Николай Сираков: За да продаваме туристически продукт, трябва да сме достатъчно атрактивни

baraban.bg

Николай Сираков: За да продаваме туристически продукт, трябва да сме достатъчно атрактивни

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    От известно време Сливен има още един музеен обект. И макар доста граждани да не са забелязали това, импозантната сграда на текстилната фабрика, строена под ръководството на Добри Желязков (за някои сливенци останала като Затвора от детските им спомени) вече приюти няколко изложби. Сега е моментът да ги разгледате, все още безплатно...

   Ще припомним, че Община Сливен получи безвъзмездно сградата, която е държавна собственост и я предостави на културната институция. Какво се случи там за една година и какво предстои да се случи, разказва директорът на музея Николай Сираков.

   - Най-важното нещо, с което започнахме, беше прехвърлянето на музейните фондове от помещения, които не бяха подходящи за фондохранилища (мазета и други непроветриви и влажни помещения, неотговарящи на изискванията на закона) .

   - Имаше ли ремонт преди прехвърлянето?

   - Ремонт имаше, но бяхме облекчени в голяма степен от факта, че преди нас на първия и втория етаж от сградата функционираше бизнес инкубатор и помещенията са били вече ремонтирани по този проект. Трябва да благодарим на Регионалния център за икономическо развитие, които са осъществили проекта, още повече, че след изнасянето си те ни оставиха много от нещата, които биха могли и да отнесат – като климатиците например. Ние продължихме оттам нататък, като със собствени средства закупихме влагоабсорбатори и стелажи, монтирахме ги в помещенията и започнахме да пренасяме фондовете.

   Наистина, сега фондовете на музея са почти като експозиционни площи – всяка единица в тях е видима, което значи лесно достъпна, лесно обгрижвана. А  намерението на ръководството на музея е в определени дни тези помещения да бъдат откривани и за посетителите.

   - Хранилището трябва да отговаря на европейските изисквания. Освен влагоабсорбаторите, влагометри ще следят за нивото на влажност. Другото е, че създадохме фондови отдел, какъвто никога досега в музея не е имало. Трима от колегите-уредници са преназначени като фондовици. Паралелно с това започна цялостна инвентаризация, като едновременно се прави и оценка на експонатите. Тя е наложителна, понеже някои от тях, съхранявани в неподходящи условия, са изгубили културната си стойност. Тези, които могат да бъдат спасени, ще минат през реставраторското ателие, което също вече е в новата сграда. Идеята е металът, дървото, а и текстилните изделия, да бъдат обработени по подходящ начин. След инвентаризацията и приемането на предметите от фондовия отдел, ще предприемем и следващата стъпка, която е предвидена в Закона за културното наследство – комисия, включваща представител на министерството, да отчисли някои от предметите, изгубили качеството си на движими паметници на културата. Надявам се по този начин да изчистим нещата, защото има липси, включително неща, които са били откраднати още през 70-те години на миналия век и това не е отразено. И миналата година, знаете, бяха откраднати ятаган, пищов и нож от къщата на Хаджи Димитър и полицията не можа да ги открие, така че тези експонати за нас са изчезнали безвъзвратно.

   - След като досега не е имало хора, специално натоварени да отговарят за фондовете на музея, означава ли, че никой не е носил реална отговорност?

   - Уредниците от отделите на музея фиктивно отговарят за съответния отдел, но с материална отговорност не са били натоварени. Те не са приемали фонда на отдела и тъй да се каже, са отговаряли морално. Сега колегите-фондовици ще бъдат и материално задължени. Смятам, че сред най-важните неща в един музей са фондовете – умението ни да съхраняваме правилно и отговорно паметниците на културата. Не подценявам експозиционната или научно-изследователската дейност на музея, но фондовата дейност е в основата и на двете. Ние и да не успеем да покажем или интерпретираме по подобаващ начин това, с което разполагаме, по-важното ни задължение е да го оставим на поколенията след нас.

   Паралелно с тази основна дейност, ние работим и по социализацията на новия ни обект, като направихме и предлагаме на обществеността четири изложби – една, която беше показана най-напред в съдебната палата и наречена „Спасените реликви“, фотодокументалната изложба „Старият Сливен“, изложбата „Военните кореспонденти изпращат“, посветена на Руско-турската освободителна война и изложбата, посветена на Съединението на България. Работим и по концепция за постоянна експозиция. Вече сме подготвили и зала за работа с деца – много важна част в нашето виждане за бъдещите функции на Регионалния исторически музей. Нещо повече – предвиждаме във фабричната сграда да пренесем и музейната библиотека, като принадим към нея читалня и я отворим за цялата общественост. Ако си спомняте, сливенският музей получи дарение от проф. Крумка Шарова – тя дари своята библиотека на музея. Това е една много богата колекция от книги, която ще предоставим за ползване и от специалисти, и от всички граждани. Отделно, че книгите и много от експонатите би следвало да се дигитализират, за да могат да се ползват не само в Сливен.

   - А експозицията какъв период от време ще обхваща?

   - Обмисляме го, има различни идеи. Едната е експозицията да се оформи по нов модерен начин, като се актуализира хронологическият метод, който в тази си форма е доста остарял. Отделно, че хората сега не харесват неща зад витрини, искат да участват в музейната дейност – да пипнат, да направят нещо. Все пак да не забравяме, че всеки проект за нов музеен обект се съгласува с институтите на БАН, с Министерството на културата. Да не забравяме също, че Сливен е най-известен във времето като възрожденски център, известен е с хайдутството, а точно този период ние нямаме показан. Нашата идея е в експозицията, каквато и да е тя, да ползваме нови, интерактивни методи. Вече имаме добрия опит на колегите от Ямбол, които в сградата на безистена използват всички най-съвременни методи – аудиовизуални ефекти, 3 D възпроизвеждане на исторически сгради, събития, личности, туристически маршрути. В новата си сграда ние имаме запазени в сутерена автентични килии от времето, когато е използвана като затвор, с графити, издраскани по стените от затворниците. Това е част от историята ни, която може да бъде представена с манекени, подходящо осветление и озвучаване... Трудно и скъпо е, но няма как, трябва да вървим в тази посока. Ще стане постепенно във времето, като разчитаме на европейско финансиране, на проекти, финансирани от Министерството на културата и разбира се, на подкрепата на Община Сливен. Няма как с отпусканите ни бюджетни средства сами да правим това. Но имаме визията така или иначе тук да се оформи един огромен музеен комплекс, който включва съседния Национален музей на текстилната индустрия, близките два наши обекти – къща-музей „ Добри Чинтулов” и къща- музей „Сливенски бит”, както и крепостта Туида. Самата улица-подход към него – Великокняжевска – е улицата с най-възрожденски облик в Сливен.

   - Фабричната сграда има и един трети етаж, който засега е неремонтиран. Как го виждате в едно по-далечно бъдеще?

   - Виждам зали за работа с деца – защото това е най-важното. Музеят трябва да се отвори и не за един месец, както сега го правим, а през цялото лято да е достъпен за децата, а и целогодишно музеен педагог да работи с деца в музейните обекти, като паралелно с това да обикаля училищата. Музеят би трябвало да иде при училището, след като училището не идва в музея. Бихме могли да покажем на учениците различни филми, като преди това ги подготвим за тях. Мечтата ми е на третия етаж да обособим и конферентни зали за различни събития – научни конференции, кръгли маси, срещи. Там да посрещаме и много пътуващи изложби от страната и чужбина. Т.е. музеят да се превърне в един културен център.

   - Кога в годините може да стане това?

   - Не мога да кажа, то е процес. Някои неща ние вече правим. В къщата-музей на сливенския бит например, туристите могат да си направят снимка в традиционен костюм, там правим сватби и заедно с Държавния куклен театър посрещаме публика за техни постановки. Но музейното дело в света отиде далеч напред. Едва когато и ние станем достатъчно атрактивни, можем да говорим, че имаме готов туристически продукт, който да продаваме.

Интервюто взе

Йорданка Раданчева

 

baraban.bg ©

Top Desktop version