Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Зооморфен съд от Крушаре – заради това, което идва да ни каже

zoomorfen_sud_-_oven 

   Открит е при археологически разкопки през 2009 г. край Сливенското село Крушаре, в богат гроб на местна знатна особа, в т.н. Китова могила -  част от могилен некропол. Това е един от богатите тракийски гробове от римската епоха  в Сливенско, които бяха проучени в последните години от експедиция ТЕМП и регионалния исторически музей.

   При проучването стана ясно, че върху ритуална площадка (тризна) близо до гробната яма, са извършени ритуални действия. Сред множеството глинени фрагменти имаше такива, които се отличават и от тях впоследствие бе възстановен фигурен съд на овен.

   Вазата представлява почиващ овен с подгънати стройни и тънки крака, с отвор за наливане на течност върху темето и отвор за изливане от по-малка дупка през устата. Дръжката на съда е елегантна, с врязани релефни канелюри, на места с овули. За да бъде ритонът удобен и лесен за употреба, майсторът леко е изместил осовата линия на дръжката спрямо тялото на съда.

 

   Фигурните съдове на овен от римската епоха са слабо изучавани, но прави впечатление наличието на такива вази в района на Северното Причерноморие. Различията в детайлите между съдовете предполагат, че те могат да се отнесат към различно време на производство. Приема се една датировка от ІІ-ІІІ в.сл. Хр. Разпространението на тези вази в Източна Европа, повдига въпроси: С каква функция са натоварени фигурните съдове? Защо са разпространени предимно в Източна Европа?

   Ритонът от Китова могила, независимо от високото качество на художествена изработка и технологичната си сложност, не е „уникален”, а принадлежи към една широка група фигурни вази, които са налични в Солунския музей, в галерия Barakat в САЩ, от гроб № 284 от източния некропол на Скопие. Подобни са открити също в Молдавия, в днешната Кубанска област, в гръцката колония Олбия в древна Дакия, в Керч.

   Ритонът е най-популярната царска инсигния (знак за лична власт – б.р.). Той се свързва с жреческата функция на царя. Чрез него владетелят общува с боговете. Следователно съдът в ръцете му го обозначава като медиатор между племенния колектив и божествения свят. Тракийският владетел легитимира своята  власт чрез получаването на сакралната чаша от божеството, като знак на богоизбраност. Не случайно се откриват изображения, при които владетелят получава благословията на богинята-майка, чрез поемане от нея на регала – чаша. Този сюжет можем да открием в известни паметници на тракийската ни древност, като златния пръстен от Брезово. В този и други подобни паметници е представена сцена на инвеститура (букв.обличане във власт – б.р.) - конникът получава царските инсигнии на властта от ръцете на Великата богиня-майка, които могат да бъдат лък (Летница), чаша (Брезово, Розовец), венец (Свещари). 

   Ритонът също е най-характерният съд в Тракия за пиене на вино. Самото пиене на вино и поръсване с вино има магично действие – божественото питие носи изобилие, здраве, благоденствие. Поръсването с вино има благославящо действие за траките. Сакралната напитка – виното, е определящ белег на културния, подреден със социални норми, начин на  живот. Движението на виното по вертикалната ос на ритона има ритуален смисъл, тъй като при преминаването се свързват точките „горе” и „долу”, т.е. извършва се решителен преход, докато се стигне до възлиянието на напитката. Именно чрез възлияние с вино се възстановява нарушеното естествено състояние на космоса и се премахва хаоса.

   В мито-поетичното съзнание зооморфните персонажи имат специфично и важно участие в моделирането на действителността посредством различни кодове. За да функционират, те трябва да съответстват на мито-ритуалните традиции, като изграждат една цялостна митологична картина. В тричастната космическа структура на „световното дърво” ясно са изразени три кода: пространствен (разполагане на отделните зони една над друга); зооморфен (маркиране на горната зона чрез крилати демони, на долната – чрез хищни грифони и на средната – чрез овена) и  наративен (грифоните разкъсват тревопасни животни, а овенът се принася в жертва). Целта на тази сложна композиция е да се покаже как чрез жертвоприношението, извършвано в средната зона, се възстановява редът в света, отделят се горната и долната зона. Овенът е един от основните животински класификатори на средната зона на космоса и е инвеститурата  на „царския бог” Хермес. Именно благодарение на тази „средна” позиция овенът играе ролята на медиатор между световете. Той свободно прекосява границите между световете, както в хоризонтална, така и във вертикална посока. В образа на животното се подчертава плодовитостта, огъня, връзката със слънцето и отделни божества и обратно на глупостта и невъзприемчивостта. Той стои в средната част на световното дърво. Символ е на спасителя и на изкупителната жертва. Като митологизирано животно, овенът пренася слънцето през осем зодиакални къщи (Скорпион). Затова ритуалната му роля е безспорна.

   Наред с утилитарните си функции, глиненият ритон – овен е натоварен и с  култово съдържание. Тези глинени фигурални съдове вероятно са се използвали за култови възлияния. Ето защо е интересна комбинацията между овен и змия, които са представени  в един релеф на келтския Гундеструпски котел (Дания). Змията е хтонично животно, което стои по хоризонталата на „дървото на света” в най-ниското, в корените. Змията в митологията е символ свързан с плодородието, земята, водата, дъжда, домашното огнище, огъня. В архаичните космогонични митове на Евразия, змията осъществява разединението и съединението между земята и небето. Змията свободно преминава световете, тя идва от отвъдното и носи в себе си сили, които й определят функция на медиатор между два свята. Тя също така е полифункционално същество и е с определено отношение към космическия и социалния ред. В Гундеструпския котел е представена сцена на две коренно различни животни, които имат функцията да проникват от един свят в друг. Многопластовата семантика, с която са натоварени овена и змията, има основно предназначение - да осигурява осъществяването на вътрешно-социалната динамика в обществото, да съблюдава установените норми на отношения.

   Предметното кодиране означава превръщане на вещите в атрибути т.е. те приемат определен статус, функция. В древния индоевропейски мит се разглежда мотива за разчленението на човека, в резултат на което се организира по нов начин космоса и се достига благополучие. Ритуалът с  човешкото жертвоприношение се заменя впоследствие с жертвоприношението на различни видове жертвени животни (кон, бик, овца, свиня, куче  - тази последователност е удостоверена от всички древни традиции). Този обред отчасти съответства на хетското описание на обреда за човешко жертвоприношение. Той се състои в разчленяването човека на части, както образа на първочовека Пуруши.

   С убиването на животното се принася на бога жертва, която да „подмлади” космоса. Ритуално натрошената керамична пластика вероятно е „жертвата”, натоварена с подобна функция – да възстанови нарушеното естествено състояние на космоса и социума. Овенът като персонаж е заместител на човека в жертвоприношението, целящо преминаване от едно състояние в друго. Ритуалното натрошаване на ритона – овен, можем да отъждествим с разчленяването на човешкото тяло при орфическата доктрина. В основата на тракийския орфизъм лежи вярата в безсмъртието. Смисълът му е в идеята за ново раждане. Чисто функционално можем да го свържем с култа към мъртвите, при това като ритуално – иконографска универсалия, което показва, че той има отношение и към идеята за смъртта. В митологичното съзнание опозицията раждане – умиране се отъждествяват. Това се дължи на общата ритуална структура на обредите раждане – брак – смърт. Основното есхатологично предназначение на гробното съоръжение е да осигури ново раждане на вече мъртвия в отвъдния свят. Значението на предметния код в изобразителния език е сравнимо с ролята, която той играе в оралния език на митологичното съзнание. Реалистичното пресъздаване на култовата фигура отразява характерния за митологичното мислене начин за актуализация на мита, която често се прокарва именно на равнище атрибути – реалии. Овенът като персонаж е знак на инвеститура на изобилието, плодородието, богатството.

   Важно е да обърнем специално внимание на изграденото гробно съоръжение на починалата тракийска аристократка (в случая е жена – б.р.) в Китова могила. Гробът е покрит с огромен земен насип, чрез който се откроява в околното пространство. Издигана обикновено в равнинен терен, могилата се възприема като отражение на идеята за „свещената планина” – център на света. През нея преминава световната ос, свързваща долния и горния свят. Могилата въплъщава вертикалния модел на космоса. Това прави гробът, засипан с могилен насип, да се обособи в една от сакралните точки на социалния  космос.

   Мястото за производство на фигурната керамика през римската епоха не е установено. Н.М. Лосева във своята кандидатска дисертация предполага, че фигурните вази произхождат от малоазийските центрове, импортиращи и други видове червенолакови керамики в Пантиканпей и други колонии в Северното Причерноморие. Древна Тракия е контактната зона, открита на юг към Егейския свят, на югоизток към Анатолия, на североизток – към Причерноморските степи и Кавказ и на северозапад/запад към Централна Европа и Италия, поради което съвсем нормално е този тип съд да присъства в  Тракия.

   Северозападнопонтийската контактна зона е естествено продължение на Thracia Pontica като транслатор на импулси, по протежението на която се движат и предават интензивните процеси на взаимодействие, чиито корени се откриват далеч преди появата на апойките (гръцките колонии – б.р.) по крайбрежието. Разпространението на тракийски тип паметници в Северното Черноморие показва, че съществува значителен тракийски етнически масив, който не е резултат от промените, настъпили през Римската епоха, а е трайно установен, но вероятно с променлив брой в различните периоди. Културата на това население успява да окаже достатъчно влияние върху културата на местното население и да остави трайни следи.

Николай Сираков

baraban.bg ©

Top Desktop version