Проф. Борис Борисов: Надявам се да продължим проучването на Туида

baraban.bg

Проф. Борис Борисов: Надявам се да продължим проучването на Туида

   Приключи археологическото лято на обекта „Туида“ в Сливен. За резултатите от едномесечния труд на археолозите, разговаряме с научния ръководител на разкопките проф. Борис Борисов.

Проф. Борисов, успех е дори само фактът, че след много години прекъсване, разкопките на този обект бяха възстановени. Но Вие сигурно имате по-големи амбиции... Каква е Вашата оценка на резултата?

   - Все още е рано да се оценява резултата, но за най-голям успех и аз смятам  възобновяването на разкопките. На второ място поставям осъщественото на практика тристранно научно сътрудничество. Знаете, че тук работиха студенти от Мелитополския университет в Украйна, от Тараклийския университет в Молдова, както и моите студенти и докторанти от Великотърновския университет. Най-голямата полза е именно в това реализирано сътрудничество и едва тогава идва резултатът от самите разкопки. Още повече, че заради продължаващото изпълнение на интегрирания проект на Община Сливен, наречен „Пътуване през времето, във времето и с времето“ по оперативна програма „Регионално развитие“, не можахме да копаем там, където още не е пипано и където исках – на здраво място в северозападния ъгъл на крепостта. Това щеше да ни позволи да копаем стратиграфски, т.е. да започнем от най-горните средновековни пластове (ХІ-ХІІ, до ХІІІ в.) и да вървим надолу, проследявайки хронологически пластовете – през българското ранно средновековие, до ранновизантийския културен пласт. Но съобразявайки се с изпълнителите на проекта, работихме до южната крепостна стена, където копахме една трета от сграда, вече разкопавана от колегите в предходните провеждани тук разкопки. При това метър и двайсет сантиметра от нивото, до което те са стигнали, бяха отнесени при работата на строителите. Въпреки това имаме нелоши резултати. Успяхме да разчистим едно ранновизантийско ниво, затрупано при пожар от покрива на паднала казармена постройка. Находките са доста – няколко съда, които ще могат да се реставрират, много монети. Монетите от този период (първата половина и средата на V век) са с лошо качество - медни, с нисък номинал. Имало е голяма инфлация. Това е времето на хунските нашествия, при едно от последните на които е срутена и тази казармена сграда. Т.е. ние сме в І – ІІ строителен период на ранновизантийската крепост. Истината е, че хващаме в пътеки различни нива, останали от колегите, които навремето са свършили грандиозна работа и за нея има публикация на авторски колектив начело с доц. д-р Ирина Щерева, тогавашния научен ръководител. Техният екип е проучил почти цялата укрепителна система. Затова и моята идея беше друга, но ако е рекъл Господ, ще я осъществим в следващите години.

 

 

В Туида вече има открити наистина интересни архитектурни обекти – голямата административна сграда, базиликата, тунелът към реката – смятате ли, че около тях има какво още да се проучва?

   - Има етични норми в археологията... Няма да копаем тези обекти, още повече, че все още не всичко проучено е публикувано. Моята цел е да докажа друго... Много преди да започна разкопките тук, преди петнайсетина и повече години съм писал, че на това място се е намирал един от най-големите керамични центрове във Византия. На сегашния етап от проучванията в България няма друго място, където да се е произвеждала всякаква керамика – глазирана, със златиста ангоба. Това производство естествено е ставало извън крепостта, но тук ние намираме материала от него, включително бракувания материал. Затова идеята ми е да има системни разкопки вътре в крепостта, а не по укрепителната система.

   Намерихте и златна монета от времето на император Юстиниан І, но за специалистите по-интересна е картината на живота, която дават по-незабележимите на пръв поглед находки. Проучихте основи на жилище от ранното средновековие – доколко можем да възстановим бита на хората от онова време?

- Важно е да се каже, че през различните периоди нещата са различни. Имаме ранновизантийски период с два строителни периода – ІV – началото на VІІ в. По нумизматични данни крепостта стига до времето на император Фока (602-610 г.). По всяка вероятност ранновизантийската крепост е загинала точно тогава. После имаме период, в който тук не е имало живот. Той, според колеги, се появява наново към края на VІІІ в., а според мен малко по-късно. Смятам, че масовото българско заселване на земите отсам Хемус е станало по времето на Борис. Може би има места заселени още при хан Крум, но те са по-малко. Но има достатъчно много материали, показващи принадлежността им към първото българско ханство, включително печат на Борис-Михаил. Вероятно точно по негово време е възстановена крепостта. По-късно, през ХІ век, има силни печенежки нашествия, при които печенегите разрушават част от крепостта и за известно време я овладяват. Тук има печенежка керамика – цели съдове, които са единствените в България. Към края на ХІ век, когато България не съществува, византийската власт възстановява крепостта. И следва един от периодите на разцвет. Както казах, на мястото, където копахме тази година, част от тези пластове са отнесени. Но видяхме нещо много важно по тази част на крепостната стена – средновековни кърпежи, които са доказателство, че крепостта е възстановявана. Такива доказателства имаме само на две места в България – тук и в крепостта до Симеоновград. Другаде – като във Верея, античната Августа Траяна и днешна Стара Загора – нашествията не са оставили камък върху камък и средновековен градеж няма, макар да има опосредствени доказателства, че е имало. Подгонени от печенежките нашествия, от земите отвъд Стара планина идват хора и се заселват в южнобългарските предели, на територията на разрушените крепости, но те създават села и не възстановяват стените. Докато тук в ХІ-ХІІ век е имало крепост и вече много голям град, с квартали извън нея. Даже има предположения, че Туида е центърът на византийската администрация за Североизточна Тракия.

Има предположения, че крепостта е била и седалище на епископ...

-Няма доказателства за това. Би могла да бъде, но доказателства ще се търсят с разкопките вътре в крепостта, която всъщност е огромна – над 40 декара. И аз вече съм казвал: фактът, че е в самия град Сливен, я прави туристически обект с голям потенциал.

А като запознат с ранновизантийската и средновековната строителна традиция, какво е мнението ви за възстановителните работи, които вече са извършени тук по проекта за реставрация, консервация и социализация на крепостта?

- В България по принцип реставрациите се правят не по най-добрия начин. Тук нещата са сравнително умерени. Ако зависеше от мен обаче, не бих позволил да се измажат по този начин всички фуги по крепостната стена. Така са третирани и средновековните кърпежи, които се отличават с това, че камъните са споявани с кал. Сега фугите са третирани еднакво, измазани са с хоросан, и доказателството за средновековния кърпеж е изгубено.

 

Истината е, че и туристите не обичат бутафории, но тук поне нямаме надграждане над запазената част от останките, а пък мястото наистина изглежда облагородено. И нека кажем - крепостта от кой период на съществуването й ще видят посетителите?

Ще видят останките от античните стени, строени през ІV век, понеже късните поправки и кърпежи са срутени. Оттогава са и първите строежи в крепостта.

   Проектът за превръщането на сливенската крепост Туида в атрактивен туристически обект е пред завършване. Припомняме, че негов проектант е „Екса Арт” ЕООД. Строително-монтажните работи изпълнява „Реставрация Туида 2012” ДЗЗД, строителният надзор е поверен на „Стройконсулт – ГН99” ЕООД. Освен реставрация и консервация, водоснабдителни, канализационни и електроснабдителни работи, проектът включва вертикална планировка, изграждане на подпорни стени, благоустройство, озеленяване. Има туристически информационен център, летен театър, зони за пикник и паркинг. Общата стойност на проекта е 5 035 569 лв., като 4 193 000 са европейските пари. Съфинансирането от държавния бюджет е 740 000 лв., 102 000 лв. е приносът на община Сливен. А надеждите на археолозите – не само на екипа на проф. Борисов, но и на колегите му от Мелитопол и Тараклия – са започналите проучвания да продължат в следващите години, за да стане по-пълна и картината на живота, отминал през това място, което днес наричаме Сливен. 

Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version