно, които предлагат неща, не толкова ценни, така че трудно ги пласират. Този пазар е съществувал винаги и ще продължи да съществува. Иманярството е неунищожима човешка болест. Някои от нещата, които са ми донесли иманяри в България, съм предложил на историческия музей, но те нямат пари да ги откупят.
Не е ли малко еклектична музейната ти сбирка, ако може така да се нарече?
- Вярно е, че имам неща като се почне отпреди 300 млн. години – ето този амонит, отпреди 70 млн. години - това парче вкаменено дърво (показва го на снимката горе) и тази кост от динозавър, през артефакти на 10 000 години като неолитна керамика, та се стигне до Възраждането и по-съвременната епоха. Но ако ми донесат нещо старо и ценно, никога не го отхвърлям за това, че не се вписва в сбирката ми. Интересуват ме също стари книги и ръкописи – ето тук имам отчет на Горноалександровското училище от 1895 г., писан от главния учител Димитър Георгиев, от библиотеката на когото притежавам 15-20 книги. Събирам всичко. Така наречените „големи” колекционери не биха се заинтересували от тези неща. Все пак в даден момент може би ще трябва да спра, както спрях вече да събирам съвременни печатни издания, от които бях събрал около 3 000 тома.
А клуб „Културен туризъм” живее ли на практика?
- Да, имаме доста голям брой членове – архитекти, художници - може би към стотина, но бих казал, че времето, в което живеем като че ли не позволява кой знае колко активен организационен живот.
В каква посока клубът би могъл да бъде полезен?
- Бихме могли да изработим няколко маршрута и да подготвим водачи за тях. Имахме желание да изработим някакви карти, но безпаричието ни спъва.
2009 година е била тежка за теб – изгубили сте сина си. Какво би те удовлетворило през тази година?
- Така е, семейството ми претърпя голяма загуба. След смъртта на брат си, дъщеря ми се върна в САЩ със съпруга си, когото бе довела тук и сега се радвам на внучката си отдалеч. През 2010 г. бих се чувствал удовлетворен ако можех да живея спокойно, без материални притеснения.
Все пак, ако имате възможност да пътувате – къде би искал да идеш?
- Бих искал да се върна в Южна Америка. Перу е нещо необикновено. Малко е останало от древната култура на инките, но което е останало, направо те опиянява. Бих искал да посетя и Мексико...
Шаманска свирка от Южноамериканската колекция
И част от праисторическата сбирка
Йорданка Раданчева