„Мистериозните“ релефи край Сливен и техният автор

baraban.bg

„Мистериозните“ релефи край Сливен и техният автор

   От няколко години, та и досега, Сливен шества из „мистериозните“ интернет-форуми и сайтове с един културно-исторически „феномен“: „Тайнствена находка у нас разбуни духовете на учените“ (10 октомври 2015 г., а сайтът е не просто Аctualno, а TOPactualno.com)  Според  Рetel.bg , учените са не само разбунени, а направо втрещени: „Тайнствена находка край Сливен втрещи учените“ (03.07.2018). Статията под тези и подобни заглавия, общо взето, е една и съща. Ето цитат от нея:

   „Тази изключително любопитна находка, смятана от учените, че е на няколко хиляди години, предизвика истинска сензация

 

   Тайнствена находка преди броени дни открита у нас, разбуни духовете на учените от цяла Европа. В източната част на страната ни европейски експерти са открили нещо изключително любопитно. Това са загадъчни животински глави, издълбани в камък. Тайнствената възраст на скулптурите е неизвестна, но специалистите са на мнение, че те са на няколко хиляди години. На този етап все още не може да се определи кой от народите, обитавал през вековете територията на България, е издялал тези каменни глави, разкриха от българското научно издание „Археология в България”.

   Мистериозните релефи са били открити в близост до град Сливен. Първоначално, за откритие в планинския масив над града е било съобщено от местните жители. По-късно, след няколко публикации в медиите у нас, енигматичните скулптури заинтригували и представители от Регионалния исторически музей в града. Към момента учени от цяла Европа се опитват да датират находката и да открият кой е техния своеобразен автор.“

   И за да не се тръшкат учените от цяла Европа (тези от Регионалния исторически музей не съм питала, но си мисля, че не го правят), 

Представям ви САШО ГРАМОФОНА

   Преди време, когато сливенските релефи, които набързо бяха наречени „Скалното стадо“ дебютираха и във Фейсбук, попитах кой е техният автор. Под поста ми се появиха усмихнати емотикончета, демек, таз пък пита за името на някой първобитен човек... Оказа се все пак, че има сливналии, които го познават и той не е на 100 000 години – известен е като Сашо Грамофона от квартал Комлука и е само на 62.

   Сашо Господинов Грахов не е наясно, защо навремето приятелите го кръстили Грамофона. Уточнява, че в кръщелното си бил даже не Сашо, а Сашко. Също, че фамилията Грахов не е името на дядо му, а е много стара клуцохорско-сливенска фамилия. Самоопределя се като майстор-строител, макар че е работил и в някогашните предприятия „Победа“, „Родопа“, бил даже и шивач. Строителството обаче е това, което го владее и досега. Уточнява, че не обича големите фирми, големите началници, обича сам да си организира всичко, защото държи на свободата си. Бил първият, който след 10 ноември 1989 г. тръгнал към Гърция. Осемнайсет години строил къщи там – от основата, до керемидите. През 2012-2013-а година пък работил в Германия. 

  

   – Кога започна да ваеш своите скулптури и скулптурни релефи?

   – Почнах да дялам камъка някъде около 2000 г., докато бях в Гърция. Там има интересен, мек камък. Дялам с подръчните инструменти. А тези, сливенските релефи, правих може би през 2013 г. – не си спомням точно. Беше след като се върнах от Франкфурт. Избирал съм варовикови скали, които се режат лесно.

 

     Сашо няма представа за популярността на своите релефи в интернет-пространството, а и не се интересува от това. Прави ги за да се разтоварва, за удоволствие. Но явно полага и усилие, защото в областта на изобразителното изкуство той не е необразован. Има десетки томове специализирана литература, набавил си е и специална машинка за заточване на диамантените остриета на по-фините инструменти.

 

   – Окото и ръцете на ваятел все пак сигурно си наследил от някого. Има ли хора с подобни умения в рода ви?

   – Не точно, но сръчни хора има... Единият ми чичо беше обущар и правеше обувки, което си е майсторлък. Другият пък правеше какви ли не работи, в сферата на т.н. художествени занаяти. Тъчеше, изработваше едни кутии за бижута от плаките за рентгенови снимки. Те бяха и зидари, от тях съм се учил на занаят – от чичо ми и от един братовчед на баща ми.

 

   Струва ми се, че не случайно споменатите от наши пишман-журналисти неидентифицирани европейски учени „определят“ каменните релефи в крайпътна ниша под преливника на язовир Асеновец като праисторически. Те носят характерното за праисторическия художник умение за придаване с пестеливи средства на формата, обема, движението на изобразените животни. Ти къде си наблюдавал „твоите“ животни?

   – В моето детство имаше повече животни, а и дядо ми имаше коне. А пък когато започнеш да дялаш камъка, той сякаш ти подсказва какво и как да направиш...

 

А вандалите не се интересуват дали „Скалното стадо“ е праисторическо или авторско

   Наименованието „Скално стадо“ може би беше удачно за животните, макар и различни по вид, от полукръглата ниша край пътя. Там можеха да се различат глави на овен, козел, на сърна... И „откривателите“ на скалните релефи с право се страхуваха за тях вече ги няма. Не че са отнесени за украса на вилни имоти, както се предполага. По-скоро са откъртени с „изследователска“ цел. Сашо е виждал изследователите лично – момчета-иманяри от „горните“ (както той ги нарича) села, които смятали, че животинските глави са „нишан“ за скрито имане... После той наредил някои от откъртените релефи край близката чешмичка, но вече ги няма и там. Не знае дали са отнесени или са се саморазрушили, тъй като според него откъртеният от скалата камък умира.

   Все пак, в съседство с бившето „Скално стадо“ са запазени  врязаните релефи, леко митологични или плод на въображението, тъй като няма как да бъдат откъртени. Както и една полузаровена в тинята край чешмата змийска глава.

   Така или иначе, меракът на Сашо да прави нови релефи из Балкана като че ли е попреминал. Не знае дали и кога ще го хване пак. Засега ограничава заниманията си в нещо като ателие към къщата си. Работи отново с камък, но също с различни строителни материали като итонг, стиропор... Обещал е на съпругата си да ѝ изработи скулптура на лъв.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version