Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Красимир Добрев

с http://artnovini.com/analizi/1068-ysa-tepe-gr-sliven.html  

Ясъ тепе             

    ЕДИН от участниците в международния проект „Новите 100” е известният български художник Красимир Добрев, който се представя с текста „Ясъ тепе - гр. Сливен”...

    МОЯТ кратък разказ е фокусиран върху една „забележителност” на гр. Сливен, която за съвременните граждани на града не притежава кой знае какви исторически и географски особености и не представлява особен интерес, освен с това, че би трябвало да функционира в границите на парк с актуалното днес име Парк „Юнак”. Не съм сигурен, че част от местните жители разпознават парка с това име. Туристическият обект, който визирам, се намира в района на стадион „Хаджи Димитър” и Военната болница и представлява малък хълм, обрасъл с храсти, люлякови дръвчета и кипариси. През годините е превърнат в едно не много популярно място за отдих и развлечение на гражданите. От него се открива много приятен панорамен изглед към местността „Сините камъни”.

 

   Намирам това място за особено привлекателно, защото в него има все пак някаква история и битие, които едва ли биха събудили интерес или възторг у когото и да било, като се имат предвид днешните копнежи и цели, към които сме се насочили. Уверявам се все повече и повече в тази констатация след редица предварително проведени разговори на тази тема с десетки сливенлии, упражняващи различни професии. Събеседниците ми реагираха на моя интерес с учудване, безразличие или насмешка, а в същото време никой не си спомня да е чувал наименованието „Ясъ тепе”. Въпреки реакциите им, всеки добавяше по нещичко в този странен разказ и сигурен съм, че ако в бъдеще бъдат проведени още разговори, би се оформил доста обемист труд, което не е цел на настоящото изследване. Определената от мен насока е по-скоро да представя това малко географско пространство като туристически обект с ясното съзнание, че намерението ми е обречено предварително на провал. Това е така, защото никой уважаващ себе си туроператор няма да го включи в своя пакет от услуги. Този факт, добавен към безразличието на местните жители, предизвика у мен силен интерес и по-късно се оказа главна причина да се заловя за работа. Причината е, че никога не са ме привличали масовата култура и масовият вкус.

   Визираният малък хълм или тепе (оказва се, че не е патент само на гр. Пловдив) фигурира в битието на местните жители през отминали времена с най-различни имена. Топонимът „Ясъ тепе” (Yassı tepe) е свързан по всяка вероятност с периода XV-XIX в. За тези, които не са учили българска история, пояснявам, че това е най-черният период, през който България е била под насилственото владичеството на Османска Турция. Името се употребява до 09.09.1944 г., а може би и малко след това, но много по-рядко и то само в спомените на по-възрастните хора. Днес наименованието е излязло от употреба и е изчезнало напълно, за което главна заслуга имат българските комунистически лидери от времето на диктатурата на пролетариата до 1989 г. По това време се направиха доста сполучливи и несполучливи опити да бъдат премахнати изцяло всички турски топоними, хидроними, административни, религиозни постройки и дори собствените имена на турските потомци в България.

   В превод от турски „Ясъ” означава „равно или плоско”, с което красноречиво се определя видът на това малко възвишение.

   Далеч съм от намерението да изследвам в дълбочина всички исторически данни за тепето и затова ще спра вниманието ви на два исторически факта. За „Ясъ тепе” споменава талантливият историограф д-р Симеон Табаков в своя тритомен труд „Опит за история на град Сливен” (I том - 1911 г., II том - 1924 г., III том - 1929 г.): „В ново време (вероятно края на XVIII в.; 1877 г. - б.м.) турците се погребват в Ясъ-тепе срещу българските гробища в новоселските лозя...” (том І, стр. 381).

   В процес на моите изследвания за творческата и краеведска дейност на сливенският самоук художник и краевед Русчо Симеонов се натъкнах на една много интересна случка, преразказана от автора, в която свидетел на събитието е неговият баща Тодор Симеонов. В този спомен става въпрос за раздялата на сливенското гражданство с генерал Михаил Скобелев (1843-1882), който е изиграл голяма роля за освобождението на Сливен и създаването на гимнастическите младежки дружества, включени в българската Земска войска. „При заминаването му (на генерал М. Скобелев - б.м.) на 15.V.1879 г. сливенлии му устройват тържествено изпращане. Това изпращане станало на хълма Ясъ-тепе - мястото на днешната Военна болница. Гражданството и духовенството излезли на тая височинка, където е била руската артилерия”. По-нататък се разказва за прочувствената прощална реч на генерала, като Симеонов цитира дословно думите му. След това Русчо Симеонов продължава своя разказ: „При свършване на тържеството, кочияшът на генералския файтон започва да впряга конете... В този момент млади сливенци се впускат към кочияша и не му позволяват да впряга. Започва се голяма разправия, дърпане на коне... и кочияшът с ярост се противи... Най-после на руско-български език са се разбрали, че не коне, а момчета ще теглят файтона... Няколко здравеняци сами се впрягат и подканват генерала да се качи... Трогнат от случая, той се качва на файтона. Много внимателно слизат от височината на тепето и слизат до бургаската „соса” (шосе - б.м.). Тук вече наново впрягат конете и става трогателната раздяла.” Оставям без коментар този спомен. Събитието е напълно достатъчно, за да може този обект да бъде посещаван като исторически.

   Преди повече от сто години, до 1944 г., в околностите на тепето е била провеждана спортната подготовка на гимнастическото младежко дружество „Юнак”. Оттогава до днес спортът в Сливен определено е претърпял развитие, за което красноречив пример са победите през годините. В продължение на десетилетия бяха изградени множество спортни съоръжения като стадион „Хаджи Димитър”, трасето за маратонско бягане, част от което е разположено върху „Ясъ тепе”, спортни зали, игрища, частен хотел и др. Това строителство достигна своя връх през осемгодишното кметуване на футболната ни легенда от САЩ’94 Йордан Лечков. През тези години бяха направени множество спортни обновления, нови игрища, голям частен хотел на кмета Лечков, разширен булевард до хотела с излишна сеч на множество дървета, тенискорт и т.н. Тази „революционна” метаморфоза ставаше за сметка на невинните граждани, които скандираха някога „Българи, юнаци!”. Градската инфраструктура бе превърната в сатурнови полета.

   В моето детство баща ми редовно ме водеше на футболни мачове и спортни мероприятия, които са оставили в мен трайни спомени. Един от спомените ми е, че на тепето винаги имаше множество запалянковци, които оттам наблюдаваха мачовете и лекоатлетическите състезания на стадиона. Не че липсваха места и билети. Поради този факт съвсем основателно се появи фолклорното наименование на височинката - „Хълмът на скъперниците”. Ярко е запечатан в съзнанието ми споменът за проведената в Сливен през 1969 г. Балканиада по лека атлетика и по-точно за дисциплините от дългите бягания. Забравил съм каква беше дистанцията, но със сигурност ми се видя много дълга и продължителна. Като зрители моите родители избраха по-добрите места за наблюдение, а именно един от завоите на трасето на самия връх на „Ясъ тепе”. Височината доста затрудняваше спортистите и наистина беше доста атрактивно да наблюдаваш надпреварата от това място. Спомням си много добре момента, когато турският състезател, вероятно получил някаква травма, изостана с почти цяла обиколка и организаторите го качиха на един мотор с кош марка „ИЖ” и го откараха към стадиона. За наша радост победител в състезанието тогава стана европейският шампион по лека атлетика, сливенлията Михаил Желев.

   През 70-те години на миналия век, на върха на тепето, беше изграден кръгъл басейн с дълбочина около 2 м, който през лятото в продължение на години се ползваше за лятна къпалня, от която за кратко се възползвах и аз. Днес останките от този басейн изглеждат доста зловещо и не са най-приятното място за съзерцание. През първите години след 10.11.1989 г. на този терен редовно се провеждаха кучешки боеве и залагания, за които всички знаеха, но властите не предприемаха необходимите мерки за тяхното прекратяване. Впоследствие тази хазартна дейност се премести другаде, кой знае къде. Години наред бяхме свидетели на разходките на някои от останалите живи „гладиатори”. Днес също се виждат „гладиатори”. И до днес басейнът е сборен пункт на наркомани, ако се съди по отпадъчните „артефакти“: спринцовки, разкъсани туби от лепило „Кале”, с което си подгряват „супите”. Пресъхването на устите им и влечението към алкохола водят до голяма консумация на вода или бира, чиито пластмасови и стъклени останки от бутилките са пръснати из целия басейн. Спринцовките преди години бяха разхвърляни навсякъде, но днес ми прави впечатление, че грижливо се почистват, с изключение на останките на подгряващите запалителни вещества.

   Дъното на този басейн е една печална длан, където близкото минало и настоящето ясно очертават безизходицата, за която имаме вина всички. Върху тази длан можеш да видиш спринцовки, натрошени стъкла, смачкани PVC бутилки, кучешки скелети, изпражнения от различни топлокръвни, неонацистки свастики, овъглени горивни материали, изолации от медни проводници, презервативи и т.н. Стените са малко по-оптимистичната страна от тази забележителност. По тях личат полуизбелели графити, появили се неочаквано преди години. Признавам, някои от тях съвсем не са лоши. Но колкото и да са добри графитите, всичко отива по дяволите, след като върху тях се появят свастики. Излизаме от басейна и отправяме поглед на юг. На няколко метра се намира металната ограда и боровата горичка на Военната болница. До тази ограда преди години местния козар израждаше бременните си кози. В този дух на мисли, може би плоският връх и храстите във времето са по-подходящи за друго име - „Кози родилен дом”. Обръщаме се на северозапад и на няколко метра от оградата, на места смътно личат бордюрите и очертанията на някогашното лекоатлетическо трасе. По-надолу то е превърнато в кална пътека. През храстите, от двете страни на пътеката, личат леговищата за баирска любов на открито, някои от които много успешно са трансформирани в нерегламентирани пространства за WC и строителни отпадъци. Каквато и да е формата на любов, столетия наред на това място, моногамна или хетерогамна, хомосексуална или хетеросексуална, народът простичко и ясно е дал другото не по-малко атрактивно име на възвишението - „Иби баир”. Днес за това свидетелстват множество „артефакти“ и полуприкритите сценки, случили се пред очите ни на тази територия. „Ясъ тепе” може да бъде наречено и „Балкан”, като се има предвид, че през годините се е превърнало в подходящо място за работа, лов и закрила на някои местни „поборници” педофили и ексхибиционисти, които фигурират в разказите на случайно преминаващи момичета. Всичко негативно, казано дотук, оформя другото лице на хълмчето - на едно не съвсем безопасно място и на място за уреждане на сметки от спортен и битов характер. Преди дни научих, дано е само слух, Господи!, че по време на своето кметуване футболистът Лечков е планирал „Ясъ тепе”, „Иби баир”, „Хълмът на скъперниците”, парк „Комсомолец”, парк „Юнак” да бъде изравнен със земята и да бъде превърнат в паркинг на стадион „Хаджи Димитър”.

Всеки квадратен и кубичен метър на планетата е уникален, стига до него да се намира най-висшето топлокръвно без корпоративни интереси и малко разум.

Януари 2013г.

* * *

 

   КРАСИМИР ДОБРЕВ е роден на 4 август 1962 г. в Сливен. През 1988 г. завършва специалност „Живопис” в Националната художествена академия в София при проф. Петър Михайлов.

   От 1990 г. до днес има повече от 15 самостоятелни изложби в галериите „Май” в Сливен, „Акрабов” в Пловдив, „Арт 36” в София, в община Кесариани (Атина), Kunsthaus Ressmmann - Манхайм (Германия), БУЛАРТ - Варна, XXL Gallery, София - „Автомивка” - техника на автоматичното писане - текст, в Националната художествена галерия - „Любителска авиация - тормоз за чужденци”, в „Аросита”, където показа изложбата „Стокхолмски синдром”... В края на 2012 г. художникът участва в кураторския проект на Петер Цанев „Библиотека”, представен в галерия-книжарница „София прес” и галерия „Дебют” в рамките на изложбата на СБХ „Идея за дом”.

   Сред по-важните групови изложби, в които участва са: Basement - Artists curate artists - my space в The Wheel Galery, Виена; Международен пленер по живопис Sokolica 2005 - Звечан, Косовска Митровица; donumenta - republic of bulgaria 2005 - фестивал на съвременното бъргарско изкуство в Регенсбург (Германия); Support systems („Поддържащи системи”) в Художествена галерия, Сливен; М-Tel награди за съвременно българско изкуство; plastic/conceptual - съвременно българско изкуство в галерия Test, Варшава и Вроцлав; MI ART - Милано; „Важно съобщение” - „Текстът в българското изкуство от края на 80-те години на 20-ти век до днес” в СГХГ; plastic/conceptual - съвременно българско изкуство, по случай приемането на Република България в ЕС, дворец Porzia - Виена и императорски дворец - Инсбрук; „Българска графика” - Grafik Museum Stiftung Schreiner в Бад Щебен, Германия, и т.н.

   Красимир Добрев е носител на наградите: „Най-добър млад автор” на сп. „Изкуство/Art in Bulgaria” (1995), Награда „Сирак Скитник” (1999, 2001), Национална награда „Христо Г.Данов” - издание за деца (2004), Людмил Станев и Красимир Добрев за „Малка нощна приказка”, издателство „Ателие 89” - Варна (2004), Награда за живопис от конкурса за съвременно българско изкуство на М-Tel за 2005 г. и др.

   През 1995 г. става член-основател на арт група „Диско 95” (до 1999); от 1998 г. е член-основател на арт тандем „Бафтинг” с Кольо Карамфилов. Автор е на сценографията на „Малка нощна приказка” от Людмил Станев, постановка Светлозар Гагов - Държавен куклен театър, Сливен, и на сценографията на „Немският посланик” от Иван Кулеков, постановка Валерия Вълчева - Народен театър „Иван Вазов”.

   Красимир Добрев работи в областта на живописта, графиката, хепънинга, пърформънса, илюстрацията, рисунката, сценографията и др. През 2007 г. специализира в Сите Интернасионал Дез’Ар в Париж. Доцент е по цветен етюд и сценография в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

 

baraban.bg ©

Top Desktop version