Какво може да видите в сливенския музей

baraban.bg

Какво може да видите в сливенския музей

falosЕротична бронзова игла за коса от тракийско погребение  

 

   През лятото на 2009 г., по време на редовни археологически проучвания на Попова могила при с.Трапоклово от екип на ТЕМП и Регионалния исторически музей в Сливен, под ръководството на Диана Димитрова, бе открита интересна бронзова игла. Тя представлява бронзова тел, която в единия си край е заострена, а в другия завършва с пластична фигура на фалос. Анатомичните подробности са предадени изключително подробно. Пластиката има и халкичка за окачване. Обща дължина на иглата е 16,3 см., като дължината на острието е 14,8 см., дължината на пластичната фигура на фалос – 3,4 см., диаметъра на фалоса е 0,55 см., диаметъра на халката – 0,6 см., а средния диаметър на иглата – 0,35 см.

   Иглата е погребален дар при погребение, по всичко личи женско, от ІІ в., което ще рече римската епоха в тракийските земи. Експонатът, който се намира в сливенския музей, поставя  въпроса: Какво прави такъв тип накит в погребение на жена? Като отговор допускам няколко тези, които ще се опитам да разгледам.

   Фалическият култ е засвидетелстван от най-дълбока древност. След преминаването на човешките общности от лов и събирачество към уседнал земеделски строй, с отглеждане на растения и добитък, се започва обожествяването на "плодородието", съчетаването на мъжкото с женското начало. Тази матрица се прехвърля върху целия свят - много от явленията и феномените се тълкуват като взаимодействие на "мъжки" и "женски" сили. В традиционното българско общество се смята, че дъждът опложда земята. Дъждът е активното мъжко, проникващо начало, а земята - женското, приемащото. В условия на патриархат, има наличие на "фалоцентризъм" - тоест фалосът символизира най-често силата, живота, структурата, реда. Може да е символ и на победа, късмет, фертилност. Много древни култури, вкл. индийската, месопотамската  и славянската, почитат фалоса под една или друга форма.

   Езикът, с който можем да реконструираме фалическият култ, е изкуството. Кодирането на култа става чрез атрибутите, предметите. Повишаването на знаковостта на предмета чрез рисунки, орнаменти, гравировки, скулптурна украса, задълбочава и конкретизира заложеното в предмета значение. В дадения ритуален контекст веща се реализира като знак на култура. Така, че в този накит  се съпоставя на опозицията  „природа – култура”. Бронзовата игла с фалос е свръхкултурен символ, но също така и знак на природното, на профанното, на сексуалността. Майсторът постига основния замисъл в тази опозиция от различни кодове – освобождаване от профанното, природното в човека и приобщаване му в културния свят.  

   Сексуалната освободеност е характерен белег за античния свят. Тя олицетворява природното, първичното в хората. Обществените нрави допускат такава свобода в поведението, от която дори съвременният човек би се притеснил. Древните римляни са в постоянен плен на похотта. За тях е характерно натуралистичното изкуство с подчертано еротично внушение. Успоредно с религиозния си характер, това изкуство представя и друга особеност в древноримското общество – реалистично представяне на начин на живот и мислене.

   В римската митология Купидон е богът на еротичната любов.Той е син на Марс и Венера и е смятан за един от най-могъщите богове, защото никой не можел да му се противи. Купидон е  най-почитаният древноримски бог, неизчерпаем източник за сюжети с еротичен характер за античните майстори. Най-ярки примери на древното еротично изкуство  намираме в унищожените римски градове Помпей и Херкулан. Те били разрушени след мощно изригване на вулкана Везувий през 79 г. Не е съвсем ясно какви точно са били целите на еротичните рисунки от Помпей. От една страна, има такива, за които е ясно, че са с религиозна цел. От друга обаче, над всяка врата в един публичен дом има стенни рисунки, които рекламират сексуални услуги. В Помпей имало още по-забавни неща – в тротоарите били издълбани фалоси и тестиси с цел да помогнат на посетителя да намери районите за забавления и удоволствие (т.е., проститутките); освен това тези фигурки служели и просто за украса! Да, според римляните, украсите от сексуални изображения били признак на добър вкус. В римското ежедневие Ерос е присъствал свободно. В графитите по стените  на къщите, помпеянците пишели имената на особенно усърдните проститутки. Все пак дори те имали табута – оралният секс. Такива сцени обаче също се показвали, само че в баните и то с цел да създадат комичен ефект. Честа украса около входовете, а и в самите къщи, били огромните фалоси, тъй като се смятало, че той носи късмет./ Корн В., 2005/  На новородените се поставяли фалически амулети за защита от злото. Мъжете носели такива също за здраве и за потентност. Това допуска, че фалосът от бронзовата игла е натоварен с подобно значение – за късмет, за плодовитост, за здраве, за излекуване от тежки болести, за скорошна сватба на притежателката си.

   В Римската империя са разпространени и фалически предмети, които имат практическо значение за притежателите си. Т.н. „олисбос” – изкуствен фалос, изработен от глина, дърво, камък или подпълнена кожа, е предназначен за самотните жени и лесбийките. Освен за удоволствие, изкуствените фалоси се използвали за дефлорация или за обреди за плодородие.

   Изобщо римските скулптури, художници и занаятчии имат неограничен размах на тематичния репертоар. Техният единствен критерий в работата е вярното натуралистично предаване на действителността./ Ваклинов Ст., 1973/

   Поставянето на такъв предмет като погребален дар в гроб на жена, допуска характерната за много религии ритуална форма на „свещен брак” – хиерогамия. Хиерогамията стимулира плодородието на земята и е незаменим атрибут в преходните състояния. Такова състояние е смъртта.  Така експонатът влиза в религиозния контекст, в който всички гробни дарове имат специфично култово и ритуално значение.

falos2

 

Николай Сираков,

археолог

baraban.bg ©

Top Desktop version