Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Масовите протестиza_evtin_tok_i_ne_samo

 

Много идеи за промени, но липсва най-важната

 

   Протестите срещу цените на електроразпределителните дружества съвсем объркаха правителството.  През последните няколко дни идеите за промени буквално валят. От обещание за възможно намаление на цената на електроенергията за битови нужди – до изваждане от електроенергийния микс на цените на скъпите топлоцентрали „Бобовдол” и „Марица-Изток”. Не мина без новини и вчерашният ден. Енергийният министър сподели с българите новата си идея за умни електромери, при това закупени с пари на ЕРП-тата.  Без колебание той обявя смяната на битовите измервателни уреди като важна крачка в либерализирания пазар. Но, ако тази идея може да накара бюрократите да повдигнат само едната вежда, то със сигурност другата ще ги накарат да си скубят косите. Защото наистина се иска особен талант и самоотверженост по балкански, за да предложиш едно частно търговски дружество, каквото е всяко ЕРП, да сключва договори със своите контрагенти посредством публични търгове по регламента на едноименния закон.

    Най-вероятно през идните дни ще има още нови идеи. Министри и чиновници ще продължат да ни затрупват с тях. С едничката цел – всеки от нас да забрави за най-простата и дори най-европейската идея – правото на избор на доставчик.

    Впрочем не са много, но всеки пак ги има, българите у нас, които правят този избор. Те са преди всичко млади – на по двадесет и някоя година и обикновено студенти в някоя западноевропейска страна.  Какво прави в такива случаи българският студент? Първата му работа е да проучи цените на квартирите, а втората – да избере своите доставчици: на ток, на газ, на интернет и телефония. А този избор никак не е лесен. Така например един студент в Лондон трябва да изчете дълъг списък с компании като Бритиш газ и Е ОН и по-малко известните Good Energy, Atlantic r Npower. От там нататък той трябва да избере  дали услугата да е пакетна, т.е. електричество и газ, или единична. После става съвсем сложно. След като е избрал фирмата, студентът трябва да посочи един от десетте възможни плана, съобразно предварително заявеното потребление. Всеки от плановете съдържа различни компоненти, като най-голяма е отстъпката при използването на по-висок процент възобновяема електроенергия. Крайният резултат в зависимост от потреблението,  са примерно спестени 50-60 лири годишно.  И най-важното – ясен годишен разчет за един от най-важните разходи в крехкото студентско домакинство.

    Ние – българите, обаче, нямаме този избор. Не ни стряска нито Третият енергиен либерализационен пакет, нито европейските директиви. Нещо повече. Макар вече от социалистическата партия да издигнаха крайното предложение – национализация, сред опонентите им така и не се намери някой, който да противопостави другата „крайност” – свободния избор на доставчик. И не защото има някакви технически препятствия – експертите добре знаят, че мрежите в други сектори – далекосъобщения, БДЖ и пр. отдавна вече са споделени и се ползват в пазарни условия.

    Просто никой у нас не иска на баир лозе. На никой и през ум не му минава, че поставеното в чл. 43 на Закона за енергетика – един лицензиран доставчик, територия с най-малко 150 000 души население и пр., е логическа конструкция, изградена с едничката цел администриране, а не обслужване на потребителите.

    Със сигурност обратното изкупуване на ЕРП-тата с последващо освобождаване на пазара на електроразпределение, няма да намали цената на тока.  Но пък ще остави избор на потребителя – на начин на плащане, на количество, на избирателно дневно и седмично потребление.  И не на последно място – на цена, вследствие от конкуренцията между доставчиците. А един грамотен и с възможност за избор потребител вече поставя под натиск не само своите доставчици, а и цялата система нагоре по веригата.

    Ще кажете, може би – това да ни е  проблемът!  А другите по веригата, наречена енергетика? А кой ще плаща загубите на НЕК, липсата на инвестиции за енергийна ефективност, скъпата газ и пр.?  Така е.  Но все отнякъде трябва да се започне. И това „някъде” едва ли е сложната система на разпределение и преразпределение на загубите в енергетиката.

    Защото всичко на  пазара започва от потребителя. А той вече е на улицата.

    И този път едва ли някой ще може да го залъже с по-евтин ток и добронамерени монополи.

  Пламен Даракчиев

 (16.02.2013)

baraban.bg ©

Top Desktop version