Памет за Васил Гендов и Стефан Македонски

baraban.bg

Памет за Васил Гендов и Стефан Македонски

   Покрай предизборната суматоха, почти незабележимо за сливенци  премина откриването на две паметни плочи – на бащата на българската кинематография Васил Гендов и на създателя на Държавния музикален театър Стефан Македонски. Поставени от двете страни на паметния знак за композитора Мишо Тодоров, на входа към читалище „Зора“, те бележат паметта за тези положили се в основите на българската култура творци. Триадата забележителни личности се появи благодарение на отдавнашния радетел за повече памет, скулпторът, педагогът и общественикът Николай Султанов.

   - Г-н Султанов, имаше ли конкретен повод точно сега да се появят тези паметни плочи?

   - Не конкретен повод, а отдавнашно мое желание и намерение бе осъществено. Аз съм набелязал за себе си някои личности с голям принос за Сливен (независимо дали са родени в града или не), чиито имена следва да бъдат запазени за поколенията. И мога да кажа, че една значителна част от тях вече получиха своите паметни знаци – например Михаил Чайковски (на улица „Великокняжевска“), Мишо Димитров, Петър Дамянов и Константин Шарков (в Клуба на дейците на културата), Добри Загоров, Иван Гюзелев и Панайот Пондалов (в зала „Асеновец“), Симеон Султанов, Продан Таракчиев и други летци, д-р Константин Пашев и още неколцина.

   - Работейки над паметните плочи, вероятно сте потърсили повече информация за Стефан Македонски и Васил Гендов. Научихте ли за тях нещо, което е по-малко известно на широката публика?

   - И за двамата може би в национален мащаб се знае повече, отколкото тук. Макар че Васил Гендов ако вземем, и по бащина, и по майчина линия си е от Сливен. (Истинската му фамилия е Хаджигендов.) Малко се знае например, че той е не просто от артистична фамилия, а може да се каже – от артистична династия. 

Иван Попов – един от създателите на Народния театър, му е вуйчо. Елена Снежина е негова леля. Тя е омъжена за Атанас Кирчев, който също е завършил драматическо изкуство в Русия. И те двамата са сред основоположниците на Народния театър „Иван Вазов“. Тяхната дъщеря Олга Кирчева е една от най-изявените ни актриси. С рода Хаджигендови са свързани режисьорът (и писател) Николай Фол, режисьорът Стефан Сърчаджиев. Самият Гендов, след като завършва гимназия, отива да следва актьорско майсторство във Виена, тъй като от 7-годишен е запленен от киното. Тогава гледа първата кинопрожекция в Сливен – в читалище „Зора“ гостува пътуващото кино на един хърватин. Над филма си „Българан е галант“ започва работа когато е едва 19-годишен. Доколкото знам, премиерата му е на 13 януари 1915 г. и тази дата се смята за начало на българското кино. В този филм той е продуцент, режисьор, актьор и всичко, което е около един филм, без оператор, понеже не може сам да се снима. Малко известни са и фактите около неговата съпруга. Тя се казва Иванка Иванова и е родена в квартал „Ново село“ в Сливен. Учела е във френския колеж в Пловдив. Била е 16-годишна, когато изтегля всичките си пари и ги дава на Гендов, за да прави филма. Създават фирмата „Гендов-филм“, както и втория филм – „Любовта е лудост“. С получените пари двамата следват в Германия, където тя вече е Жана Гендова. Под името Жана Дорит играе в два германски филма и на практика е първата българска професионална киноактриса. Синът им Димитър пък изпълнява всички детски роли в следващите, общо 15 филма.

   Малко вероятно се знае и друго – че на Васил Гендов (и донякъде на случайността) дължим запазването на родната къща на Васил Левски. Било е в началото на 30-те години, когато Гендов отива в Карлово, за да направи предварително проучване за филма си „Бунтът на робите“, посветен на Левски. Влязъл в градското кафене и веднага към него се приближил един от градските „кибици“ – да разбере що за човек е дошъл. Гендов споделил, че ще прави филм за техния велик съгражданин, на което човекът казал „Няма да стане – от общината има решение и тези дни ще бутат родната му къща“ (по това време тя била полуразрушена – б.а.) На Гендов му причерняло, но си спомнил, че началникът на местния гарнизон му е познат. Веднага отива при него, в резултат на което началникът - полковник Петър Димков (известният по-късно народен лечител), нарежда шест войника в пълно бойно снаряжение да дежурят край къщата и да стрелят по всеки, който предприеме някакви действия. Той самият пък посещава кмета, в резултат на което днес имаме този национален паметник.

   Друг интересен факт около Гендов е свързан с филма за Сливен, поръчан му от сливенските първенци  по повод 50-годишнината от Освобождението. През 1928 г. филмът е готов, но се оказва, че първенците-индустриалци не дават пари за него. Тогава учителят Илия Гудев тегли заем, за да плати филма и изплаща този заем до края на живота си.

   - Този филм излъчвахме в предаването „Забравеният Сливен“ по Канал 6 и само споменатият факт за Илия Гудев го прави достоен да бъде увековечен поне с една паметна плоча – каквато идея впрочем имате…

   - Да, още повече, че на Илия Гудев дължим и паметника на Хаджи Димитър. А край паметника вече я няма оригиналната плоча, в която се казваше, че паметникът е издигнат по инициатива на комитет с председател Илия Гудев. И Илия Гудев, и музикалният деец Михаил Райнов, и още сливналии, чакат поне да споменем имената им.

   Колкото до Стефан Македонски, неговият баща е зограф и резбар, представител на Дебърската школа, но майка му си е сливенка, от рода Гаджалови. Прякорът му в Сливен е бил Стефан Песнопоеца. Майка му го поощрявала да пее, но е била против да става професионален певец…

   - Разбира се, талантът трудно може да бъде удържан… Сега, след като изборите вече минаха, спокойно можем да кажем, без да прозвучи като политическа реклама, че инициативата за поставяне на двете паметни плочи си има спонсор…

   - Да, депутатът Янко Янков, освен че стана председател на инициативния граждански комитет за поставянето на плочите, дари и средствата – като частно лице, без да ангажира своята партия.

   - А случвало ли се е досега политически партии да спонсорират подобни родолюбиви инициативи (като имаме предвид многото пари изхарчени предизборно за гланцирана хартия, която отива директно в контейнерите)?

   - Не се е случвало.

   - Вие обаче също сте дарител – на много от споменатите паметни знаци, на една чешма в Новоселското гробище и т.н. Наскоро дарихте на Бургас паметна плоча за улица „Алеко Богориди“ и на няколко пъти говорихте пред мен с възхищение за доброто отношение на Община Бургас към дарителството и жестът, който не струва нищо, но значи много – благодарственото писмо, което сте получили от тях още в деня на откриването. Какво пречи подобна практика да се въведе в Община Сливен?

   - Мързеливи хора, може би, пречат. Някои пък му казват възпитание, етикет… В Бургас просто някой е подготвил писмото, поднесъл го е на кмета да го подпише. Причината може би е и в това, че забравиха да четат. Ако се върнем към „Дон Кихот“, ще видим, че Сервантес е сложил в устата му думите: „И запомни Панчо: няма нищо по-евтино и не се цени по-скъпо от учтивостта.“

Разговорът води

Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version