Културата на приемствеността в културните институти
Категория: Сливен на гражданите Посещения: 2249
След дни Сливен ще отбележи 100-годишнината на Регионалния исторически музей и 135 години от началото на музейното дело. За добро или за зло, последните близо 40 години музеят е ръководен от един човек – доскорошният директор Георги Кюпчуков. От 8 юли т.г. той вече не е директор, новият директор е Николай Сираков. Три месеца по-късно Георги Кюпчуков няма да участва дори като зрител в инициативите по повод честването на музея и музейното дело – това, впрочем, се смята за нормално в България.
Не е нормално обаче, когато идва нов директор – и то в институция, специализирана да архивира и съхранява миналото – да няма най-елементарно приемане и предаване на длъжността между стария и новия директор. За това, разбира се, е добре да има заповед на принципала – в случая кмета на общината – но дори и да няма, най-нормалното нещо дори и за нас, които не сме в тънкостите на административните практики, е бившият и настоящият ръководител на институцията да се срещнат и разговарят. Нещо повече, според Георги Кюпчуков, в Сливенската община изобщо няма практика на приемане и предаване на материалните ценности при смяна на директор на културна институция.
На пресконференция Георги Кюпчуков изрази огорчението си, че вместо приемане и предаване на длъжността, е назначена проверка на музея за периода 1 януари 2012 – 30 юни 2013 г., през което време той все още е бил директор, но не е известен да присъства при проверката, за да бъде в помощ на проверяващите, като им предостави конкретни документи и обяснения. Според него това са и причините да се стигне до някои неправилни констатации, който бяха и разпространени в медиите още като предварителен доклад на проверяващите от вътрешния одит на Община Сливен (Виж ТУК).
Ето какво в констатациите, според Георги Кюпчуков, е неприемливо или не отговаря на действителността :
Че в Регионалния исторически музей няма създадена финансова система за управление и контрол. Такава система съществува и тя успешно работи. Всички заявени разходи преди да се извършват, внимателно се преценяват от директора доколко са законосъобрази, доколко с тяхното извършване ще се подпомогне изпълнението на основните годишни задачи и стратегическата задача на музея, дали е налице финансов ресурс за тяхното реализиране. На фона на оскъдния годишен бюджет на музея се е провеждал строг режим на икономии - ток, вода, телефон, домакински и административни разходи. „Смея да твърдя, че музеят е единствения културен институт в града, който винаги успешно е завършвал финансовата година, без да излиза в бюджетен преразход. При това без да се пречи на изпълнението на основните задачи, залегнали в годишния план“, каза Кюпчуков.
Че не е извършвана проверка на наличността на финансовите средства (ако се е извършвала, то счетоводителят-касиер би следвало да проверява сам себе си)
Че с вътрешни правила не са определени лица, който да отговарят за финансовите активи – тези задължения са вписани в длъжностните характеристики на всеки служител, както и в правилника за вътрешния ред.
Че има пропуски в инвентаризацията.
Неправилна е констатацията, че е нарушаван Законът за културното наследство по повод оценка на музейни ценности.
Тенденциозна е констатацията за преразход при ползването на служебния автомобил.
По отношение изрядността на договорите между музея и експедиция ТЕМП за извършване на археологически разкопки, то те са едни и същи от 2007 г. насам, като се променят само параметрите. В предишни години проверки по тях са правени и не са намирани нередности.
За неточности в договора с фирма, чиито услуги е ползвал музеят.
Според Георги Кюпчуков, констатациите са такива, каквито са били и при предишни проверки, пропуските - каквито биха били намерени във всеки културен институт. Той съзира тенденциозност в начина, по който е извършена проверката и в начина, по който бяха огласени констатациите в предварителния още доклад.