Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Троянският манастир „Успение Богородично“

    И тази година за празника си Троянският манастир „Успение Богородично“ посрещна хиляди посетители. Хора от цяла България бяха тук и на следващия ден, и на по-следващия, още повече, че в тези дни тече панаирът в с. Ореша, проточил сергиите си по цялата улица на селото, до манастирските порти. На манастирски земи са се разположили атракциони. Няма лошо хората да се позабавляват. Мнозина бяха дошли и с болката си, тъй като дългата опашка пред чудотворната икона на Богородица Троеручица можеха да изчакат само най-търпеливите. Не беше лесно човек да си купи дори свещица. Това предисловие е за да кажа, че немалко приходи сигурно са влезли в манастирската каса. И не знам защо, но си мисля, че ако утре някой попита предстоятелите на ставропигиалния манастир защо ценните стенописи в църквата им са толкова опушени, че всъщност няма стенописи, а само черна стена, ще ви отговорят, че е поради липса на пари. 

 

   Ето какво пише в рекламите: Особено забележителни в Троянския манастир са стенописите. За украсата на новопостроената църква „Успение Богородично“ монасите поканили през 1847 г. един от най-известните възрожденски художници – Захарий Зограф от Самоков. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма и галерията от западната й част и от северната страна.

   Едва сега, след като стените на църквата са омазани като стените на кюмюрджийска пещ, паленето на свещите е изнесено в южната галерия. Една много малка част от стенописите, все пак са реставрирани – тези над и около гроба на предходния партиарх Максим (който е погребан в църквата). Както и много известният автопортрет на Захарий Зограф в нишите на един от прозорците, на който стенопис зографът  е заедно с тогавашния игумен на манастира. Няма как да видите обаче портретите на ктиторите на манастира на срещуположната страна на нишичката, тъй като там е просто една черна стена. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Сигурно не е лесна организацията по посрещането на толкова гости – едни работливи момчета шетаха в храма и около него, но все пак, от непочистените прегорели свещи богомолците нямаше как да закрепят своите. Пък и някой трябваше да каже на тези момчета, че дори и събран в торби, не е редно на такъв голям празник боклукът да се трупа до стената на храма.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Иначе в манастира могат да се видят много неща – и музеят, свързан с революционното минало на манастирските братя, и килията, в която Васил Левски създава революционен комитет начело с игумена Макарий, и долапът, през който Апостолът е можел да напусне монашеската обител при  опасност...

   А пък природата наоколо е просто прекрасна.

Йорданка Раданчева


baraban.bg ©

Top Desktop version