Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ

   Като казаха Крушуна, та Крушуна – ако не си минал по тази модерна дестинация, не си видял красотите български. Айде и аз по нея...

   Че е популярна, популярна е – не десетки, а стотици автомобили са паркирали в подножието на невисокия хълм, по който се спуска придобилата известност каскада. Не знам колко печели от хилядите посетители едноименното село, но то си е полупусто, като повечето български села. Печелят съдържателите на едната кръчма в центъра му и десетината сезонни в подножието на хълма, приходи през лятото явно има за басейна и амбулантните търговци край него. Хората плажуват, ядат кебапчета, пият бира, ближат сладолед. Купонът тече. Мирише на скара, ехти чалга, тичат деца, квичат клаксони. Младо и старо се е юрнало уж да гледа красоти. За съжаление, не видях нито един да се е спрял да ги съзерцава. Единствената грижа на всички бе да намерят свободно късче изглед към някое водопадче, за да се заснемат на фона му. Откакто всички са притежатели на цифров апарат, телефон с камера и прочее щракала, целта е не да видиш, а да те видят, че си бил там. Без снимка, посещението на Крушуна (а и на всяко друго място) явно няма смисъл. (Макар че в много случаи се вижда само лъснала от пот  физиономия.)

   Човек дори да поиска да поспре, да подиша, да погледа, да прочете нещо от информационните табели, няма как. Отзад го подпират, отпред напират и единствената възможност е да се движиш с темпа на колоната, пъплеща по тясната екопътека, криволичеща по мостчета и издигаща се по стръмни стъпала. За щастие, всичко е направено достатъчно стабилно, за да издържа нанизания човешки мравуняк.

   Казват, че Крушуна била българското Памуккале. Не ми се струва да е точно така – не само заради очевидните разлики в цвета на бигорните каскади и температурата на водата, а защото в Турция няма толкова ориенталщина. За пристрастието към селфитата  - не знам. А – и друго. Памуккале, не само защото е в списъка на ЮНЕСКО, предполагам се поддържа по-добре. Не знам дали общината или кметството в Крушуна, но някой трябва да извади нападалите клони и цели дървета, стърчащи от почти всяко от десетките езерца на каскадата, които не допринасят към природната красота.

   Ако все още не сте посетили Крушуна, моят съвет е да го направите не в почивен или празничен ден – по-голяма е вероятността да можете да погледате падащата вода. Защото наистина си е красиво. А и селфи по-спокойно ще си направите.

                                                                                                     Йорданка Раданчева

 

 

baraban.bg ©

Top Desktop version