Неделен гост: Мустафичковият хан
Категория: Култура Посещения: 3020
След големия пожар през 1894 г., от архитектурата на възрожденския Котел не е останала и една четвърт. Ако не беше това бедствие, градът сигурно щеше да е архитектурен резерват и да създава още по-големи проблеми на управниците си. Нейсе, поне една сграда от малкото останали от „оня“ Котел, следва да привлече вниманието им – сградата на ул. „Раковски“ 81, известна с три имена – Събевия хан, Таш хан (Каменния хан) и Мустафичковия хан. Това е дълга 32 м дървена постройка, състояща се от къща (в която е живяла и починалата миналата година на 93-годишна възраст известна учителка Анка Върбанова), с която къща е конструктивно свързан ханът (северната част). Анка Върбанова е казвала в интервю, че когато по време на пожара се запалила и общината, в хана е била преместена общинската архива (което предполага, че би следвало да се е запазила). Но по-интересното е, че тази сграда, с голяма вероятност, според археолога Стефан Лисицов, е свързана и с Раковски.
През 1853 г., когато Георги Раковски е преводач в турския щаб по време на Кримската война и е арестуван като руски шпионин, го водят към Цариград, за изпълнение на втората издадена му смъртна присъда. Главният щаб на турската армия е в Шумен и пътят минава през Котел, където той успява да избяга. По него време в града е имало два хана, като единия, Мустафичковия, носи това име защото само в него са отсядали и турци. Според Лисицов, който наполовина е котленец и майка му е родена именно в тази къща, т.е. познава я в подробности, има тайни вратички между хана и къщата и от къщата навън, към улицата. Именно оттам, според него, е избягал Раковски, още повече, че в Котел навремето се разказвало, че излизайки на улицата след бягството, той срещнал възрастната котленка Гуна Петранчева и я приучил да казва, че отива към върха Вида, а всъщност се отправил в обратната посока.
Пак по информация от Лисицов, в дървената стена на частта, в която е бил ханът, има надпис на старотурски (който аз не съм виждала), с годината 1780 (1130 г. по хиджра). Това е годината на строителство на хана, а къщата е по-стара, което ще рече, че е на 240-250 години.
Сградата е декларирана като паметник на културата. След писмо на Лисицов до Министъра на културата през 1984 г., целево са били определени около 300 000 лв. за реставрация и консервация на сградата, но това очевидно не е направено.
Е – ще изгуби ли Котел и тази сграда?
Йорданка Раданчева