Емилиян Станев е живял в хижа Буковец, а не в село Буковец

baraban.bg

Емилиян Станев е живял в хижа Буковец, а не в село Буковец

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Като почне да се мултиплицира една грешка (което вече е много лесно), та край няма. Иди сега убеждавай, че писателят Емилиян Станев е бил ловен надзирател в ловното стопанство Буковец, а не в село Буковец, Ловешко, както пише в повечето биографични бележки за него, пръснати из Интернет. (В България впрочем, според справките пак там, имало пет села с името Буковец – в областите Велико Търново, Видин, Враца, Монтана и София, но не и в област Ловеч).

   Ловното стопанство „Буковец“ е на границата между общините Елена и Твърдица. Хижа „Буковец“ е разположена в едноименната местност на 1100 м н.в. и  на 500 м от връхната точка на прохода Твърдица – Елена. Сега действащата хижа е строена през 1963-1968 г., но много по-стилна като архитектура е едноименната, изоставена сега по-стара хижа, на метри от новата. В тази по-стара каменна постройка две години (от 1944 г.) е живял и работил като ловен надзирател писателят Емилиян Станев. В нея е написал „Повест за една гора“, както и „Когато скрежът се топи“, в която книга той описва хижата: „Преди петнадесет години работех в едно ловно стопанство. Там се развъждаха на свобода елени и сърни, а в просторните гори наоколо се срещаше всякакъв дивеч. По него време не беше лесно да се намери работа в града и аз приех с голямо задоволство да стана лововъд. За щастие, моята служба се оказа много приятна и интересна, хиляди пъти по-добра от службата на дребен чиновник в някое данъчно или общинско управление.

    Заживях в една хижа с каменни стени, с широки сводести прозорци, с чисто варосани стаи и с веранда, над която бях окачил рога от елен-самец. Край хижата имаше поляна, заобиколена от вековна гора. Лете тая гора беше пълна със зелена светлина и с хлад — зиме, облепена със скреж и натоварена с кит, напомняше огромна фантастична дантела. Нощем гората се издигаше като тъмна стена, дърветата сплитаха над поляната многосложна мрежа, която при най-слабия ветрец трептеше като черна паяжина.

   В тая хижа прекарах две години с моето ловно куче Хектор и с един невероятен човек...“

   За хижата, в която е пребивавал писателят, разказва и Георги Йорданов в първия том на книгата си „Притаени мигове“, като споделя как я показал даже на Тодор Живков при едно от посещенията му в района.

   Наистина недостатъчно голяма, но старата хижа и сега би могла да бъде ползвана, защото е далеч по масивна и угледна от новата. На вътрешното коридорче-веранда стои плочата, на която са изброени множеството ловни стопанства и управи, взели в началото на 30-те години на миналия век участие в построяването на тази хубава сграда. Все още обаче няма паметна плоча за пребиваването на влезлия вече в литературната ни история Емилиян Станев.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

Йорданка

Раданчева

 

 

baraban.bg ©

Top Desktop version