Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Стефан Христов и „Свети Георги Победоносец“

   Мисията ни е да правим община Сливен по-добро място за живеене – това пише във фейсбук страницата на сливенското сдружение „Свети Георги Победоносец“. То се появи в публичното пространство преди около година и напоследък е едното от май само двете, работещи с такава мисия. Т.е опитващи се да променят на практика, за разлика от стотиците НПО-та, регистрирани с подобна цел на теория. А Стефан Христов стана публично познат като лице на сдружението, след като, между ръководенето на собствения си бизнес, успява и да участва в повечето значими за града и общината форуми. 

 

Г-н Христов, хората, които сега са в сдружението, видяхме най-напред около протестите срещу високата цена на тока миналата зима. Тогава управляващите се измъкнаха с обещания за някакво намаление. Оттогава, при същото потребление, моята сметка за ток порасна доста. А Вашата?

- Моята също. Всички видяхме как ЕРП –тата правят своите игри и всичко в България продължава да е един цирк. Чрез медиите тогава се насади в главите на хората, че тези протести са платени, че са на БСП и само за да съборят Бойко Борисов от власт. Мога да гарантирам, че специално в Сливен не сме взели стотинка от някой. Излязохме на площада спонтанно и протестирахме затова, че наистина сме ощетявани от енергодружествата. Да, нещата със сдружението тръгнаха след тези протести. Няколко души решихме, че тази енергия не трябва да бъде изгубена. Гражданското сдружение „Свети Георги Победоносец“ регистрирахме малко по-късно, през лятото на миналата година. Това май е единствената законна форма да се представиш пред държавните органи или където и да било.

Сега пак се говори за увеличаване цената на тока...

Задържането на цената определено е бомба със закъснител, която рано или късно ще изгърми. На всички е пределно ясно, че цената ще се увеличава. И проблемът не е в това, а в доходите на българина – особено българина от провинцията, понеже държавата се раздели на София и всичко останало.

 

Като резултат пак на миналогодишните протести, станаха модерни едни уж обществени съвети, чрез които да се чува думата на гражданите. Такъв съвет се афишира и в Сливен. Вие също участвахте – докъде беше там работата?

- Даже бях инициатор за този съвет, с идеята той да бъде коректив на властта. Но още на първото събиране, наред с „Еколанд“, „Милосърдие“, „Днес“, се яви и сдружението на бившите военни, с настояването кметът да оглави обществения съвет. Т.е. опитаха се да опорочат самата идея за подобен форум. Опитите впрочем са това движение, което изцяло подкрепя кмета, да бъде представено като изразяващо гражданския глас на Сливен. Ние се оттеглихме, тъй като идеята бе решенията, които се вземат там да са в помощ на Община Сливен, а не кметът да прокарва през тази форма свои виждания, които после да представя като решения на обществения съвет. Пак ние се опитахме и направихме първите срещи с депутати.

 

Идеята бе такива срещи да има всеки първи понеделник от месеца. Но смятате ли че те биха били полезни? Защото досегашни подобни срещи просто са давали още една трибуна на народните ни представители да се похвалят...

Биха били полезни, ако наистина се правят всеки месец, за да могат нашите избраници да дават и някакъв отчет за работата си между две срещи. Ако те са регулярни, гражданите може би ще свикнат да участват в тях, да задават спокойно своите въпроси и да получават информация какво и как ще се върши. Но понеже ние спряхме да ги инициираме тези срещи, няма кой да ги организира. А не ги инициираме, защото ни подразни фактът, че отново някой иска да ги оглавява. Ако искаме да се срещаме с депутатите, ще го правим без посредник.

 

От Гражданско сдружение за Сливен също обявиха, че няма полза от така организирани псевдограждански инициативи. Те се опитват да прокарват свои предложения през комисиите на общинския съвет...

Това и ние правим. Активно участвахме в работата на комисиите, когато изготвяхме предложението си Община Сливен да създаде отново предприятие „Комунални услуги“, вместо да търси отделни изпълнители на дейностите сметосъбиране, сметоизвозване, озеленяване и пр. Продължаваме да твърдим, че такова предприятие на Сливен е нужно. Всеки ден във фейсбук излизат материали за безобразното състояние на града – преливащи от смет контейнери, никакви тревни площи. Въпреки, че за тези дейности отива едно от най-големите пера в общинския бюджет. Нито кметът, нито общинските съветници пожелаха да ни разберат – предполагам, че защото от тези пари отиват и в партийни каси. Отделно, че подобно предприятие ще създаде работни места за ромите, които са масово безработни. Към него могат да се сформират една-две бригади за ремонт на тротоари и други поддържащи дейности, от каквито градът очевидно изпитва потребност. Ние имаме и конкретни предложения къде какво трябва да се свърши – едното е да се затворят с някакви ограничители всички съществуващи велосипедни и пешеходни алеи, по които сега в „Дружба“ и „Сините камъни“ масово се движат автомобили. Подобно е положението под долната станция на лифта, където автомобили масово се качват до чешмата. Общинско предприятие, извършващо няколко вида дейности по поддръжка на градското пространство, е показало своята ефективност в миналото, когато Сливен беше далеч по-добре поддържан и е получавал отличие като най-чист град на България.

 

През последната година следите работата на общинския съвет. Има ли, според Вас, гражданският натиск някакво въздействие за решенията, които гласуват съветниците? Ако трябва да дадем пример с решението им за размера на техните заплати – явно не, въпреки гражданския ропот...

Ако трябва да бъда честен – това не е общински съвет, а цирк. В него се подвизават малко актьори и повече статисти. Половината разчитат на кмета, за да бъдат назначени някъде на работа техни близки и приближени. Ние излязохме вече с няколко декларации срещу шуробаджанащината, но нещата продължават да си текат все така. Отхвърлят наши инициативи – за общинско комунално предприятие включително – с мотива, че няма пари, че общината затъва. Сливен наистина е далеч назад от всички останали градове, но далеч напред по размер на заплатите на съветниците. Ето, затова казвам, че са циркаджии. Повечето са затънали в конфликт на интереси и затова не смеят да опонират на колегите си от други политически групи или на администрацията.

 

Има ли изход от тази въртележка – управляващите да нагласят правилата, по които да управляват?

- Подкрепихме подписката за въвеждането на мажоритарен вот и смятаме, че натискът за въвеждането му трябва да продължи. Докато в политиката не влязат хора с морал, на които им е жал за Сливен или за страната, няма да тръгнат нещата. Изходът е в постоянния граждански натиск. Има и начини броят на нашите общински съветници да бъде намален наполовина. Тогава мажоритарният вот ще е по-лесно приложим.

 

За власт ли се борите или за възможността да сте коректив на властта?

- Нямам амбиции да се занимавам с партийна дейност, макар че бях канен от партии. И макар че всички пътища човек да влияе на вземането на решения, касаещи неговата общност, законово водят към партия. Но доколкото съм контактувал с нашите общински съветници съм се убедил, че решенията им не са ръководени от интересите на града и на гражданите, а на тяхната партия. Това е неприемливо за мен. Така или иначе, за нашето сдружение нещата се ограничават до Сливен, защото ние не се стремим към национално представяне и нямаме намерение да се прикрепяме към партия. Ще подкрепяме всяка идея, която е в полза на гражданите, независимо от кого е представена. Но разбира се, в сдружението има място за хора от различни партии, които имат амбиция да се занимават с политика – няма да пречим на това и ще ги подкрепяме в добрите им начинания. А за мен поне пътят е ясен: протести и пак протести срещу всяка несправедливост или неправилно решение.

 

Кое е най-належащо да се промени в Сливен?

- В Сливен всичко е належащо. От десет години градът не върви напред, а назад.

 

Има ли изход?

- Изходът е в кмет, който да милее за града. Което значи да се правят разумни проекти с разумно харчени пари. Не може един кубик бетон насвободния пазар да струва 90-120 лв., а в европроекта да е от 500 до 1 000 лв. Примерите са десетки. Санирахме преди години детски градини за 2 млн. лв., а после се построи нова детска градина за 1,2 млн.

 

Истината е, че много неща зависят и от гражданите. Затова да попитам – ще направите ли и тази година конкурса за най-красив двор или тераса в Сливен?

- Да, тази година конкурсът, който инициирахме миналата година, ще бъде на два етапа – пролетен и есенен, тъй като цветя тук виреят през по-голямата част на годината. И освен това го обогатяваме с категорията за междублоково пространство. На няколко места в града вече имаме много добри примери как хората могат да преобразят пространството около жилищата си. От края на април ще приемаме снимки на участиците в конкурса на електронната поща на сдружението.

Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version