Преди да гласувате, замислете се...

baraban.bg

Преди да гласувате, замислете се...

   Замислете се, че от 30 години живеем в демократично общество.

   Какво получихме – свободата да говорим, свободата да оплюваме, свободата да пътуваме (ако можем да си го позволим), свободата да правим каквото си искаме – да работим или да не работим (обикновено първото става пак с връзки, а второто е по принуда), свободата да живеем където си искаме (повечето искаме в чужбина или като компромис – в столицата), свободата да сме безотговорни, свободата да сме неграмотни... и още много свободи. Получихме и новата (в голямата си част старата) буржоазия, която, за разлика от онази отпреди Деветосептемврийския преврат, наследила измъчения капитал на възрожденските занаятчии, е буржоазия (в голямата си част) латифундистка и компрадорска. Огромните латифундии, каквито дори и римските патриции не са мечтали, унищожиха дребните стопани и с това умъртвиха селата, изнасят тонове еднотипна продукция, печалбата от която обикновено също се изнася. Другата част от буржоазията – скъпоплатеното чиновничество и тук-там промишлените магнати, прави същото. Аз лично не вярвам на хора, които печелят (или крадат) в България, а купуват къща в Барселона, в Монако, остров в Гърция или самолет, които изпращат децата си не просто да учат, а да останат в най-богатите западни държави. Интелигенцията, доколкото е останало нещо от старата генерация, или е свита в ъгъла или си е намерила меценат и затова никой не пита как министър-латифундист защитава дребното земеделие, как министър с деца в чужбина се грижи за здравето и образованието на българските деца. Не че е незаконно... ненормално е, някак си.

   Но сега изборите са местни. От 30 години, с изключение на последните две-три, наблюдавам работата на общинските ни съвети, на кметовете ни. В първите години беше поне интересно – имаше политически страсти, имаше речовити съветници като Руси Големанов, като Иван Андреев, които развличаха с цветисти изрази и каламбури. Сега общинските заседания вървят бързо и по план. При това развитие, в различните години с различна успешност, в най-бедната държава в Европейския съюз, Сливенска област и Сливенската община се борят за първите места по бедност в държавата. Междувременно, някои съветници си гласят да започнат четвърти-пети мандат и предизборно обещават много и все хубави работи. Предизборният месец е активен месец – и не само откъм обещания. Що дупки по улиците се изпушиха, що треви се изкосиха, що обезщетения свински се раздадоха. Само по чистотата малко изоставаме, все едно ни липсва неквалифицирана работна ръка. Виж, квалифицирана наистина ни липсва. В големия някога си сливенски завод „Победа“ стотина работници с бели коси в предпенсионна и следпенсионна възраст стържат на струговете и имат шанс да го правят до 90-годишна възраст, защото няма кой да ги замести. Подменихме дограмите на училищата, лъснахме стаите, сложихме компютри. И почна бой за ученици (и работници). Някои от подрастващите завършват професионални паралелки, някои дори са и грамотни. Но няма да отидат в този завод. Уменията им са най-много да редят кабелчета в двете инвеститорски предприятия. След време ще забравят да четат, още повече – да пишат. Освен в смартфоните си, което, казват, правели дори на английски. Което не ги прави билингви, още по-малко – трилингви. Защото на повечето българският изобщо не им е език. Според някои, нямало смисъл да откриваме нови заводи, защото нямало кой да работи. Според други – щели сме да внесем работници. Квалифицирани. От Бангладеш? Четирилингви, може би?

   Та, да си дойдем на думата: Какво може да обещае един общински съветник? Аз лично мога да обещая единствено това, което зависи от мен – че няма да участвам в схеми предполагащи решения, които са против обществения интерес; че ще настоявам активността на общинската администрация през четиригодишния мандат да бъде каквато е през последния месец; че няма да взема нещо, което не е мое, просто защото мога...

   Смятам, че колкото повече нови лица – професионалисти, които не са вързани към някоя партия – влязат в следващия общински съвет, толкова повече той ще бъде прагматичен, а не партийно задължен.

   Е, гласувайте както искате, но няма да е лошо в бюлетината за общински съветници да отбележите № 23, като драснете и една чавка на 102.

Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version