„Ангел клуб” или майсторството да сбъдваш мечти
Категория: Общество Посещения: 2568
"Часът на Ангел"
Фотограф
Юри Игошин
На фона на издишащи симфонични оркестри, издържани от държава и общини, на плачливи артисти, които мрънкат за държавна субсидия, има едно явление в българския културен живот, което не желаем да оценим по достойнство. Заради тесногръдие, задръстеност и фалшиво разбран патриотизъм. И ако кажем, че и днес има Апостоли в България, ще срещнем криви скептични усмивки. Особено ако се каже, че апостолската работа върши някой в ромското гето на Сливен, ама не по проект с европейски пари.
За Ангел Тичалиев и ръководения от него оркестър „Карандила” са чували всички, дори и тези, които го определят като чалга. „Карандила” вече са музикална легенда и едва ли ще имате щастието да чуете техен концерт в България. С тях свирят Горан Брегович, Милчо Левиев, Биг Джон, Селиа Мара, I-Wolf, Mardi Gras и много други, които кой знае защо на нас ни звучат по-престижно – вероятно защото не излизат от гетото. Едва ли други 11 български музиканти на куп са свирили във Виенската опера или в престижните европейски клубове, до който има достъп „Карандила”. Думата ми сега обаче е за апостолската дейност на Ангел с малките музиканти от „Карандила Джуниър”, за която разказва и документалният филм „Ангел клуб” на режисьорката Тамара Пещерска и операторът Андрей Рашев. Филмът от една страна проследява житейската историята на Ангел Тичалиев, а от друга - сбъдването на една мечта, която се изразява в първото излизане на децата в чужбина, за да изсвирят първият си концерт във Виена. Колко е дълъг пътят от циганското гето до световната музикална столица? Авторите на филма смятат, че е много повече от 1 400 км.
Разтревожен от това, че 12-13 годишни деца уж ходят на училище, а не знаят да умножават, Ангел решава да направи нещо. През 2007 г. събира около петнадесет от тях – наследници на музикантски фамилии от мизерния квартал с емблематичното име „Надежда” и започва да ги обучава. Подарява им любовта си към музиката и перспективата да станат професионални музиканти, а разбира се и много от времето си, от парите, които е спечелил и от музикалните инструменти, които е събрал.
„Карандила Джуниър” впрочем вече два пъти свири във Виена - на ежегодния фестивал за балканска музика Balkan Fever и в престижния Ost klub – само като спирка от лятното им европейско през Унгария и Германия. Посрещат ги с удивление и възторг. Все още свирят на различни фестивали и прояви в България, а покрай премиерата на филма се представиха и в Sofia Live Club в НДК, и в родния си Сливен.
„Карандила Джуниър”, разбира се, са и естественото попълнение на големия оркестър „Карандила”. И докато държавата и различни клубове все още се чудят как да осигурят приемственост в културата, спорта, как да пресекат неблагоприятните тенденции в развитието на младите хора в България, Ангел го е направил сам. И ако все още можете да видите и чуете младите музиканти да свирят някъде на открито и безплатно и ги подминете, имайте предвид, че някой ден някой прозорлив чужденец ще ни обясни каква точно музика изпълняват и защо са такава ценност за света – и щи ни предложи билети, за да се докоснем и ние до тази ценност.
"Карандила Джуниър"
Йорданка Раданчева