Паметниците на културата в община Сливен и тяхното опазване

baraban.bg

Паметниците на културата в община Сливен и тяхното опазване

ul._Pleven__5   Както в много области, така и в областта на опазване на историческите и културните паметници, оцелели през вековете, специално в община Сливен (и в област Сливен, като изключим донякъде Новозагорско) липсва дългосрочна политика. Оправданието е липса на пари, но истинската причина е липса на заинтересованост и разбиране за необходимостта да опазваме миналото, като основа за национално самочувствие и база за развитие на културния, историческия, религиозния, винения и всякакъв вид туризъм.

   На 8 ноември т.г. се състоя първото заседание на Обществен съвет за закрила на културното наследство към Община Сливен. Той се появи в резултат на внесена в общинската администрация подписка на граждани с искане да се изпълни чл. 17 от Закона за културното наследство. Според закона, Обществен съвет за закрила на културното наследство се създава като съвещателен орган към кмета и подпомага общината при изпълнение на функциите й по организирането и координацията на общинската политика по опазване на културното наследство. Общественият съвет в Сливен, според приетите правила за работата му, има за цел да подпомага реализирането на широк обществен дебат на идеи и промени в областта на културно-историческото наследство и визията за най-успешното му представяне. Той изработва предложения и препоръки и подпомага дейността на общинската администрация в организиране работата по идентифициране, опазване и социализиране на културно- историческите ценности.

   Предстои Общественият съвет да приеме програма за работата си през 2014 г. Предложенията, които ще бъдат включени в нея са предложения на гражданите на Сливен, споделяни и обсъждани по различни поводи години наред. И вие може да направите вашите предложения, като постинг след този материал или на електронната поща на сайта.

   Разбира се, преди да опазваме нещо, трябва да знаем кое е това нещо. В резултат на обществения интерес, преди около година на сайта на Община Сливен (в раздел Култура) бе публикуван Регистъра на паметниците на културата в община Сливен - първоначално във вариант отпреди промяната на голяма част от имената на улиците в началото на 90-те година на миналия век. Тогава в списъка фигурираха 337 паметника. Наскоро списъкът претърпя известна актуализация – улиците вече са с новите си имена, като понастоящем (поне във варианта, публикуван в сайта) в него са 349 паметника (включително 111 в село Ичера). В рекламата на историческите забележителности в Община Сливен обаче, пак в раздел Култура, е отбелязано, че на територията на Община Сливен има регистрирани 475 паметника на културата.

 

За паметниците на културата в общината и за дейността по тяхното опазване през последните години, е разговорът ни с Ваня Шишкова, началник на отдел „Образование, култура и вероизповедания“ в Община Сливен.

-         Г-жо Шишкова, ще се съгласите ли, че има полза повече хора да се вглеждат в културното наследство на Сливен?

-         Несъмнено. На практика то може да стане чрез гражданските сдружения, защото тази дейност също е в интерес на гражданското общество. Участието на гражданите може да става и чрез клубовете „Родолюбие“ или „Млад краевед“, каквито има в много училища.

 

-         Колко в крайна сметка са регистрираните паметници на културата в Сливенската община?

-         Казвам ви официалните данни в момента: 475 паметника на културата, от които 84 археологически, 90 исторически и над 300 архитектурни.  

-         Т.е., актуални са числата в рекламата на историческите ни забележителности. Това означава, че регистърът, до който гражданите имат достъп, не е пълен - още повече, че според същата реклама, 20 от нашите обекти имат статут на национални паметници на културата, докато в публикувания списък могат да се изброят девет. Като отчетем повторението на обект „Къща, в която е живял Съби Димитров на ул. Ст. Курдов №27“, записан под номер 84 и под номер 237, остават осем паметника с национално значение. Не би ли следвало гражданите да имат достъп до актуалния към момента списък, за да са наясно кои сгради са под закрила на държавата?

-         Да кажем, че публикуваният списък не е съвсем пълен… Но смятам, че основните недвижими паметници ги има в сайта – защото интересът на обществеността е основно към архитектурните паметници. Към тях основно е и ангажиментът на общината. Разбира се, необходимо е списъкът с паметници в регистъра на сайта на общината да бъде актуализиран.

 

-         Това може да стане лесно, но нека поясним и как една сграда или друг обект, които пък нямат статут на паметник на културата, могат да го получат…

-         Текстовете в Закона за културното наследство препращат към една специална наредба - за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в Националния регистър на недвижимите културни ценности. Там е разписана цялата процедура. Но самото предложение за вписване на един обект като паметник може да излезе от областни управители, общински органи, физически и юридически лица, независимо дали те са собственик на обекта. Самият процес е доста сложен и включва няколко етапа – на идентифициране, деклариране и предоставяне на статут.

 

-         Повечето вписвания в сливенския регистър са от 1965-66, 1975-76, 1987 г. Кога за последен път са правени вписвания?

-         Мисля, че през 1995-96 г. Нови вписвания, като изключим придобиването на национален статут на къща „Миркович“, не са правени.

 

-         В общинския регистър липсва единственият по-монументален паметник на културата от времето на траките – гробницата в с. Калояново – защо?    

-         Калояновската гробница е в регистъра. Ние друг монументален паметник от тази епоха нямаме. Но е срамота, че този паметник от години стои без металната врата, с която беше затворен. Мисля, че Историческият музей следва да се погрижи за това.

 

-         Толкова по-наложително е значи списъкът, публикуван на общинския сайт да бъде допълнен, защото дори и специалистите в Регионалния исторически музей не знаят, че Калояновската гробница е в него. Но от археологическите разкопки съвместно с експедиция ТЕМП имаме и още едно достатъчно монументално съоръжение – крепидата около сваления могилен насип до Старо село. Смятате ли, че е добре тя също да намери място в регистъра?

-         Нека това кажат специалистите…

 

-         В регистъра не е и съществуващият интересен обект на Сливенските минерални бани – баня, която сливенци наричат Римската, но всъщност във вида, в който съществува днес, е от късния османски период…

-         Така е, на Сливенските минерални бани нямаме регистриран паметник на културата. Съгласна съм, че тази баня би следвало да е в регистъра.

 

-         Тази година в Сливен пребивава група от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) – с каква цел?

-         Тази година в Сливен на два пъти пребиваваха работни групи от НИНКН. Най-напред по наше искане, за обследване на един имот-общинска собственост и втори път също за обследване, по искане от собствениците на друг обект, който е в много тежко състояние. Специалистите трябваше да установят състоянието и да дадат предписание за опазване на имотите, от които за единия има много дела, а при другия – много собственици. Предстои специалистите от института да се произнесат отново за статута на целия ансамбъл от десетина къщи – паметници на културата около улица „Плевен“, за някои от които има искане от собствениците да бъдат извадени от регистъра. Проблемът при много от частните имоти-паметници е, че имат много наследници.

 

-         Според Вас кои от собствениците на паметници на културата ги поддържат най-добре – общината, религиозните институции или частните лица? 

-         Зависи от конкретния собственик. Има и частни собственици, които много добре поддържат и се грижат за обекти-паметници на културата. Такива примери имаме в Сливен. Но обектите, които са общинска собственост, ние поддържаме. Тази година имаше ремонт на къща „Миркович“, а миналото лято – на галерия „Добрович“  (Узуновата къща). Община Сливен има намерение да поиска преразглеждане на регистъра с паметниците на културата в общината, но това е един дълъг процес, свързан и със средства.

 

Разговора води

Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version