Австрийците и ние – колко много не си приличаме

baraban.bg

Австрийците и ние – колко много не си приличаме


 

 

  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Няма да ви занимавам с Виена от туристическите справочници – всеки, който отиде там дори за ден, ще види поне операта, някой от дворците и от безбройните катедрали и паметници. Не знам за колко време може да се усети живота в този град, но някои щрихи от него се натрапват и от пръв поглед:


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   АРИСТОКРАТИЗМЪТ. Той вее най-вече от сградите с безброй куполи и статуи по покривите. Повечето на по два-три века, с перфектно поддържани (и осветени вечер) фасади. Как успяват тези австрийци при толкова старина, като ние с две-три къщи-паметници на културата (от преди век) гледаме да ги съборим, преди да са паднали сами и да затрупат някого. Успяват явно като ремонтират, защото много често са опънати предпазни мрежи и фасадите я се боядисват, я, ако са от камък, се почистват. Аристократизмът вее и от виенчани, доколкото можеш да ги различиш в някоя от страничните улички – спокойни, без да бързат, без провесени торби с покупки.

   СПОКОЙСТВИЕТО. Особено вечер, когато се оттече потокът туристи, тишината и безлюдността по уличките с внушителни фасади от двете страни, докарват на атмосферата в някой тих нашенски балкански градец – например Котел. Град на пенсионери, го нарече някой (с допълнението, че ако пенсията ти случайно е под 800 евро, държавата ти я допълва до тази сума, в която е включила и 22 евро за билет за опера.) Дори и през деня, тук-там мяркащите се забрадки (бурки в интерес на истината не се виждат) не могат да нарушат усещането за спокойствие, което витае извън руслото на туристическия поток, течащ покрай дворците и най-престижните търговски улици, без да нарушава мира и тишината по бреговете си.

   СПОРТУВАНЕТО. По всяко време – сутрин, обед и вечер из града пробягват хора в спортни екипи. По улици, в паркове, по алеите на Хофбург, Белведере, Шонбрун, с тълпите туристи се разминават тичащите местни. Отделно са многобройните велосипедисти, със собствени или взети под наем колелета.

   УМЕНИЕТО ДА СЕ РАДВАШ. На слънцето, на тревата, на живота. Тази година, според местните, 30 април е бил първият истински пролетен ден. Стотици австрийци се изтягаха по тревата, дори без постелки, без да се страхуват от кърлежи или от простуда и без да се притесняват от околните. Изтягаха се и на другия ден, когато слънцето бе доста по-оскъдно. Въпреки това масово тъпкане, тревата е по-хубава отколкото където и да било в България.

ПРАЗНУВАНЕТО. В случая – на празника на труда Първи май. С манифестация – нещо, което на мнозина българи сигурно ще се стори много комунистическо. Да не говорим, че българите изобщо престанахме да отбелязваме Първи май по какъвто и да е начин – вероятно защото престанахме и да се трудим.

ОТНОШЕНИЕТО КЪМ ПАМЕТНИЦИТЕ. Та, след манифестацията на Първи май, австрийските синдикати организират празненство не къде да е, а около един от паметниците на Площада на героите – най-централното място на двореца на Хабсбургите, на днешното президентство и на цяла Виена – предполагам толкова почитано от виенчани, поне колкото ние в Сливен почитаме паметника на Хаджи Димитър. Представям си ако някой разпъне масичка с бира и наденички на тревата край Хаджията или се изтегне да се любува на слънцето... Ние сме свикнали пред паметника да стоят началници с ръце по шевовете и вероятно всяка показна човешка радост ще ни се стори кощунствена.

ТЕЛЕФОНИТЕ, ТОАЛЕТНИТЕ, КОНТЕЙНЕРИТЕ. След като всеки се сдоби с мобилен, ние масово ликвидирахме уличните телефони. Виенчани, кой знае защо, ги кътат – има ги начесто, работещи и с телефонен указател в кабинките. Тоалетните също са на често и по много във всички туристически обекти, напливът при тях е по-голям отколкото към който и да е от музеите в дворцовите комплекси и дори наоколо да не се вижда никакъв персонал, кой знае как винаги са чисти и винаги с тоалетна хартия. (Тук няма да споменавам за тоалетната в сливенския исторически музей, в битовата къща или който и да е друг туристически обект, които персоналът се срамува да посочи на туристите.) А за това, че около контейнерите и кошчетата за смет във Виена няма никакви отпадъци, дори не си струва да споменаваме – то се подразбира.

МАГАЗИНИТЕ ЗА СУВЕНИРИ. И ние решихме да печелим от туризма, но дори няма какво да предложим на туристите срещу парите, които искат да изхарчат. Не знам кой се е сетил, но във Виена изходът от всеки голям или по-малък музей  (а те са около 200 в града) минава през магазина за сувенири. И там за повечето туристи е също толкова интересно, колкото в самия музей.

   И за още много разлики сигурно може да се сети човек, а за прилики – по-трудно...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version