Честит празник!

baraban.bg

Честит празник!

stena   Ако питате какъв празник, сигурно сте под 25. И за 10 ноември 1889 г. – денят, в който след Берлинската стена падна и Тодор Живков (заедно с много задръжки) - знаете от недомаслените щрихи в края на някой учебник по история. До който урок не сте опрели, защото освен в края на учебника, е и в края на учебната година.

   Ако преди 20 години се кажеше „Честит празник!” на 9 септември, никой нямаше да пита какъв празник, щото той си беше най-големият. За 20 години празникът 9 септември се забрави, но 10 ноември не можа да стане празник. Причината - че и той като 9 септември ни беше подарен, а пък за разлика от 9-ти, нямаше кой да ни задължи да празнуваме 10-ти.

   Блоговете на уж мислещи млади хора са пълни с твърдения, че и с приложен доказателствен материал, как преди 20 г. се живеело не само по-сигурно, но и по-хубаво. Това е, защото са отгледани от бабите си, на които със сигурност преди 20 години им е било по-хубаво, защото още не са били баби.

   Аз също имам хубави спомени от социализма, от чавдарските и пионерските си години, но не заради него, а въпреки него. В спомените ми са и завистта, ако срещнеш някой уредил се връзкар, гордо да крачи към къщи, нарамил нанизана връв с рула тоалетна хартия. Също дългите опашки за маслини няколко пъти годишно, на които трябваше да стоя с часове, защото майка ми нямаше време, бананите за  Нова година, които винаги свършваха преди да    ми дойде редът и можех да занеса вкъщи в най-добрия случай портокали, вафлите и детските закуски от по 5 стотинки, с които мина детството ми и за които няма да кажа с постсоциалистическа носталгия, че бяха по-вкусни от сегашните, защото не бяха. Но всичко това са само детайлите, основното е онова полуидиотско положение, до което ни бяха докарали – да не можеш да напишеш съчинение за Родината или майката, без да споменеш, че те съществуват единствено благодарение на Партията, да критикуваш Иван Вазов че не е комунист, а Иван-Асен - че бил цар.

И вярно, че всички съществувахме според положението си спрямо Партията – едни по-близо и по-уютно, други по-далеч и ако Партията каже – без градско жителство, без жилище, без висше образование (виж, само без работа не, защото такава беше партийната политика). Казвате, че сега не е по-различно? Е, поне има повече Партии. И ако не ти харесва тук, можеш да си вземеш дърмите и да се спреш на другия край на света. Не харесвате днешните вестници? Ами можете ли само за час да се насилите да четете „Работническо дело”? Не ви харесва потокът информация за убийства, изнасилвания, грабежи? Щеше ли да ви хареса, ако съседът ви е убит, но никой не споменава за това, защото при социализма убийства няма?

   Преди двайсет и няколко години самодейците от един танцов ансамбъл им се случи да идат на турне в няколко западни страни (имаше и такива случаи – нали трябваше да разнасяме социалистическото изкуство по света). Върнаха се и заразказваха как са ги посрещнали и какво са видели: учудили света със социалистическите културни достижения, на концертите хората на ръце ги носели, но не всички могли да се доредят до залата с концертните им прояви. Под мостовете видяли скитници, просяци и други жертви на капитализма. После, по време на другарската почерпка се поотпуснаха дотам, че ръководителят им да признае: Абе и те си имат някои хубави работи. Мисля си, че ако за два дни се върне социализмът - с магазините, услугите, транспорта, събранията за отчитане на социалистическото съревнование след работа, нямаше да хареса не само на двайсетгодишните, но дори и на техните баби. С хубавото бързо се свиква. Него дори преставаме да го забелязваме. С лошото, което избуя покрай натрапената ни след 10 ноември слободия, не се свиква, а и не трябва. Но заради наш Иван не би следвало да намразваме и Свети Иван. Т.е., празнувайте!

Йорданка Раданчева

На снимката: Част от Берлинската стена в София     

 

baraban.bg ©

Top Desktop version