Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Един музей, който може да бъде и по-хубав

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

    Музеят на бойната слава в Ямбол е открит с възстановяването на портала–паметник на 29-ти пехотен Ямболски полк на 9 май 2013 г., в Деня на Европа. То май и само това е възстановено. Защото сградният фонд е доста очукан, както и двора на бившата казарма. Не че не е похвално делото на инициативния комитет за изграждането на този музей, още повече, че това е първият общински специализиран музей в страната. В двете експозиционни зали има снимков материал и документи за бойния път на 29-ти пехотен Ямболски полк, IV Конен полк, Трета пионерна дружина, вещи на ямболци, участвали в Балканските и двете световни войни, медали и ордени за храброст, огнестрелно и хладно оръжие, което е било на въоръжение в българската армия.

    В лапидариума (извинете, ама така са нарекли в сайта на Община Ямбол гробището на ужасните някога бойни машини в двора) могат да се видят въртолет и други по-тежки машини, няколко реставрирани танка Panzer IV, щурмови оръдия Sturmgeschutz III и уникалното самоходно противотанково оръдие  Jagdpanzer L 48, което е едно от шестте запазени в света, попаднало в българската армия, вероятно като трофей по време на сраженията в Унгария или в Австрия.

   Всъщност, такъв музей (или филиал на регионалния исторически музей) отдавна би трябвало да има в Сливен. Идеята тук бе подета много преди това да се случи в Ямбол, с много по-добра концепция, струва ми се и с много по-добри възможности за реализация, каквито предлага някогашният артилерийски полк, център на който е един от най-представителните военни паметници и който наскоро общината обеща да ремонтира. Да си призная, нямам интерес към разглеждането на „Манлихер“-и,  „Максим“-и, „Парабелум“-и и прочее престижни марки техника за убиване, но няма как да прескочим тази част от историята и хората, които са били принудени – по воля или неволя – да ги ползват. Още повече, че експозиция за военната история в историческия ни музей липсва, а пък доколкото забелязах, мъжката част от населението има интерес към нея. Голямо заничане пада в ямболския музей покрай очуканите ламарини, заедно с коментари, някои от които ми се сториха уместни – например, дали искаме да се харесаме на някого, че сме показали само западните танкове „Панцер“ или наистина никъде не са останали легендарните съветски Т-34, както ни уверява уредничката на музея... (Все пак в различните си  модификации и наследници те са и гръбнакът на българската армия.) В армейските поделения може и да не е останала нито една от излезлите от въоръжение машини (за спомен), но малка разходка из интернет-пространството убеждава, че в България доста хора са се сдобили с „танкче“, включително Т-34. А аз, като слушам военните, колко си обичали занаята, си мислех, че тези машини не просто ще ги има в музея, ами дори ще са в движение, дошли от поделенията, където ги пазят за историята и за младите войници. Е, все пак желязото има цена не само за циганите. Добре, че са колекционерите...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version