Пет решения на ЕСПЧ ще изпълнява България

baraban.bg

Пет решения на ЕСПЧ ще изпълнява България

   Министерският съвет прие за изпълнение пет решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСЧП) по дела срещу България.

   По делото "Нешков и други срещу България"  ЕСЧП прие, че са налице нарушения на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, забраняващи изтезанията и нечовешкото и унизително отношение, както и гарантиращи правото на вътрешноправно средство за защита. Жалбоподателите са петима български граждани, които са задържани в различни затвори или затворнически общежития в страната. Съдът се позовава на доклади на Комитета за предотвратяване на изтезанията, които подчертават наличието на тежка пренаселеност в затворите, ниска хигиена и сериозни недостатъци по отношение на медицинските грижи и приема, че условията, при, които четирима от жалбоподателите са задържани в различните затвори или затворнически общежития, представляват нечовешко и унизително отношение. Съдът отбелязва, че настоящите жалби, решените над 20 подобни дела, както и близо 40-те висящи жалби относно условията на задържане, очертават системен проблем с местата за лишаване от свобода и обосновават необходимостта от прилагане на пилотна процедура. Българската страна, със сътрудничеството на Комитета на министрите към Съвета на Европа в 18 месечен срок от датата, на която решението стане окончателно, трябва да създаде комбинация от ефективни средства за защита срещу лоши условия на задържане, които да имат едновременно превантивен и компенсаторен ефект. Съдът присъжда на трима от жалбоподателите обезщетения за неимуществени вреди в размер съответно 6 750 евро, 10 000 евро, 11 625 евро и 1 680 евро за разходи и разноски.

   В решението по делото „Димитрова срещу България“ ЕСЧП присъжда на жалбоподателката обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 евро, както и 2 000 евро за разходи и разноски. Г-жа Димитрова е била член на организации, свързани с международната религиозна общност „Слово на живот"'. С решение от 1 април 1994 г. ВКС отказал регистрацията им. Разглеждайки оплакването по чл. 9 от Конвенцията - свобода на мисълта, съвестта и религията, Съдът се позовава на решението си по делото „Бойчев и др. срещу България" и посочва, че настоящият случай не е по- различен. Делото „Бойчев и др. срещу България" е свързано с претърсване и изземване, извършено по време на провеждаща се в жилище среща на нерегистрирана религиозна общност. ЕСПЧ заключил, че мерките не са „предвидени в закона", тъй като не са извършени в контекста на образувано досъдебно производство и правомощията па прокурора по чл. 185 от НПК от 1974 г. са били толкова широки, че не осигурявали защита срещу произвол. Съдът намира нарушение и на чл. 13 от Конвенцията поради липсата на вътрешноправно средство за защита.

   По делото „Пенчеви срещу България" Съдът реши, че има нарушение на чл. 8 на Конвенцията, гарантиращ правото на зачитане на личния и семейния живот. Жалбоподателите са майка и син - български граждани, които живеят в Германия. Жалбоподателката подала молба за развод през април 2010 г. като паралелно инициира съдебно производство с цел да получи съдебно разрешение, заместващо съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина. ЕСПЧ приема, че анализът на това какво е най-добре за детето не е бил достатъчно задълбочен, като вместо това е приложен прекалено формалистичен подход. Съдът присъжда на жалбоподателите обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 101 евро, обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7 500 евро и 2 495 евро за разходи и разноски.

   По жалбата „Михайлова и Малинова срещу България", свързана със смъртта на Борис Михайлов, млад мъж от ромски произход, Съдът посочва, че той не упражнява инстанционен контрол спрямо националните съдилища и неговата роля не е да прави собствена оценка на фактите, заменяйки тази на националните власти. Съдът намира обаче, че разследването на инцидента не е било ефективно и посочва, че националните съдилища са критикували начина, по който е извършено разследването и прокурорът е достигнал до заключенията си. Делото е връщано за допълнително разследване многократно. В решението си ЕСПЧ подробно описва редица пропуски, допуснати при разследването още от самото му начало и намира нарушение на чл. 2 от Конвенцията, тъй като държавата не е изпълнила процесуалното си задължение да осигури независимо и ефективно разследване на инцидента. Съдът обявява за явно необосновано оплакването на жалбоподателките по чл. 14 от Конвенцията, тъй като не счита, че смъртта на г-н Михайлов е причинена по расистки подбуди. На жалбоподателките е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 16 000 евро общо, както и 6 000 евро за разходи и разноски.

   ЕСЧП постанови решение по въпроса за определяне на справедливо обезщетение по жалбата „Караахмед срещу България". Делото е свързано с демонстрацията на членове и симпатизанти на политическа партия „Атака“ пред Баня Баши джамия в гр. София на 20 май 2011 г., при която има безредици, и с разследването на инцидента. ЕСПЧ приема, че властите не са успели да постигнат баланс в предприетите стъпки като осигурят ефективното и мирно упражняване на правата на демонстрантите и на правата на жалбоподателя и останалите молещи се лица. Следователно държавата не е изпълнила своите позитивни задължения по чл. 9 (свобода на мисълта, съвестта и религията) от Конвенцията. На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 евро, както и 4 668 евро за разходи и разноски.

baraban.bg ©

Top Desktop version