Следпразнично

baraban.bg

Следпразнично

   Отмина поредният празник, на който стотици биха се гордели да се наредят пред паметника на Хаджи Димитър – може би най-популярния символ на Сливен, негова емблема. И се редят – който се е домогнал до това право, други пък показно поднасят цветя. Патриотизъм вее около паметника. До следващия празник.

   За наблюдателните сливенци обаче, които не се вторачват само в официалните лица, срам и позор вее около паметника – от десетилетия вече. Постаментът, над който се виши легендарният войвода, говори красноречиво за лицемерния патриотизъм на управляващите и нещо повече - за отчуждението на гражданите от техния град. След като търпят това състояние в най-представителното пространство – счупените стъпала, по
които се изкачват до подножието на обелиска, разкъртената каменна настилка. Поднасящите цветя трябва да гледат в краката си, за да не се прострат по корем пред героя – такова обожание той не изисква. И това продължава празник след празник. Винаги нещо пречи да се извършат елементарни дейности, винаги има по-важни неща. А и никой не пожела да премахне пейките зад паметника, от които пенсионерите (които знаят кой е Хаджи Димитър) съзерцават дъното на войводските потури, а тълпите роми, чакащи роднините си да излязат от съдебните зали и не подозират, че водят междуфамилните си спорове под символа на Сливен.

  

   По делата им ще ги познаете, казва Библията. По символа му ще го познаете, е валидно за Сливен. Чакаме сега Старият бряст да стане „европейско“дърво и да ни „возвиси“. Само че той е природа и единствената ни заслуга е, че не сме го отсекли. Не сме го култивирали, затова няма и как да е паметник на културата ни, както някой вече предложи. Паметникът на Хаджи Димитър обаче е. И показва културата на днешния Сливен, наследил паметника в съвсем различен вид от онези сливналии, които вече ги няма.



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version